По повод информацията, появила се в медийното пространство, гласяща, че цените на въглеродните сертификати на доброволните пазари падат, потърсихме специалистите от българската компания за въглеродни сертификати Карбонсейф за коментар. Христо Николов, съдружник в компанията, каза за „Гласът на земеделеца“, че да, спадът е факт. Причината е, че в момента пазарите се пренареждат. Купувачите търсят сертификати за въглеродни кредити, които са доказани и не създават предпоставки и риск, тези компании да бъдат обвинени в „зелено измиване“.
Това е добра новина за българската въглеродна програма на Карбонсейф и нейните клиенти в България. Защото с колкото процента пада пазарът на доброволни емисии в момента, с толкова се увеличава потенциалът на пазара за такива висококачествени въглеродни кредити, каквито Карбонсейф ще предложи на пазара от следващата година.
Факт е, че към момента има лек спад в търсенето на въглеродни сертификати на офсетния пазар в рамките на 5-6% на годишна база. Ключовото за този спад е, че големите компании, които чистят доброволно, търсят алтернатива на недоказани проекти и сертификати с ниско качество. Налице е ясна тенденция за заявката на купувачите, че търсят алтернатива на нискокачествените въглеродни сертификати и искат да купуват такива от устойчиви програми – консервативни и доказани.
В момента това, което се предлага на пазара в по-голямата си част са проекти, които са по-скоро в сферата на избягване на емисии, а не за директно улавяне на въглерод. Голяма част от съществуващите проекти работят с хипотези и калкулатори, базирани на изкуствен интелект. Докато при програмите за директно улавяне, като тази на Карбонсейф, методологиите предполагат точно измерване и отчитане и безусловно доказване на тези количества въглерод. И тенденцията е точно такава.
Компаниите, които купуват емисии на офсетния пазар се пренасочват от програми в Африка и Далечния Изток към програми в Европа, Америка, Австралия, които са устойчиви, с консервативни методологии и безусловно могат да докажат, че това чистене се е случило. В обратен случай, те попадат в рискова ситуация, в която компаниите си плащат за чистенето, но програмите една по една биват компрометирани и падат. И тези хора, давайки пари за доброволно чистене, вместо да бъдат поощрени от потребителите и обществото за усилията си, са критикувани за това, че едва ли не правят „зелено измиване“.
Нито една компания не се оттегля от пазара в момента заради цена или заради това, че променя политиката си за въглеродна неутралност. Напротив, всички искат да са въглеродно неутрални. Всички търсят начин как да занулят емисиите си. Въпросът е някой да излезе на пазара и да предложи неоспорими въглеродни кредити. Няма друг начин. За да се случи целта за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г., на която ЕС залага изключително много, всички тези програми, които залагат на хипотези, калкулатори, изкуствен интелект, ще бъдат оставени извън регулациите и елиминирани. Най-малкото въглеродните сертификати от такива програми ще се обезценят рязко. Те биха стигнали до някакъв таргет ниво домакинство. Но сериозните индустрии и компании, които са отговорни към обществото и които са големи замърсители, ще търсят алтернатива. И алтернативата е точно в такива консервативни проекти. А когато говорим за консервативен проект за директно улавяне на въглеродни емисии, отговорно твърдя, че в момента в света няма по-надеждна програма и по-надеждна методология от тази на Карбонсейф.
В момента Карбонсейф взима участие в най-голямото изложение на Балканите – Международния Солунски панаир, който тази година се провежда в периода 09-17.09.2023 г. България е страна-почетен гост в 87-мото издание на събитието и участва със собствена палата. Тук интересът към нашата методология и сертификатите, които предлагаме е много голям.
В периода 25-27 септември 2023 г. ще вземем участие на London Climate Tech Show – най-голямото изложение за борба с климатичните промени в света. Участието ни там е насърчено от нашите одитори – международните ни партньори, за да покажем на специализираната публика каква програма съществува разработена в България. Защото, както казват от Earthood, методологията на Карбонсейф и нашият проект нямат аналог в световен мащаб.
България е земеделска държава. Земеделието ни е на много високо ниво. Всички европейски производители на техника, семена, торове, препарати, твърдят, че нивото на развитие на българското земеделие е изключително високо. Доста над средното за Европа. На фона на тази репутация, която ние имаме сред международните компании в сектор земеделие, няма нищо учудващо, че в България е разработена и функционира и такава световно призната програма и методология като Карбонсейф. Това ни дава самочувствието, че ние не сме някаква бананова република. Ние сме страна членка на ЕС и това, което правим и начинът, по който го правим, е предпоставка нашите въглеродни сертификати да са изключително достоверни и с много висока стойност. Ценово ние се целим далеч над средните цени в момента на офсетния пазар.
Добрите и подготвени професионалисти в земеделието, тези, които имат визия в момента работят. Те намират начини и решения. Те изпреварват времето и ситуациите. Не твърдя, че решението на всички проблеми в земеделието е въглеродното земеделие и търговията с въглеродни емисии. Напротив. На първо място функцията на земеделието е да осигури продоволствена сигурност на населението. Дали ще говорим за национална продоволствена сигурност, дали ще говорим за такава на Европейската общност, защото ние сме част от Европа и трябва да гледаме на ниво Европа, не е толкова важно. Но това е двустранен процес, както зависи както от нашите чиновници, така и европейските трябва да подходят с разбиране.
Ако искаме да имаме здрава селскостопанска система и продоволствена независимост в Европа, трябва да се пазят всички европейски производители и да се залага на силните им страни. Не да спасяваме потъващи кораби. А там, където нещо е доказано, че работи добре, то да бъде подкрепяно. И там, където нещо е доказано, че е канал за източване на пари, просто да бъде спряно. Ние за 30 години сме доказали, че сме много добри в зърнопроизводството. И това производство трябва да бъде подпомагано и стимулирано по подходящ начин. Но след като за 30 години ние не можем да докажем, че умеем да правим зеленчукопроизводство, или трябва да вземем някакви драстични мерки това да се промени или просто трябва да спрем да изливаме пари в там. Трябва да намерим механизъм да подпомагаме и стимулираме производствата, които дават резултат. В един момент това изливане на пари от Европа ще спре. И ние трябва да сме готови.
