На българското земеделие са му необходими решения, които повишават конкурентоспособността му, а не такива, които целят единствено да компенсират тази неконкурентоспособност. Съответно, когато няма дългосрочни решения, натискът и протестите на земеделските производители са причината за взимане на половинчати решения, които имат ефект от няколко месеца и после ситуацията се повтаря. Това пише в официална позиция на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България, изпратена до медиите.
„Като браншова организация на преработватели на земеделска продукция ние много добре осъзнаваме сложната ситуация, в която се намират българските земеделски производители в настоящата кампания“, пише още в позицията.
Според сдружението трябва да има някакъв разумен предел на готовността на правителството да удовлетворява всички техни искания. „Използването на ограниченията за внос от Украйна като опит да се потушат исканията на земеделските стопани не е решение на техните проблеми“, смятат от браншовата организация. В позицията се изтъква, че високата себестойност на българската земеделска продукция в настоящата кампания поради високите разходи за производство и ниските добиви са довели до неконкурентоспособност спрямо производителите в Русия и в Украйна, и ниските цени на външните пазари, което в момента е основният проблем на българското земеделско производство.
„Исканията, посочени в Декларация на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) от 13 януари 2024 г., и последвалата среща в Министерски съвет, даже и да намерят някакви компромисни решения, няма да бъдат достатъчни за решаване на този основен проблем, който е с тенденция да стане цикличен“, посочват от сдружението.
Браншовата организация не може да си обясни защо във всички последни искания и протести на земеделските стопани се включва и забраната за внос от Украйна на четирите култури и най-вече на слънчоглед (доколкото целият исторически обем на вноса от Украйна е от тази култура). Сдружението на преработвателите подчертава, че спирането на този внос със законодателни и административни мерки се е превърнало в основна грижа на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) през последните десет месеца и това фигурира отново в последната декларация на зърнопроизводителите, за да се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.
От сдружението припомнят своето предупреждение, че подобни мерки, използвани в командните икономики, няма да окажат влияние на цената както на слънчогледа, така и на другите зърнени култури на вътрешния пазар, доколкото тя е в пряка зависимост от международните цени заради износа на голямата част от българската продукция. „Бихме искали да подчертаем, че в нито един момент не е съществувала заплаха за българското земеделие, продиктувана от вноса от Украйна“, заявява още браншовата организация.
Според нея, именно десетмесечната забрана за внос на слънчоглед в страната е довела до забавяне в продажбата на произведения от българските земеделски производители слънчоглед, поради ниските цени на международните пазари и липса на очаквания ефект за изкуствено увеличение на вътрешните цени за изкупуване. Освен това очакванията за покачване на цената на слънчогледа на вътрешния пазар отново не се оправдаха, а напротив – тя падна по-ниско след момента на въвеждането на забраната, в синхрон с движенията на международния пазар. Сдружението на преработвателите изтъква също, че задържането на продажбите на български слънчоглед в очакване на по-високи цени е довело до влошаване на качеството му поради лошо съхранение.
Друга последица от забраната за внос, според браншовата организация, е невъзможността за внос на слънчоглед от Украйна като най-голям източник на суровина и допълване на нуждите от суровина за българските преработватели, което е довело до преустановяване на преработката в редица български заводи поради липсата на суровина. „Многомилионните инвестиции в преработвателни мощности в българските заводи са в застой, а те гарантират преработката на повече от 10 000 тона слънчоглед дневно. В тази връзка твърденията, че „1000 тона внос на ден е огромно количество и това застрашава реализацията на българския слънчоглед“ са абсолютно неоснователни“, пише в позицията.
Според Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България солидарността на страната ни към исканията на Полша, Унгария, Словакия и Румъния е нелогична, тъй като България не е граничеща по суша страна с Украйна, поради което транзитът на украински стоки е незначителен, освен когато става дума за стоки за преработка и реекспорт. Освен това другите страни от петорката не разполагат с производствените мощности за преработка на слънчоглед, с който разполага нашата страна.
„Неразбираемо е защо в условията на свободен внос от Украйна действията на Министерството на земеделието и храните и земеделските производители целенасочено работят против интересите на българските преработватели. Вероятно непрекъснатият икономически и лобистки натиск от страна на земеделските производители не позволява на правителството да предприеме справедливи решения спрямо всички отрасли, които разчитат на земеделски суровини и именно по този начин подкрепя политика на бавно задушаване на една от големите и успешни преработвателни промишлености, в които България е на едно от водещите места в света“, изтъква браншовата организация.
Тя посочва, че след отпадането на 1 декември 2023 г. на неофициалната забрана за вноса от Украйна, наложена от правителството в резултат на протестите на земеделските производители и подписания през септември с тях меморандум, се очакваше от началото на декември вносът от Украйна да се либерализира – официално потвърдено от министър-председателя и други представители на правителството. „Всичко това останаха само думи на вятъра. До настоящия момент, два месеца по-късно, няма нито един одобрен лиценз за внос от Украйна, въпреки липсата на каквито и да е забрани. В резултат многобройни украински износители се позоваха на предизвикан от българската държава форсмажор и отмениха договорите си за доставка на слънчоглед и рапица, предназначени за българската преработвателна промишленост“, посочват от сдружението.
Предвид настоящата ситуация на липса на суровина и продължаващото задържане на местната реколта от производителите с намерение за реализация в следващата кампания, прогнозите на браншовата организация са, че преработвателните предприятия ще започнат да затварят поради липса на суровина още тази пролет. Това ще доведе до освобождаване на персонал и излизане на ефективни стачни действия на целия бранш и зависещите от наличието на олио и фуражи свързани сектори.
„Настоящата наша позиция беше споделена с правителството на 19 януари 2024 г. и с предложение за съвместна работа по проблемите с участие на техни и наши представители. До настоящия момент, една седмица по-късно, няма каквато и да е реакция от страна на правителството. Крайно време е то да поеме политическата отговорност за действията и бездействията си“, пише в заключение Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България.
