Предвид недоволството на фермерите от различните сектори и в Европа, и в България, днес се задават прекалено много въпроси как ще бъде защитено родното производство и в контекста на предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна или т. нар. регламент за автономни търговски мерки (АТМ).
Видно е, че усилията на европейско ниво започват да се фокусират в защита на европейските земеделци и справедливото функциониране на т.нар. коридори на солидарността.
Прогнозите показват, че проблемът ще се задълбочава и разширява, ако няма силен европейски отговор за справяне с последствията от войната в Украйна и ефективно функциониране на тези коридори.
Заради протестите на фермери в редица държави, миналата седмица в Страсбург, по време на пленарната седмица, се проведе извънреден дебат за състоянието на европейското земеделие. Според изказването на комисаря по земеделие Войчеховски Европейската комисия ще предприеме мерки, за да се преодолеят аномалиите на европейския пазар на зърнени култури.
ЕК обмисля въвеждането на механизъм за налагане на транзитни такси при внос на зърнени култури от Украйна
и възстановяване на тези такси, в случаите, в които внесените продукти напуснат европейския пазар. Това ще даде възможност Украйна да транзитира своята продукция до пазари извън ЕС.
Мнението на комисаря по търговията Домбровскис е, че ЕК ще предложи специфични предпазни мерки за всяка една от най-засегнатите държави – Полша, Унгария, Румъния, България, Словакия.
В Европейския парламент се очаква официалното предложение на ЕК, за да се произнесе по него
Надеждите са това предложение да включва няколко важни елемента като разширяване на инструментариума за реакция при кризи, което да даде възможност за подкрепа на европейския земеделци, както и въвеждане на механизми, които да гарантират транзитните коридори на украинска продукция през ЕС до пазари от трети страни.
Всички държави се надяват и на по-голям бюджет на ЕС за реакции при кризи
Към момента кризисният резерв по ОСП от 500 млн. евро, който е нов инструмент и се използва за първи път през 2023 г., вече е изчерпан.
Изплатени са и 9 млрд евро държавни помощи в 22 държави за укрепване на ликвидността на стопанствата.
Тъй като тежестта и натискът за преодоляване на последствията от войната в Украйна са върху националните бюджети, обещаните нови краткосрочни мерки и предложения на ЕК се очакват с интерес като новина още тази или другата седмица. Иначе по-големият въпрос за бъдещето на европейското селско стопанство в контекста на членството на Украйна в ЕС тепърва предстои да бъде обсъждан.
Новост е, че
за пръв път се говори глобално за това, че предстои и голяма реформа на ОСП
Може би най-голямата от създаването ѝ. Тук се очаква да се акцентира на два нови фокуса и визии – те са зелените политики на ЕС и бъдещото членство на Украйна в ЕС.
Какво би означавало това ново начало за агрополитиките и бъдещото на аграрния сектор на ЕС, освен диалог със земеделската общност, която също да изложи формирана дългосрочна визия за земеделието, която да стане част от европейската стратегия?
Известно е, че твърде много се говори за облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони. В първата година от прилагане на Стратегическите планове и проведената кампания по екосхемите, фермерите са на мнение, че мерките и изискванията са административно сложни, а предвидената финансова помощ няма да покрие загубите им в усилията за опазване на околната среда и борбата с климатичните промени. Заради това в последните месеци европейски лидери изказват мнение за намаляване скоростта на Зеления пакт и дори за пауза на Зелената сделка.
По регламентите за ОСП е предвидена междинна оценка през 2025 г., за да може да се оцени ефективността на мерките
Но мнозина наблюдатели очакват и по-рано промяната да се случи и с нещо като полуоценка да се даде ясна представа кои мерки са работещи и кои не. И когато резултатите от прилагането са незадоволителни, да следва, че тези мерки ще се преработят.
ОСП и законодателството за прилагането ѝ бяха приети преди избухването на войната в Украйна. Затова, съобразявайки социално-икономическите последствия от нея, изглежда, че Стратегическите планове ще трябва да търпят ревизии след тази междинна оценка и ще трябва да се насочат към реалистични мерки и поносими изисквания към европейските фермери.
- Всичко това отново адресира въпросите на всички държави към Зелената сделка.
- Но всъщност може ли Зелената сделка да се случи, както е замислена
- Сега тя провокира крайни реакции – от свръхположителни, до свръхотрицателни. Беше приета през есента на 2019 г., преди пандемията от COVID-19. Тя не е отделна директива, а е политическа рамка за „климатична неутралност“, която се основава на 11 вече приети директиви, които вероятно предстои да се увеличат. След разпространението на пандемията беше превърната в част от плановете за възстановяване на страните, макар че в
новата ОСП голяма част от плащанията вече са обвързани със зелени изисквания
Въпреки това агросекторът и самите държави членки в последните месеци оказват сериозна съпротива към приемането на някои закони. Сега наново започва битка за зеленото законодателство в областта на селското стопанство и храните. Предстоящите избори в ЕС през юни 2024 г. вече хвърлят сянката си, а всяка директива или регламент, които не бъдат приети преди това, са изправени пред несигурно бъдеще при нов парламент и комисия.
Стратегията „От фермата до трапезата“ е един от ключовите документи в агро-хранителната верига на Зелената сделка. Тя цели намаляване на прилаганите пестициди и химични торове, удвояване на органичното производство и повторно залесяване на някои земеделски земи.
Регламентът за устойчива употреба на пестициди, който урежда свиването до 50% на някои препарати до 2030 г. обаче среща сериозна съпротива. Той, първо, бе предложен с месеци закъснение, после стана обект на допълнителни забавяния.
Друг проект – Законът за възстановяване на природата, предвижда възстановяване на увредени природни местообитания и деградирали екосистеми – поне 20% до 2030 г. и изцяло до средата на века. Срещу него имаше сериозна кампания от страна на ЕНП като споровете бяха основно за компенсационните мерки за собствениците на земя и дали да се използва бюджетът за субсидиите за земеделие на ЕС за усилия за възстановяване.
Има и други закони, свързани с животновъдството, които срещнаха опозиция. Сред тях е например Директивата за промишлените емисии, която предвижда по-големите ферми да бъдат третирани като промишлени замърсители и съответно да плащат високи такси. През април депутатите от земеделската комисия в европарламента поискаха обаче точно фермите за едър рогат добитък, които се смятат за най-замърсяващи, да бъдат освободени от плановете. Според тях новите правила няма да намалят емисиите, а само ще доокрупнят сектора, тъй като за големите субекти е по-лесно да се справят с разходите и административните изисквания.
Неправителственият зелен сектор от своя страна е силно недоволен от решението на депутатите и отбелязва, че животновъдството, въпреки че е основен замърсител, е почти изцяло освободено от отговорност за щетите, които причинява.
Сериозната съпротива от редица държави срещу зелените земеделски закони се дължи основно на това, че множеството нормативи и мерки, приети интензивно в последната година, натоварват твърде много индустриите и фермерите.
Задачата да се спаси първоначалната амбиция на Зелената сделка може да се окаже по-трудна. Отвъд умората от множеството нови правила основният проблем за фермерите е, че щадящите практики означават по-малко производство. Органичното земеделие например, макар че може да спести милиарди разходи за околната среда и климата, дава почти двойно по-малко продукция.
Друг фактор е, че субсидиите в ЕС реално намаляват. До момента годишният им размер беше около 55 млрд. евро, а тази година те няма да надминат 50 млрд. евро. Доходите остават постоянно ниски – около 20 хил. евро на човек годишно.
В това време Европейските Зелени настояват тези дни за мащабни инвестиции, за да стимулират едновременно зеления преход и да защитят условията на живот на хората в рамките на „Социална зелена сделка“, според проект на предизборен манифест, цитиран от Euractiv.
Въпреки насрещните ветрове срещу зелената политика на ЕС, Европейската зелена партия планира да удвои усилията си чрез обновен „Зелен и социален договор“ с нови законодателни предложения и мащабни инвестиции в различни области на политиката. Зелените приветстват напредъка, и продължават да настояват за по-голяма амбиция и пълно прилагане на вече заложените планове, но включително и трансформация на Общата селскостопанска политика (ОСП).
Зелените предлагат с еврофондовете да се субсидира само биологично земеделие и агроекологично производство
Иначе все повече партии в ЕС призовават за зелена „регулаторна пауза“, за да се позволи на държавите-членки и бизнеса да усвоят и смелят законодателството по Зелената сделка, което бе одобрено.
