Виненият проект на италианския индустриалец Едоардо Миролио в България стартира през 2002 г. с анализ на климата и почвата и отглеждане с лозов материал от България и Италия. Винарната и лозята се намират в близост до село Еленово, на 15 км от град Нова Загора, в източната част на Тракийската котловина, на хълмовете Свети Илия. Сградата на винарната и бутиковият хотел „Соли Инвикто“ сега са заобиколени от 130 хектара лозя. Инвестициите възлизат на повече от 22 милиона евро. Капацитетът на избата е 1 милион литра, като една голяма част от вината са био.
Компанията има и около 10 000 дка зърнено-житни култури – пшеница, слънчоглед, ечемик, лен, рапица, бакла.
Алберто Ла Роса е управител на стопанството на Едоардо Миролио. Но освен това е и изключително компетентен агроном. От 13 години живее и работи в България и твърди, че да правиш земеделие у нас е доста по-голямо предизвикателство от това да работиш в Италия. Особено през последните години, с все по-големите промени на климатичните условия.
Как се справя стопанството на италианските земеделци в български условия и на какво залага като препарати и технологии, разказа Алберто Ла Роса в интервю за земеделеца.бг
От доста време работим органично земеделие. Около една трета от нашите лозови масиви се отглеждат по биологичен начин. Говорим за 450 дка от 1300 дка лозя, които отглеждаме. Ние непрекъснато следим последните тенденции в сектора на биологичното земеделие, следим какво излиза на пазара и залагаме само на най-доброто. По тази причина преди 2 години започнахме работа с фирма Амитица. Създали сме отлично партньорство. Много полезни препарати намираме при тях. Особено продуктите, които съдържат микоризни гъби. В зърнопроизводството използваме специфичен препарат за житни култури Екопроп Създаден специално за екстензивни и промишлени зърнени култури. Представлява добре разработена синергична смес от микориза и различни бактерии, които пресъздават екологичния баланс на ризосферата. Тези вещества индуцират по-добро развитие на кореновите власинки, дори при бедни почви, растението е подготвено да абсорбират хранителни вещества от по-голяма площ от почвата и създават по голям достъп до иначе недостъпни хранителни вещества и водни запаси. Използваме и вариант на Екопроп и за слънчоглед и рапица.
Какви са вашите наблюдения върху работата с тези продукти? Много от българските земеделци все още са скептични към този начин на работа и смятат, че без химия, не става…
Аз мога да кажа точно обратното – без органична материя земеделието вече няма как да съществува. Сами преценете – миналата година ние имахме среден добив на пшеница около 815 кг/дка. Аз се радвам когато ровя моята почва и виждам земни червеи в нея. Бедната на органична материя почва не може да бъде плодородна почва. Няма как от нея да се получи висока реколта.
Проблемът е, че възстановяването на органичната материя и естествените процеси, които се случват в почвата, отнема време. Това са бавни процеси, които се виждат с просто око след няколко години. Това не са ефектите, които се виждат директно след употребата на един препарат. И земеделците трябва да го имат предвид, когато започнат работа с биологичните препарати.
И не става въпрос само за приложението на препарати, но и на различни видове практики, заедно с препаратите, за да се стимулира възстановяването на органичната материя и нормалните процеси в почвата. Екипът на Амитица е пионер за България от тази гледна точка и в тази философия. Те са лидер за България, който предлага в своето портфолио препарати за чисто и икономически продуктивно земеделие – микоризни гъби, препарати, които подпомагат усвояването на азота, за освобождаване на калий и на фосфор в почвата, различни видове азотофиксиращи бактерии и т.н.
От тази година ще използваме и азотофиксиращите бактерии, които те предлагат. От три поредни години пробвам азотофиксиращи бактерии от 3 различни фирми. Ще направя едно голямо опитно поле, на което сравняваме различните видове азотофиксиращи бактерии, предлагани от различни фирми. Сравняваме получените резултати не само като количество, но и като качество. Защото за земеделеца не е важно само колко добив ще получи, но и какво се получава като качество на продукцията.
Наблюденията, които имаме до момента от работата си с препаратите на Амитица са отлични. Не мога да кажа нищо друго.
Аз разсъждавам по този начин. Производството винаги трябва да се оптимизира. Всяка година с малко и полека подобряваме и усъвършенстваме технологиите, които използваме в стопанството. И това няма как да се случи без да се използват препарати от тези, които предлага Амитица. Това се потвърждава и от резултатите, които сме получили до момента.
Защо казвате, че правенето на земеделие в България е по-голямо предизвикателство отколкото в Италия?
Първо заради климатичните условия в България. Тук температурите са много променливи. Понякога в рамките на един ден има огромни климатични амплитуди. Няма високи планини, които да спират циклоните, идващи от Сибир. Това води до резки температурни промени, от една крайност в друга крайност. Представете си какъв стрес оказват тези резки промени върху растенията. В Италия много рядко има големи температурни амплитуди за кратки периоди от време. Минималните температури също са много по-ниски отколкото в Италия, количеството валежи също е по-малко отколкото в Северна Италия. В България вече има много продължителни периоди на суша. Почвите са много по-богати, но много по-трудни за обработка отколкото в Италия. Взети заедно всички тези фактори реално погледнато правят земеделието в България много по-трудно и предизвикателно.
Иначе и в България, и в Италия, всички земеделци сме зависими от Общата селскостопанска политика и се сблъскваме с едни и същи проблеми и предизвикателства. Може би в България бюрокрацията е малко по-голяма.
Промяната в политиката на ЕС за земеделието засяга фермерите навсякъде. Аз съм от хората, които вярват в тази промяна. Вярвам, че тя ще е положителна за земеделието. За мен пътят е позеленяването на ОСП. Но има и много проблеми, които трябва да се решат. В Европа искаме да сме зелени, здравословни, да произвеждаме качествена храна, но сме подложени на конкуренцията на евтина храна от трети страни, която не е произведена по стандартите на ОСП.
Пътят за европейския производител е да се диференцира, да се различава от масовото евтино производство. Крайният потребител трябва да може информирано да избира качеството на своята храна.
Трябва време. Но с всички нови промени, които идват в европейската политика за земеделието, компании като фирма Амитица ще бъдат водещи по този път. Без това, което те предлагат, преходът към новото земеделие няма как да се случи. Да, земеделците са хора, които за да повярват трябва да пипнат. Но положителните устойчиви промени имат нужда от малко време. Вярвам, че само след няколко години цяла Европа трайно ще премине на едно друго, по-добро земеделие.
Интервю на Ася Василева
