Според БАСЗЗ водещите критерии за мери и пасища трябва да са: участниците да са животновъди с регистрирани животни, както и предимство за участващите в процедурите по отдаване на ПМЛ в землището по местонахождение на животновъдния обект или в съседните нему землища.
Миналата седмица народни представители внесоха законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИД на ЗСПЗЗ) №49-454-01-29 от 08.03.2024 г.. Утре, в сряда, законопроектът ще се гласува на първо четене в парламентарната Комисия по земеделието и храните. Преди това той бе разглеждан и на заседанията на Консултативен съвет по поземлени отношения към аграрното министерство.
Българска асоциация на собствениците на земеделски земи изразява своята позиция в становище, отправено към членовете на комисията, в което посочват, че твърденията, описани в мотивите и оценката към законопроекта, за подкрепа от браншовите организации не отговаря на обективната действителност. Немалка част от предлаганите промени на са били изрично подкрепени чрез гласуване от въпросния консултативен съвет, а други дори не са били обсъждани по същество в рамките на съвета.
В този смисъл изначално твърдението за провеждане на обществено обсъждане по въпросния законопроект не отговаря както на обективната действителност, така и на изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА). В този смисъл и предвид обстоятелството, че от мотивите и оценката към законопроекта е видно, че неговите текстове са с източник – орган на изпълнителната власт (министъра на земеделието и храните) и подпомагащата го администрация в лицето на Министерството на земеделието и храните, е налице нарушение (заобикаляне) на законоустановената процедура по Глава трета от ЗНА относно „изготвянето на проекти на нормативни актове“. В тази връзка считаме, че на основание чл. 28, ал. 4 от ЗНА въпросният законопроект въобще не следва да се подлага на обсъждане, твърдят от БАСЗЗ.
По отношение на предлаганите изменения на чл. 24а считаме, че освен, че ще създадат неимоверни затруднения и административен хаос във връзка с прилагането им, носят със себе си риск от възникване на противоречие с:
- Принципа за свобода на установяване съгласно чл. 49 и следващи от Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото чрез критерий за уседналост се ограничава правото на упражняване на определена дейност или установяване на предприятие.
- Разпоредбата на чл. 18, ал.6 от Конституцията на Република България, според която държавната собственост се управлява и стопанисва в интерес на гражданите и обществото (а не на част от тях или на определена прослойка), стига имотите държавна собственост – земеделски земи, да се използват по предназначение, т.е. за земеделски нужди в най-широкия смисъл на това понятие.
- Закона за държавната собственост (ЗДС), чийто чл. 14, ал. 2 предвижда, че имотите – държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин. В този смисъл възниква въпросът доколко е допустимо, с оглед конституционните норми и нормите на ЗДС (ясно е, че става въпрос за земеделски земи), да се ограничава обхватът на потенциалните земеделски дейности, които могат да се извършват върху тях. В допълнение възниква и въпросът доколко ще бъде изпълнено повелителното задължение на държавата (съответния държавен орган) да управлява и стопанисва „с грижата на добър стопанин“ държавните имоти, включително при възможно най-добрите икономически условия за гражданите и обществото като цяло (както повелява Конституцията). Защото стесняването на кръга на земеделските стопани, които могат да участват в една тръжна процедура на базата на уседналост и/или специфична сертификация и/или отглеждането на специфични култури, се явява фактическа пречка за постигането на най-благоприятни икономически условия, които трябва един добър стопанин да осигури при управлението на държавна собственост в интерес на всички граждани и на цялото общество.
С оглед на гореизложеното считаме, че предложеното изменение на чл. 24а в тази му форма е неприемливо, заключават в становището.
Асоциацията предлага да се запази досегашният ред или, за да бъдат спазени изискванията на правото на ЕС, на Конституцията на Република България и на ЗДС, следната последователност, предлагат:
До търгове да имат достъп всички земеделски стопани, а не ограничен кръг от тях;
Водещ критерии за резултата от търга с тайно наддаване да бъде най-високото наемно/рентно плащане.
При равностойни най-високи тръжни предложения в рамките на тайното наддаване да се даде предимство на предложението на стопанина, който се ангажира да осъществява съответната приоритетна дейност.
При равностойни най-високи тръжни предложения от стопани с приоритетни дейности в рамките на тайното наддаване, да се проведе търг с явно наддаване между тях.
Асоциацията на собствениците на земеделски земи не се съгласява и с предлаганите изменения в чл. 37б поради следните съображения:
Съкращаването на срока за представяне/регистриране на договорите за ползване (наем/аренда/съвместна обработка) ще окаже сериозно въздействие с неограничен набор от негативни последици върху гражданския оборот през текущата стопанска година и особено през предстоящите месеци от годината, когато традиционно процесът по сключване на договори за ползване е най-интензивен. Същевременно законите и законодателната дейност трябва да гарантират високо равнище на предвидимост и да съблюдават принципите за правна сигурност и за защита легитимните правни очаквания за гражданите и организациите. Това ще повлече негативни последици и за следващите етапи по администриране на споразумения за създаване на масиви за ползване на земеделски земи, сроковете за които също се изтеглят напред във времето според следващите предложения за изменение на ЗСПЗЗ, алармира организацията.
В тази връзка предлагат или текстът да отпадне, или, ако се запази, да се предвиди съответната преходна разпоредба, както следва:
„ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ ….. Параграф 2 влиза в сила от 01.10.2024 г.“
Със следващият чл. 37в също не са съгласни във вида му в законопроекта.
По аргумент на изложеното относно промяната на срока по чл. 37б, ал. 1, предлагаме да не се променя и срокът по чл. 37в, ал. 1 или ако се променя, чрез преходните и заключителни разпоредбите на законопроекта да се предвиди влизането в сила на новата разпоредба, считано от 01.10.2024 г., както следва:
„ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ ….. Параграф 3, т. 1 влиза в сила от 01.10.2024 г.“
Не подкрепяме предложението за промяна на чл. 37в, ал. 5 относно подсъдността за заповедите по чл. 37в, ал. 4., тъй като това би било в противоречие на правилата за подсъдност и държавното устройство в Република България. Към днешна дата районните съдилища са компетентни по въпроси от наказателен и частноправен характер, и само по изключение, по отношение на прилагането на актове по ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), по отношение на наказателни постановления, които са административни актове, но са с наказателен характер. В случая на заповедта по чл. 37в, ал. 4, същата се явява освен административен акт по принцип, но и такъв, който включва в себе си и принудителен елемент под формата на служебно разпределение на чужда собственост, поради което следва да се оспорва пред Административен съд по реда на АПК, какъвто е редът и по отношение на отчуждителните производства или при процедурите по учредяване на ограничени вещни права (сервитути) върху чужда собственост от административен орган.
По отношение на предлаганите изменения в чл. 37и БАСЗЗ твърди:
Макар да признаваме достойнствата от правно-техническа гледна точка на предлаганото изменение, както и на подхода за обединяване на процедурите по отдаване на пасища, мери и ливади (ПМЛ) от ДПФ и от ОПФ обръщаме внимание на следното:
От проведения на 23.02.2024 г. Консултативен съвет стана ясно, че критерии за предимство при отдаване на пасища, мери и ливади е удачно и ще се предлагат и прецизират на базата на анализ за това какъв ще бъде ефектът от тях спрямо текущото (заварено) положение. Такъв анализ все още липсва и не е направен. Много от действащите животновъди с реални животновъдни обекти и стопанства са структурирали своята дейност на базата на действащите досега правила. Промяната на правилата ще засегне техните легитимни очаквания и възможност да извършват дейността си по изключително негативен начин. Анализ за това колко такива стопани могат да бъдат засегнати липсва, а това е основно изискване (оценка на въздействието) и според Закона за нормативните актове.
Ако въпреки това подобни правила се изменят сега с цел предоставяне на предимство на определени животновъди на базата на нови, неприлагани до настоящия момент критерии, за да се спазят принципите за правна сигурност и защита на легитимните очаквания, както и за да се адаптират към новите условия прилагащите административни структури, считаме, че следва да се даде някакъв по-разумен от предложения срок за влизането им в сила (с отлагателна разпоредба в ПЗР), например считано от 01.01.2026 г.
Независимо от гореизложеното считаме, че така предложения режим на отдаване на ПМЛ от ДПФ и ОПФ по чл. 37и ще бъде неработещ и ще създаде огромни затруднения както за участниците – животновъди, така и за комисиите, които ще са отговорни за провеждането на процедурите, поради кумулирането на прекалено много обстоятелства и критерии, на базата на които да се определят правоимащите лица. В тази връзка считаме, че водещите и единствени критерии следва да бъдат два, а именно:
- участници да са животновъди с регистрирани животни;
- предимство за участващите в процедурите по отдаване на ПМЛ в землището по местонахождение на животновъдния обект или в съседните нему землища.
В тази връзка например, не разбираме предлаганото предимство за биологично сертифицирани животни и пасища, при условие че във всички случаи става въпрос за пасищно отглеждане на животни и че самото пасищно отглеждане е само по себе си биологична практика на отглеждане (независимо дали е сертифицирано или не като такова). В тази връзка не възприемаме като сериозен и аргументът, че трябва да се дава предимство на някой, който е сертифицирал като биологични пасища, които по презумпция не му принадлежат, тъй като не са негова собственост и е наясно, че ги ползва временно, като това право на временно ползване се преустановява при изтичането на съответния договор за временно ползване или преди това, ако възникнат съответните законови и/или договорни предпоставки, пише в становището до земеделската комисия БАСЗЗ.
