Европейският съюз е пример за инвестиции в изследване на почвата, цялостно здраве и устойчиво управление на почвата, показва преглед на Съвместния изследователски център (JRC) към Европейската комисия (ЕК) за 40 години финансирани от ЕС изследвания на почвата, публикуван днес.
ЕС полага огромни усилия в подкрепа на изследванията на почвата в миналото и продължава да го прави. Съюзът е изплатил около 1 милиард евро за повече от хиляда изследователски проекта, свързани с почвата, през последните 40 години, според преглед, извършен от учени от екипа на Обсерваторията на ЕС за почвите (EUSO) към Съвместния изследователски център.
Почти толкова финансиране е предвидено за следващите 7 години благодарение на „Soil Mission“ – инициатива в рамките на настоящата програма на ЕС за финансиране на научни изследвания „Хоризонт Европа“.
Анализът показва, че ЕС е инвестирал значително в разработването на интегрирани знания за връзките между функциите на почвата и екосистемните услуги и как предизвиканият от човека натиск влияе върху здравето на почвата.
Документът добавя полезна информация относно финансирането и политиките на ЕС, свързани със защитата, устойчивото управление и възстановяването на здравето на почвата. Резултатите предоставят навременни и подходящи доказателства за напредък в състоянието на почвознанието в Съюза.
Състоянието на почвата в Европа
През годините общият бюджет, разпределен за последователните програми за финансиране на научните изследвания, Рамковите програми на ЕС за научни изследвания и иновации, непрекъснато се увеличава, което също се отразява в увеличаването на финансирането за научни изследвания в областта на почвознанието.
Над 60 на сто от европейските почви са нездрави и научните доказателства показват, че положението се влошава. С цел справяне с ключови заплахи за почвите в ЕС, на 5 юли 2023 г. ЕС предложи нов закон за мониторинг на почвите, за да ги защити и възстанови, както и да гарантира, че се използват устойчиво. Като се има предвид повишеното политическо внимание върху почвите в ЕС, анализът на почвените изследвания е особено уместен.
Как се е променило изследването на почвата през годините
Анализът илюстрира взаимодействието на постоянни и променящи се теми за почвата, разглеждани във финансирането от ЕС във времето. Изследователските теми „Замърсена почва“ и „Почва и вода“ са тясно свързани помежду си. Те са били най-важните теми, разглеждани в изследванията на почвата по време на първите изследователски програми.
Въпреки че замърсителите на водата и почвата представляват две основни категории замърсяване на околната среда, въпросът за историческото замърсяване остава важна празнина в европейската политика за почвите. „Опазването на почвата“ е централна тема във финансираните от ЕС изследвания и остава стабилна в Рамковите програми (средно за 25 на сто от проектите).
Опазването на почвите в Европа започна да привлича политическо внимание през последното десетилетие на 20 век и бързо стана очевидно, че това е сложен проблем, особено в Европа, където дългото историческо и промишлено развитие е имало дълбоко въздействие върху европейските почвени ресурси.
Констатациите от изследователски проекти за опазване на почвата предлагат нови практики за управление, някои от които са въведени в Добрите земеделски и екологични условия на Общата селскостопанска политика (ОСП). Докато изследванията за „Опазване на почвата“ остават стабилни, „Изменението на климата“ се е увеличило експоненциално с течение на времето, превръщайки се в най-важната изследователска тема, която представлява повече от 40 на сто от изследванията на почвата през програмния период 2014-2020 г.
Бъдещето на почвените изследвания
Като се има предвид ключовата роля на здравите почви в цикъла на въглерода и разширяващото се внимание на политиката към изследването на въглерода в почвата, може да се очаква все по-голямо финансиране за изследователски проекти, които ще помогнат за подобряване здравето на почвата и насърчаване на по-устойчиви практики за нейното управление.
В прегледа авторите също така обсъждат как политиките на ЕС могат да се възползват от финансирането на изследванията на почвата. Необходими са резултати от научноизследователски и иновационни изследвания, за да се осигури оптимално разработване на политики или евентуално адаптиране, базирано на солидни доказателства.
Авторите показват, че научноизследователската и иновационната дейност е ключов фактор за промяна, но само нейното взаимодействие с други инструменти и практики ще доведе до големи пробиви и ще осигури добавена стойност. Европейската почвена обсерватория има централна роля в интегрирането на резултатите от изследванията на финансирани от ЕС проекти, свързани с почвата.
Стартирана през декември 2020 г. като дългосрочна централна научна и техническа референтна точка в Европейската комисия по отношение на всички почвени вещества, обсерваторията предоставя необходимите показатели за редовна оценка на здравето на почвата в ЕС. В допълнение, Европейският център за почвени данни (ESDAC), неразделна част от обсерваторията, е от 2006 г. насам централната точка за почвени данни, предоставяща хармонизирана информация, свързана с почвата, с отворен достъп.
Европейската почвена обсерватория осигурява и се възползва от дейностите на ЕС за научноизследователска и иновационна дейност на почвата и по-специално от проекти, финансирани като част от мисията на „Хоризонт Европа“ „Почвена сделка за Европа“ (Soil Mission). Мисията „Почва“, която има за цел да създаде мрежа от 100 живи лаборатории и фара, които да ръководят прехода към здрави почви до 2030 г., предоставя допълнителен стимул за изследване на почвата.
С безпрецедентен бюджет от 1 милиард евро за седем години, „Soil Mission“ ще финансира научни изследвания и развойна дейност, за да защити и възстанови почвите в Европа и извън нея. Обсерваторията на ЕС за почвите се ангажира с мисията, ръководейки нейната изследователска програма и накрая ще се превърне в хранилище на резултатите от изследователските проекти.
Мисията за почвата и обсерваторията, заедно със Стратегията на ЕС за почвите 2030 и новото предложение за Закон за мониторинг на почвите, създават политическата рамка, конкретните мерки и системата за мониторинг, необходими за опазването, възстановяването и устойчивото използване на почвите.
