Когато си от страната на държавата, твоята основна роля е да създаваш условия за равнопоставеност в бизнессредата, в духа на Общата селскостопанска политика да защитаваш малките, младите, средните да останат в селските райони
Не може промените, които предлага МЗХ в Стратегическия план да противоречат на управленската програма на правителството
У нас тотално липсва общественият дебат какво ще се случи с българското земеделие след присъединяването на Украйна към ОСП. Дебатът е ще продължи ли след 2027 г. да работи правилото „парите следват земята“.
България изгуби ценно време да поиска помощ от ЕК за инфраструктурни проекти и логистика за транспортиране на украинското зърно
Категорично смятам, че причината за земеделския протест беше много и дълго трупано напрежение в сектора
Съжалявам и ми е тъжно за тази елементарна пропаганда срещу зърнопроизводителите
Картофопроизводството ще влезе в режим на годишни държавни помощи от този програмен период
Интервю на Ася Василева
Госпожо Танева, нека поговорим първо за промените в Стратегическия план, които бяха представени от МЗХ в Комисия по земеделие. Всеобщ е консенсусът, че този Стратегически план имаше нужда от преработка. Каква е Вашата оценка, като председател на Комисия по земеделие в НС, за представените промени?
Бяха ни представени промените в Стратегическия план, вече преминал Комитет за наблюдение, но във връзка с дебати, възникнали при представянето му, имаше въпроси, оставени за писмени процедури.
Представените промени донякъде отразяват философията на единодушно взетото решение в Народното събрание за посоката, в която трябва да бъдат те. Със сигурност трябваше да бъдат направени. Като например, бюджета на Мярката по екосхема за елементите на ландшафта и биологичното разнообразие, за ловните полета задължително трябваше да се променят. Друг е въпросът, че това не е направено достатъчно задълбочено. Няма преостойностяване на ставките, а те са очеизвадно завишени.
По-големият и концептуален проблем са разминаванията между направените предложения за промени в Стратегическия план и програмата за управление на ПП Продължаваме промяната и техния кабинет в момента. Те говорят, че трябва да подкрепят малките и лично премиерът академик Денков излезе с послание как ще търсят нова методика за разпределение на средствата. Тук мога да вляза в детайл, че няма каква методика да открият поради европейките регламенти, които България трябва да спазва, но това е друга тема. А в същото време се предложиха промени, които на практика са в ущърб на малките и средните стопанства. Например, премахване на модулираната ставка, неравнопоставеност при остойностяване на ставките. Както бяха преостойностени ставките в биологичното животновъдство в същия синхрон трябваше да бъдат преостойностени и ставките в биологичното растениевъдство.
Предварително имахме много малко време да се запознаем с предложените промени. Представителите на всички партии в Комисия по земеделие призовахме да се повтори този дебат.
В условия на криза, в условия, когато в Меморандума между правителството и протестиращите само преди седмица, се записа, че трябва да се търсят решения да не се изисква реализация за обвързано подпомагане поради кризата, ни беше предложено 50% завишение на количествата добив, за да получава стопанинът обвързано подпомагане. Имаше пълен асинхрон или разминаване между политическите послания на Министър-председателят и на Кабинета, включително описани в Меморандума, и това, което се предлага в промените на Стратегическия план.
Аз разбирам логиката на министър Вътев. Нормална е. Всеки бизнесоператор иска да стане по-голям. И това винаги става за сметка на по-малките, които са по-ниско конкурентноспособни на пазара. И това е нормалната бизнес логика. Само, че когато си от страната на държавата, твоята основна роля е да създаваш условия за равнопоставеност в бизнес средата. В духа на Общата селскостопанска политика да защитаваш малките, младите, средните да останат в селските райони. Всички промени в Стратегическия план, които бяха представени пред Комисия по земеделие в НС, на практика правят точно обратното. И то в условията на безпрецедентна криза, която не се очертава да е краткосрочна, в условия на огромни предизвикателства пред българското земеделие в аспекта на предстоящото влизане на Украйна в ЕС и ОСП. Това е една друга тема, която аз не виждам да се подема в България.
Но да правим промени в посока влошаване на и без това достатъчно кризисното положение на най-малките в тази ситуация е странно. Те ще излязат много бързо от пазара. Земеделието в България ще се концентрира още повече. И след 2 години пак ще слушаме политически клетви от трибуните как се е концентрирало земеделието. А на практика това, което правим като политики в детайлите сега, ще доведе до този резултат. Концентриране. Имаме пълно разминаване между думи и дела. И всеки, който е в детайлите на тези политики и интервенции, много добре го разбира.
Съжалявам за нечуваемостта от страна на служебните кабинети. Защото този Стратегически план можеше да бъде съвсем различен. Не разбирам кому беше нужно да прави Стратегически план в този вид, като беше ясно, че ще се катастрофира при прилагането му. И само авторите на този план не искаха да чуят това. Всички тези доводи, ние ги изказахме още по време на краткото му представяне от един от служебните кабинети. Тези огромни бюджети за екосхеми за непроизводствени площи бяха скандални. А те можеха да бъдат променени още за тази кампания.
Но да не се връщам назад. Какво правим оттук насетне е важно. Доколкото съм информирана от неправителствения сектор в животновъдството, те са имали разговор с министър Вътев. Ще се информирам докъде са стигнали разговорите и се надявам промените да бъдат в посока, отразяваща кризата в целия сектор. Тук не говорим само за криза в зърнопроизводството. Просто в зърнопроизводството настъпва за първи път криза. Затова изглежда, че едва ли не е единствена. Не, кризата не е само в зърнопроизводството. Но зърнопроизводството е най-успешният отрасъл в българското земеделие и това безспорно е огромна аларма за България. Би следвало. И трябва да насочи вниманието ни към това какво следва оттук насетне и как продължаваме.
За всички останали отрасли положението се влошава с интензивни темпове през последните 2 години. Още при първата криза, която се случи в животновъдството с падането на цените, преди около година и половина, нямаше никаква извънредна помощ. Навлизането на украински продукти на пазара без мита и ограничения допълнително утежни ситуацията в сектора и в момента имаме драстично намаление в обемите на всички производства. И тази година ще отчетем още повече намаление. В моя избирателен район в Сливен намалението в броя на малките фермери започна още в края на 2021 г. Ще влезем във втора кризисна година. Малките нямат ликвидност, за да издържат повече. И в тази ситуация, ние премахваме модулацията, докато премиерът говори за друго. В този смисъл няма как такива промени да бъдат приветствани в този момент. Ролята на държавата е това – да се грижи за равнопоставеност, население в селските райони, осигуряване на поминък. Защото не могат всички да дойдат и да живеят в София.
Наистина, аз не чувам от някого, освен от Вас, да се повдига въпроса за бъдещето на ОСП, особено в контекста на бъдещото присъединяване на Украйна към ЕС. У нас като че ли този дебат не съществува, поне от страна на политиците…
Никой не мисли в тази посока. Не е най-фаталното, че политиците не го говорят, защото толкова несвързани с реалността неща се говорят от политиците напоследък, че дори не е изненада, че никой не говори. Но най-голямото предизвикателство пред целия Европейски Съюз, за да запази силата си и равнопоставеността на държавите членки е как продължаваме след 2027 г. с Украйна?
За мен цялата ситуация беше натрупване на грешки от страна на Европейската Комисия да дерогира в отделни части Генералното споразумение за присъединяване на Украйна към ЕС в търговската му част и митническите тарифи, което доведе до този хаос на пазара на селскостопанска продукция. И ние не можем да излезем още от него, и скоро няма да излезем вероятно. Това не става от днес за утре. Това става с достатъчно време, с равнопоставеност на участниците на пазара. Имаше генерално споразумение, ЕС премахна митата на групи стоки, после останаха само земеделските стоки. След това настана хаоса на пазара, който всеки специалист, ако го бяха питали, щеше да каже, че ще доведе до тези флуктуации. После наложихме забрана. И грешка след грешка се стигна дотук.
Но генерално ние трябва да знаем как ще продължим. Какво ще се случи с Общата селскостопанска политика. Защото средният размер на украинските стопанства е колкото най-големите стопанства в България. И ако субсидиите са все още на площ, и ограниченията са в сегашния им вид, какво правим оттук насетне? Каква позиция ще има България как да се структурира бъдещата ОСП?
ПП ГЕРБ е член на Европейската народна партия, която преди седмица проведе първи земеделски форум точно за тези въпроси. Това са генералните теми, които ще дадат посока на българските земеделски стопани как да структурират стопанствата си и накъде да продължат. Да, краткосрочният проблем е, че на пазара цари хаос. И той е предизвикан от политиците, това трябва да е ясно. Той не е предизвикан от земеделците. И за този хаос трябва да се намери решение, за да може бизнесът да има яснота.
Като говорим за решения, изгуби ли ценно време България да поиска помощ за инфраструктурни проекти и логистика за транспортиране на украинското зърно?
Разбира се, това също е цена, която плащаме за политическата нестабилност през последните 2 години. Държавите си увеличиха в пъти логистичните капацитети. Румъния има вече в пъти по-голям капацитет за тази маркетингова година. България има нула. Има само един проект, и то на частен инвеститор. От страна на държавата няма нищо. България трябваше да поиска такава помощ още през 2021 г. Слушахме в НС гръмки слова, че ни сложили в картата на Транспортния коридор. И ще си останем само на картата като точки без да мърдаме и без на практика да направим каквото и да било подобрение на транспортната инфраструктура за реализация на стока.
Никога за нищо не е късно, но е факт, че през настоящата маркетингова година ще сме още по-неконкурентноспособни като точка за търговия от Румъния, която увеличи значително капацитета си за логистика. Там политиците бяха отговорни, не бяха популисти и използваха всеки един възможен инструмент за подкрепа на производителите си на максимум, за да могат пристанищните оператори да повишат капацитета си, защото пазарът изисква това. Ние не направихме нищо и пропуснахме тези възможности. Държавата не направи нищо. Но пазарът е по-голям от всеки политик. Има частни инвестиции. Те ще станат доста по-бавно. Но се надявам все пак и държавата да вземе участие в този процес чрез интервенциите, които можем да ползваме от ЕК, както направиха румънците.
Може ли да направите кратък коментар относно протеста на земеделците. Причината едва ли беше само забраната на вноса на зърното. В сектора от доста време се трупаше напрежение…
Категорично смятам, че причината за земеделския протест беше много натрупано напрежение в сектора. Пак казвам, има драстично намаление на обемите и затова протестът беше общ. На практика излезе парата от неяснотата, от закъсненията, от неадекватните реакции в реално време и безкрайната смяна на правителства, които доведоха хората до ръба. Вече никой не може да преброи правителствата, които се смениха. Всеки идва и започва да се ориентира. Нямаше някаква последователна политика, за да се спасят малките от излизането от пазара, от намаляването на обемите. И кризата в зърнопроизводството даде тласък на процеса. Няма какво да се лъжем, зърнопроизводителите са най-ликвидните стопанства и те имат сили и възможност да реализират такъв протест на практика. Този проблем касае малките и средните зърнопроизводители. Той не касае толкова най-големите, които пряко търгуват на международните пазари.
Съжалявам и ми е тъжно за тази елементарна пропаганда срещу зърнопроизводителите. На елементарно ниво, което показва тотална некомпетентност. Учудвам се на социолози и политолози, които не различават пшеница от ечемик, но напълниха всички телевизионни студиа да обясняват колко са лоши и колко са богати „зърнарите“. Тази национална черта не ни е довела до нищо добро. Вместо да се уважават тези, които произвеждат хляба, те се заклеймяват. И ние ще платим сметката за тази пропаганда, че хората, които са производители, частни стопани, земеделци, са лоши. Това не е правилно. На протестите нямаше нито един с Майбах, аз даже не знам зърнопроизводител, който има Майбах. Това е елементарно ниво на пропаганда и то от имена, които се водят за „авторитети“. И това е много тъжна действителност на средата у нас.
Нека да припомним основните приоритети на ПП ГЕРБ за земеделието в България…
Нашата програма се адаптира при всички избори, на които се явяваме. Защото средата се променя и нуждите стават различни. Но винаги сме били актуални според това какъв е проблемът на времето. На последните избори вървеше дебата за дерогацията на митата за земеделските продукти от Украйна, които създадоха проблем. Земеделските производители дори не знаеха за този дебат. Ние не можехме дори да провокираме Министерството на икономиката на единия от служебните кабинети да изрази позицията на България, камо ли да се бори за нещо. Как един действащ политик не каза до какво ще доведе това! Та после се наложи пак с регламенти да се налагат забрани. А като се вземат грешни решения на един свободен пазар, то се стига до това. До проблеми, до отпадане на оператори и финансови кризи. Но те са за сметка на частните стопани, а не на държавата. Да вземем спирането на износа от финансовия министър през 2022 г. Имахме с близо 1 млн. тона повече преходен остатък на пшеница, защото пазарът беше блокиран точно в най-интензивния му момент с някаква инициатива, която гръмко се провали след 3-4 месеца, но остана да тежи негативно върху земеделските производители. Земеделците пострадаха без да имат вина.
Ако се върна на политическата програма за земеделие на ПП ГЕРБ тя и сега е актуална във връзка с пазарната ситуация.
В момента вече в средносрочен план трябва да говорим за позиции, които бихме заемали в рамките на дебата за новата ОСП след 2027 г., за това как ще продължи земеделието. И пак отиваме на темата за концентрацията на сектора, защото тя е неизбежна. Концентрацията със сигурност ще отбележи по-високи ръстове от обичайното след 2007 г. по простата причина, че в такава криза секторът не е изпадал от тогава и за „нова методология“, ако цитирам премиера академик Данков. Когато говорим така, трябва ясно да си даваме сметка какво е възможно и какво имаме предвид. Аз съм убедена, че премиерът не знае какво седи зад този израз.
Има европейски регламенти и България е взела максималното възможно от пакетите, за да даде подкрепа на недофинансираните сектори. Също така е наложила „тавани“. Какво разбира премиерът под нова методология за разпределяне на средствата? Страната ни не може да излезе от тези рамки. И някой трябва да обясни на правителството това. Това са напълно грешни послания.
Дебатът е ще продължи ли след 2027 г. да работи правилото „парите следват земята“ с ред други ограничения. И ние отново влизаме в усложняване вместо нормативно да улесним нещата. Но това е голям дебат, той не е за 5 минути. Но пак казвам – България е използвала максималните си възможности, за да отдели от общия ресурс за малките стопанства и секторите извън зърнопроизводството. Това са правилата на Комисията, ние сме ги спазили и България е приложила всеки един от инструментите. И ще ми е интересно да чуя тази нова методология каква ще е. Тя трябва да наруши някой регламент, няма как да е друга.
Така че ние трябва да мислим в перспектива каква ще бъде ОСП след 2027 г., за да планират операторите как и с какво да продължат и как да структурират стопанствата си. И категорично продължавам да твърдя, колкото и да изглежда това неприемливо за едрия бизнес – за да има живот в селските райони, там трябва да има поминък. Земеделието е почти единствената възможност за поминък в тези райони. Категорично трябва да остане акцента за подкрепа на малките.
Иска ми се да си пожелаем да имаме грамотно обществено говорене. Когато някой няма експертиза в детайла, има експерти, нека ги наемат срещу заплащане. Чуваемостта е основен фактор, за да не катастрофираш. За всеки, който влезе в изпълнителната и законодателната власт това трябва да е приоритет. Ако кабинетът, който беше представил този Стратегически план, беше чул всички проблеми, то ние нямаше да имаме катастрофа в този обем още през първата година на прилагането му. Не можеш за елементи на озеленяването да дадеш 10 пъти по-висока ставка отколкото си давал до преди 1 година. Аз все още нямам обяснение. Това е унижение и подценяване на публиката. Все пак сред публиката има хора, които могат да си зададат реални въпроси.
Имаше и други нелогични неща, като например картофите за нишесте…
Мога да кажа, че чувствам удовлетворение. Пропагандата в неземеделските медии твърди, че земеделците са измамници, и никой не казва, че земеделието в ЕС е основано на подкрепата и субсидирането, което води до храни с поносима цена за потребителите и с добро качество и висока екологична стойност за разлика от трети страни. И това никой не го обяснява на прост език. Пропагандата изкара всеки земеделец измамник и аз не мога да се примиря с това.
Но след като разбрах колко хора са заявили картофи за нишесте и какви минимални площи са очертани, останах доволна, че въпреки възможностите за измама и въпреки масовите агенти, които минаха като представители на румънски завод за преработка на картофи за нишесте да агитират производителите да сключват договори, очевидно почти никой не се е „вързал“ на тази измама. Това е добре и показва, че хората, които се трудят се надяват на продукцията, която произвеждат и на справедливост от държавата, която не винаги я има.
Но картофите изпаднаха от обвързаното подпомагане…
Да, и България дори не възрази. Картофите няма да бъдат включени в регламента за обвързано подпомагане през този програмен период. Ние имаме достатъчно по обем такова производство и за да не го загубим, то трябва да влезе в системата на годишна държавна помощ. Няма друг вариант. Направени са промени в Стратегическия план, ограничено е до подпомагането за картофи за семена. Но те могат да бъдат много малко площи. Няма как цяла България да произвежда семена за картофи. При картофите друг вариант освен държавни помощи няма и това го казахме още при първото представяне на Стратегическия план. И пак стигаме до нечуваемостта. Някой да си мисли, че може да мине между капките на системата. Не, не може. Трябва да мислим по реалистични начини и да мотивираме хората да остават в този сектор и да работят.
За да завършим с това, с което започнахме – Стратегическия план, какво очаквате като председател на Комисия по земеделие оттук нататък?
Очаквам, след като се финализират дебатите и процедурите, които подновихме, да видим финалните промени. Ние, като Комисия, не сме участник в процедурата и не можем да повлияем върху промените, освен като политическа реакция на това, което е направено.
Но пак казвам – това правителство има програма за управление. Не може действията, които предприема да противоречат на общата политическа програма и премиерът да говори едно, а министерството да прави друго.
