Прекалено много хора в земеделието вече са ядосани на водената политика
„Почвата“ на българското земеделие яко се климбуца и поддава под краката на повечето производители, като плаващи пясъци ту наляво, ту надясно. На втория пласт и план някои се чувстват като в блато. Аграрният бранш видно е разделен повече от всякога на разни групички, с тази разлика, че на мястото на десетките и стотици съюзи и асоциации, от година-две се появиха и две аграрни камари.
И вместо всичко това да канализира донякъде нещата и внесе повече яснота в обстановката, да внесе прозрачност и даде сила при защита на земеделските интереси, то замъглява и замърсява още повече пространството, та светлинки в тунела се виждат все по-трудно.
Всички участници в тази бутафория обаче вече са силно ядосани. Не виждат полза за себе си и членовете си от водените политики по агрохранителната верига. Както и обществото не вижда…
Целият бранш, на който щедро бяха обещавани състоятелни закони, които да помогнат за решаване на проблемите му, остана разочарован. Закони трудно се пишат в МЗХ и не влизат в парламента, макар че двете страни бяха се зарекли да работят съвместно по тази линия и депутатите да участват и помагат.
Дори и основният основополагащ закон за браншовите организации го нямаме, на което до голяма степен се дължи днешната браншова разбория. Кои съюзи и асоциации са национално представителни, кои не са – не знаем. Коя камара е „по“ от другата – там също се прокрадват упреци помежду им…
След като Българска аграрна камара – БАК, и нейният най-сериозен член НАЗ отидоха на среща в Министерски съвет и постигнаха договореност за втора среща, на която да се покажат ставки и пари, други браншове сериозно и с право се издразниха, че не участват в това и дори не са поканени за мнение.
Затова преди дни и другата камара – Българска агрохранителна камара – БАхК написа отворено писмо от името на своите 21 асоциации на земеделски производители и преработватели в агрохранителната верига, които играят ключова роля за сектора и икономиката на страната като цяло, осигуряват милиарди от брутния вътрешен продукт и хиляди работни места. Те питат защо на 22.01.2024 г. е проведена среща в Министерски съвет, на която голяма част от представителните за бранша организации не са поканени.
…И меко казано определят, че Министерски съвет и МЗХ явно са допуснали грешки при организирането на тази важна дискусия…Къде остана ролята на МЗХ, което е отговорно както за анализите и изчисленията, така и за определянето на ставките, пише БАхК.
А след като дебат за заложените средства се отваря след приключване на бюджетната процедура, тогава смятат, че трябва да се търси политическа подкрепа и от Народното събрание.
…Но има и друга подписка…
- Тя е срещу поставени ултимативни искания пред правителството от НАЗ в частта за държавно регулиране на цените на поземлената рента. Внесена е от Българска асоциация на собствениците на земеделски земи – БАСЗЗ, която пита защо предстоящата по този повод среща на представители на Министерски съвет с БАК, НАЗ и други неправителствени организации е само между тях.
БАСЗЗ призовава да не се обвързва правителството с поемане на ангажимент за предприемане на действия, вкл. на законодателни инициативи за изпълнение на това искане за регулации на рентите. Настоява да се чуят и други гледни точки, а именно тези, засягащи интересите на близо 3,5 млн. български граждани – собственици на земеделска земя.
Аргументите им са в българската Конституция – член 17, ал. 1 и ал. 3, който гласи, че правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона и че частната собственост е неприкосновена. А според чл. 19, ал. 1 от Конституцията, икономиката на България се основава на свободната стопанска инициатива.
Чрез въвеждането на механизъм за държавно регулиране на цените на рентите от една страна, на собствениците ще се отнеме един от основните атрибути на правото на собственост, а именно правото да берат материалните и граждански плодове от предмета на собствеността (лат. jus fruendi или fructus), като се премахне изискването за тяхното изрично волеизявление (съгласие) как и при какви условия да се ползват плодовете от предмета на собствеността, казва БАСЗЗ. Тя допълва, че искането за административно регулиране на цените на рентите се прави именно от представители на тези, които имат основен принос за увеличението на цените на рентите през последните години, в една постоянна надпревара за усвояване на европейски субсидии.
За да стане ясно поне донякъде на широката публика какво се случва в агрохранителната верига на България, да припомним, че в БАК членуват 15 организации, в БАхК – 21 съюзи и асоциации и дотук излиза, че около 35-40 браншови обединения са наострили амбиции, водейки засега епистоларни битки и битки за представителност пред правителството.
Кои от тях и колко са представителни – не се знае. МЗХ е безсилно да направи нещо и поне да ги обедини в един дебат. А Министерски съвет трябва наново да преценява с кого се среща и чий искания обсъжда…
Диана Ванчева
