Докато си получат парите мнозина от планинските фермери казват, че продават машините и изоставят земята
Оказва се, че не само у нас, а и в Европа картината с необлагодетелстваните райони стой твърде нелицеприятно и не може все още да облагодетелства техните стопани.
За периода 2023-2027 година подкрепата, която е предвидена в 23 стратегически плана на страните членки остава под голям въпрос, след като в много от тях фермерите заявяват, че не смятат да се отказват от протести, докато не бъдат разбрани, че са изправени пред тежки изпитания, изисквания и бюрокрация, и не съвсем адекватна аграрна политика.
Това стой с още по-голяма сила в тези уязвими райони. И в европейски план се оказва, че те най-силно са засегнати като територии с природни ограничения, планински характер и други трудности, при които земеделските земи са изложени на риск от изоставяне. Това сочат и прогнозите за ЕС, които в максимална степен се отнасят и за България.
Преките плащания и инвестициите по линия на фондовете за развитие на селските райони са единствените, които спомагат за поддържането на селското стопанство и поминъка на неблагоприятните селски райони в тези места, се казва в доклад, публикуван от Европейската комисия в края на 2023 г.
Докладът установява също, че стопанствата, разположени в районите с природни ограничения, които са от по-слабо интензивните, в същото време са с по-голямо земеползване, обхващащо пасища, протеинови култури и земи под угар. Те хем са от полза за околната среда и биологичното разнообразие, но хем се оказва, че не са от голяма полза за собствениците и ползвателите на земеделски земи там, които ги обработват.
Всеизвестно е, че в необлагодетелстваните райони селскостопанското производство е в пъти по-трудно поради различни условия като надморска височина, наклони, суша, ниски температури и неподходящ състав на почвата. Като цяло тези земи съставляват цели 59 % от използваната земеделска площ в ЕС и изискват специално внмание.
Фермерите, които работят в такива райони, имат право да получават подпомагане на доходите си от ОСП в допълнение към средното годишно плащане на хектар, за да компенсират въпросните неблагоприятни предпоставки.
За периода 2023-2027 година подкрепа е предвидена в 23 стратегически плана по ОСП с планирани публични разходи в размер на 18,7 милиарда евро, обхващащи 47 милиона хектара. Тази сума представлява 17% от общото публично финансиране за развитие на селските райони и 6% от общите средства за ОСП.
Но въпреки значителната подкрепа по линия на ОСП разликата в доходите между тези ферми и стопанствата с нормални условия, остава голяма, като възлиза на 20 до 26% процента, показват данните в доклада. А без публична подкрепа значителна част от тези стопанства ще трябва да прекратят дейността си, подчертават авторите му.
Тази заплаха остава реална и у нас.
Според индикативния график за 2024 г. е предвидено плащанията да се осъществят в края на март и началото на април, което сега допълнително обезсърчава стопаните и кара мнозина от тях да се замислят дали да продължат земеделското си производство.
Много от планинските производители споделят, че макар, че работят при най-трудните условия не се ползват с никакъв приоритет от страна на МЗХ, макар това да се декларира многократно.
Например през февруари чухме какво казват фермерите от общините Костенец и Долна баня, които се присъединиха към протестите. Те споделиха, че без политика в дългосрочен план и за земеделието, и за животновъдството, не виждат повече никакъв смисъл и доходност от работата си.
Според Юлиян Георгиев, който работи в мъчните землища на Костенец, където отглежда над 200 автохтонни кози, исканията им са за тях да се включат култури като овес, просо, ръж, защото на бедната земя от осма до десета категория могат да отглеждат само тях и нямат голяма алтернатива за други зърнено-житни, а с новите изисквания за 3-4 култури само допълнително им извиват ръцете и затрудняват работния процес. Притеснява се с колегите си и от късното изплащане на средствата и времевите ограничения по ДЗЕС 7 и 8.
Допълва, че в района вече има петима фермери, които са обявили машините си за продан и смятат да приключват земеделската си дейност.
Д-р Николай Иванов, който е ветеринарен лекар и собственик на 140 овце от местната българска порода Вакла маришка овца също твърди, че не вижда бъдеще, защото засега държавата няма трайна и дългосрочна политика и не може да им гарантира сигурност, а само бюрократщина.
Такава е засега необлагодетелстваната картина на необлагодетелстваните райони, за които, ако държавата не се погрижи бързо и навреме, утре ще отидат към немалкия процент на вече изоставените земи.
Диана Ванчева
