Вместо да си планираме кампанията, ние за пореден път сме по протести. В тази подранила пролет земеделците трябва да са на полето, а не на жълтите павета. За да не се случва това всяка година, има няколко неща, които трябва да бъдат разбрани. За това какви са те, разговаряме с Христо Николов, председател на Професионална организация на розопроизводителите в България, розопроизводител, земеделец.
Господин Николов, важен ли е въпросът кой ще е министър на земеделието?
Няма никакво значение кой е министър на земеделието, ако зад него не стои правителство със стабилно мнозинство, което да разбира проблемите и нуждите на българското земеделие.
Дошло е време за взимане на важни и тежки решения и непопулярни мерки. Ако министърът няма подкрепата на правителството и осигурен финансов ресурс за прилагането на тези мерки и прокарването на политики, то всеки следващ министър ще бъде бързо сменян и забравян от изнемогващите земеделци.
Какво трябва да се случи, за да бъдат чувани реалните нужди на българските земеделци?
Развитието на българското земеделие до голяма степен зависи от бързото писане и приемане на Закона за браншовите организации. Това е тема, която се дискутира повече от 10 години и никой министър до момента не намира смелост и сили да я доведе до край.
Само силни и легитимни браншови организации могат да защитят интересите на българското земеделие и да са проводник на правилни и дългосрочни политики. Тяхната експертиза и дълбокото познаване на проблемите на всеки един сектор е от ключово значение за оцеляването и развитието на земеделието.
Създаването на Аграрна камара е един следващ етап на развитие. Не може и не трябва да прескачаме етапи в създаването и развитието на браншовите организации.
Също така не трябва да се допусне те да обслужват комфорта на министъра на земеделието, както и да се казва той.
Наблюдаваме изключително лоша комуникационна политика – от една страна от МЗХ към земеделците и от друга – неумение на земеделците да представят себе си и исканията си по разбираем начин. Защо?
В МЗХ и аграрният сектор като цяло се наблюдава смущаващ комуникационен проблем. Това е основната причина за лошия имидж на българския фермер и земеделски производител. От години прессекретариата на МЗХ хвърля в медийното пространство информация за огромни суми пари, изплатени на сектора, но никой не прави сметката, че тези пари са под 10% от годишните разходи на земеделеца и са под 50% от изплащаните суми на земеделските производители в Централна Европа. А ние работим на общ пазар, с изравнени регулации. Това дългосрочно води към унищожаване на българското земеделие.
Земеделците посочват за един от основните си „врагове“ Зелената сделка …
“Зелената сделка” не трябва да се прехвърля изцяло на гърба на земеделците. Ние сме отговорни за по-малко от 10% от общите емисии на парникови газове, а имаме потенциал да “поглъщаме” близо 30%. Ако се направи задълбочен анализ ще установим, че на практика българското земеделие и към днешна дата е въглеродно неутрално. Но в момента сме свидетели на това как един лошо преведен документ натоварва земеделците с още повече административна тежест. Зелени политики не се правят с налагане на ограничения и санкции, а с насърчителни мерки за внедряване на добри практики!
Интервю на Ася Василева
