Земеделските субсидии на Европейския съюз трябва да бъдат задължително ограничени, за да се справят с присъединяването на селскостопанската сила Украйна, според еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски, тъй като дискусиите се разгорещяват за бъдещата форма на следващата реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП).
Говорейки в кулоарите на неотдавнашната конференция на изпълнителната власт на ЕС за селскостопанските перспективи, Войчеховски заяви, че блокът трябва да попречи членството на Украйна да добави към нарастващата тенденция на концентрация на земя в Европа.
„Голяма част от украинското селско стопанство е доминирано от големи агрохолдинги“, каза той и добави, че ЕС трябва да „избягва да плаща субсидии за такива големи компании“.
Според Войчеховски задължителна система за ограничаване в целия ЕС би била „добър отговор“ за справяне с концентрацията на земя и факта, че средната украинска ферма е дори по-голяма от тази в ЕС.
Понастоящем държавите-членки на ЕС могат доброволно да ограничат размера на директните плащания, които отделните стопанства могат да получат, за да предотвратят прекомерното облагодетелстване на големите стопанства от субсидии. По данни на ЕС 80% от тези плащания са отишли в 20% от стопанствата през 2019 г.
Коментарите на комисаря отразяват нарастващите опасения относно въздействието, което включването на Украйна в блока ще има върху сектора на хранително-вкусовата промишленост на ЕС.
Миналия месец изтекъл документ, изготвен от генералния секретариат на Съвета на ЕС, разкри, че Украйна ще има право на 96,5 милиарда евро от средствата по ОСП за седемгодишен бюджетен период на ЕС, което ще доведе до намаляване с около 20% на земеделските субсидии за настоящите държави-членки на ЕС.
Междувременно през октомври заместник-министърът на икономиката на Украйна Тарас Качка заяви, че членството на Киев в ЕС вероятно ще предизвика пренаписване на ОСП, което ще доведе до края на програмата за земеделски субсидии, каквато я познаваме.
Германия призовава за повратна точка
Министрите на земеделието също обмениха мнения за това как селското стопанство в ЕС може да се приспособи към потенциалното присъединяване на Украйна към ЕС по време на срещата си в понеделник (11 декември).
Въпреки че изразиха подкрепа за членството на Украйна в ЕС, редица държави изразиха загриженост относно въздействието, което би имала глобална селскостопанска сила като Украйна като получател на земеделски субсидии от ЕС.
Една от най-гласовитите по темата е Германия, която многократно е призовавала за широкообхватна реформа на ОСП.
Преди срещата в понеделник германският министър на земеделието Джем Йоздемир изрази тревога, заявявайки, че програмата на ЕС за субсидиране на селското стопанство ще бъде изложена на риск, ако не бъде реформирана преди присъединяването на Украйна.
„Ако оставим сегашната селскостопанска политика такава, каквато е, и разширим ЕС, за да включим Украйна, Молдова, страните от Западните Балкани, системата ще се срине“, каза той.
Йоздемир добави, че разширяването е възможност да се промени курса на селскостопанската политика на ЕС и да се определят нови ръководни принципи, „като се гарантира, че тези услуги, които земеделските стопани от ЕС предоставят на обществеността, за хуманно отношение към животните, за опазване на климата, и за биологичното разнообразие, са надеждно възнаградени“.
По същия начин още през септември група германски регионални министри на земеделието наскоро призоваха да се изоставят „безусловните плащания на площ“ на ОСП и вместо това да се съсредоточат върху принципите на „премията за общо благо“.
Въпреки че вече има набор от инструменти за повече защита на околната среда, климата и животните в рамките на ОСП, голяма част от парите – така наречените директни плащания – продължават да се изплащат на стопанствата единствено въз основа на площта на стопанството.
Стандарти за устойчивост
Междувременно други страни, включително Полша и Словакия, също изразиха опасения за това как Украйна ще се адаптира към стандартите на ЕС, преди да се присъедини към блока.
Това може да се окаже предизвикателство, тъй като Киев разчита в голяма степен на интензивни производствени методи, докато Брюксел, като част от ангажиментите си по Европейския зелен пакт, отправя все по-високи изисквания към селското стопанство по отношение на опазването на околната среда и климата.
„Защитата на вътрешния пазар на ЕС от приток на продукти от хранителни системи, които не са устойчиви, е от съществено значение“, се казва в бележка на полската делегация, представена на заседанието на Съвета на ЕС.
