Четвърта година го прилагам, минах от 4 трактора на един, спестяванията ми от операции са големи, виждам органиката в почвата
Георги Станев от Ямболско стана от най-популярните и търсени земеделски стопани на срещата на фирма Амитица с фермери. Защо?
Един от поводите беше, че агроном Христо Николов от Карбонсейф отчете, че почвената картина в нашата страна сериозно се променя в някои райони като Ямболско към доста по-добро, което е станало в резултат на това, че фермери са започнали да прилагат консервационни обработки и но-тил.
Пожелахме да разговаряме с Георги Станев, защото твърди, че но-тил всява страх сред стопаните, защото не познават технологията въобще, а той я прилага вече 4 г. и е повече от доволен.
Георги, много се хвалиш с но-тила в твоето стопанство, а и казваш, че огромни спестявания си направил, на какво се дължи?
От четири години прилагам технологията. Мога да кажа, че с очите си виждам промяната, най-вече в почвата – като копнеш в земята, показва ти се органиката и червейчетата и подобрената й структура. При чистия но-тил мои колеги ми казват, че се страхуват от първоначалното развитие на растенията, но аз им казвам, че като потръгне…ти се отплаща многократно. Да не говоря, че чисто в икономически план но-тил спестява огромни разходи. Преди 4 г., когато започнах с тази технология работех с 4 трактора, сега един ми стига за 7000 дка земя.
Как е през първата година?
Тогава наистина имаш малко стрес дали всичко ще тръгне. Изненадата беше, че нещата се получават, въпреки страха, че ще минеш върху едно необработено поле и ще засееш, тогава трепериш дали нещо ще поникне. Аз доста смело преминах на 100% от технологията без частични проби. Стресът беше и финансов, какво ще ми се се случи.
И какво установихте?
Тръгнах първо със сеитба на пролетниците, макар че всички тръгват от есенните култури. Засях слънчоглед първата година, а от есента пшеница, ечемик – всичко беше на директна сеитба.
Притесняваха ли ви растителните остатъци?
Това че са много и ще попречат е всъщност някаква заблуда. Растителността доста бързо се разгражда, което сигурно зависи и от вида на почвите. При нас са основно смолници, сравнително богати на хумус и биология. Процесите на разграждане протичат бързо – още първата година в рамките на зимата. Не си представяйте, че се натрупва много обилна слама по полето, която да се чудиш какво да я правиш. Просто се иска подходящата техника.
Какво значи подходяща техника?
Ами сеялка, която има достатъчен натиск, защото все пак влиза в необработена почва и трябва да може дискът да се забие. Нищо кой знае какво…
Бихте ли се отказали от тази технология?
О, не, не, в никакъв случай…Това е технологията, ако не на бъдещето и на върховите постижения, то поне тази, която ми пасва – най-устойчивата е.
А какво ви спестява?
Ужасно много…И като работа, и като спестени средства е много. Първо, това са разходи за много инвентар, който вече не е нужен. Опонентите ще кажат, че са скъпи сеялките, но аз ще кажа, че могат да се ползват сеялки, които работят и в конвенционалното земеделие. Спестени са ми обаче много обработки, като започнем с дълбоката оран при пролетните култури, елиминират се минимум две култивирания. При есенните култури премахваш поне две дискувания, така че е много добре. Премахваш много и тежки операции с много амортизации.
Появяват ли се ваши колеги, които искат да пробват?
Да, доста…дори вече традиционни класици в земеделието, които познавам, се свързват с мен и искат да опитат.
Как реагират по-възрастните, които са по-консервативни?
Явно за баща ми питате, който казваше, че това сигурно няма да работи. Но е въпрос на мислене, защото трудно се пречупва човек, който казва: „ама дядо ми го е правил така, и баща ми го е правил така, пък ти сега…“. Но и той се убеди.
Какво ще кажете за покривните култури?
Те не са задължителни, но са всъщност много важно нещо. Отначало могат да се получат спорадично, но на следващата година тръгват. При нас се получават малко по-трудно заради проблема с късната лятна и есенна суша. Затова въпросът е да намерим такива култури, които ще ни вършат работа – да поникнат и да ги отгледаме. Но са много важни, укрепват здравето на почвата, след като ги терминираме.
Какъв е икономическият ви ефект в крайна сметка?
Вече най-често говорим за него, когато ме питат. Казах какво спестявам. Но истинската полза е, че обогатявам почвите си и увеличавам почвеното плодородие. За него именно покривните култури са най-важни, както и микробиалните продукти, защото съдържат в себе си вещества, които ги има в почвата.
Когато покривната култура се терминира, тя обогатява. Аз сея основно овес, който расте и зимата просто ще измръзне на полето и ще изгние в почвата. Въпросът е по-дълго време да има култури, които растат и снабдяват почвата с храна и микроорганизми. Това е безценно…
Променяте ли и дозите на торене?
Това е болна тема, тенденцията е към намаляване на торовете, но трябва да се подхожда предпазливо. Донякъде е въпрос и на личен избор как и с какви темпове ще се намалят торовите дози. Аз винаги торя с по-малко от това, което ми препоръчват, така че и тук успявам.
Правите ли почвени проби?
Да, защото участвам в програма за въглеродно земеделие, иначе не съм огромен привърженик на това, защото виждам как се ражда органиката в почвата.
Водеща снимка: Агро ТВ
Как регенеративното земеделие води до икономически ползи за стопанствата?
