Много активен интерес към мерките за подпомагане на агробизнеса отчитат експертите от Националната служба за съвети в земеделието в Пазарджик. Всекидневно във ведомството търсят помощ както млади фермери, подготвящи проекти по мярка 6.1, така и собственици на малки стопанства, които могат да поискат финансиране по мярка 6.3. Това разказва икономистът в екипа Александър Туйков, като отбелязва, че желаещи да развиват агробизнес, включително с иновации, има във всяка от 12-те общини, включително в планинските, където това начинание е свързано с много повече трудности.
„Годината за нас започна с реално изготвяне или подпомагане при подготовката на бизнес планове и по двете мерки и съветнически услуги, в които не влиза само изготвянето на бизнес план, а и предоставянето на информация в областта на растениевъдство, животновъдство и аграрна икономика. За съжаление, остана условието, че по мярка 6.1 за младите фермери продължаваме само да ги консултираме, в това число – и по изготвяне на проектите. А за малките стопанства изготвяме и бизнес плановете, като абсолютно всичко е безплатно, тъй като сме държавна служба“ – казва Туйков.
Припомняме, че в края на миналата година изненадващо беше решено всички структури на НССЗ в страната да подпомагат младите фермери единствено със съветнически услуги. Последва остра реакция сред тази група земеделци, които се виждат принудени да ползват услугите на частни фирми срещу немалки суми за написването на проектите. Още повече, че бюрократщината е огромна и създава най-неочаквани проблеми. Недоволството не е затихнало, показват наблюденията на Александър Туйков.
„Младите фермери могат да ползват всякакви консултантски услуги и от нас, а после да преценят дали не могат и сами да изготвят бизнес плановете си или се налага да ползват помощ от други консултанти – припомня той. – Правим всичко възможно да ги улесним. Кандидатите срещат много трудности, наистина, но трябва да се въоръжат с търпение и да си предвидят повече време за изготвянето на бизнес плановете. Ние помагаме с насоки и съвети във всяка част, всеки етап и при всяка възникнала трудност. Всеки ден имаме посещения от млади фермери от самото стартиране на мярката. Обратна връзка за това дали са успели от повечето нямаме. Знаете, всичко се входира чрез системата ИСУН, но предполагам, че някои ще дойдат за допълнителни консултации, ако не са се справили с нещо“.
Всекидневно в службата търсят помощ и малки стопани, желаещи да кандидатстват по мярка 6.3. Там нещата вече са в заключителната фаза – входиране на бизнес плановете в системата ИСУН. Крайният срок е 28 февруари, но в службата ще се приемат заявления до 23 февруари, тъй като е необходимо време за подготовката на документацията.
„Имаме силен интерес и желание за кандидатстване както от равнинните, така и от планинските общини в Родопите и Средногорието: Велинград, Сърница, Ракитово, Стрелча, Панагюрище“ – отбелязва Александър Туйков. В общината с най-голяма надморска височина – Сърница, от самото стартиране на Програмата за развитие на селските райони, тоест – от 2007 година, хората не са спрели да се интересуват от възможности за развитие на собствен агробизнес. Постоянно имаме кандидати от този район, ходи се и на посещения, правим и изнесени приемни именно заради този жив интерес и за да улесним хората там. Там земеделието действително е ограничено заради голямата надморска височина и почвено-климатичните условия. Но стопаните произвеждат много картофи, моркови. Залагат и на трайни насаждения, като в последните години не без наша помощ се разви производството на малини, арония. Животновъдството там е традиционно, отглежда се едър и дребен рогат добитък. Там сме правили семинари на място с демонстрация, като за тях сме канили експерти предимно от Аграрния университет в Пловдив, които на място показват резитби или други специфични нещо по отглеждането на самите земеделски култури. Това всичко е спомогнало до известна степен и в този труден район да се развие модерно земеделие“.
Преди време стопани от Сърница правиха дори опити да създадат насаждения от шафран. Те обаче не са могли да се възползват от европейското подпомагане, тъй като то е насочено основно към традиционните култури, а шафранът не е сред тях изобщо за България.
В Средногорието пък земеделците продължават да залагат главно на етерично-маслени култури – рози, лавандула, застъпени са също трайните насаждения и животновъдството. Един от необичайните проекти пък е за отглеждане на култивирана лайка. Той обаче също няма да получи подпомагане – билката не е сред традиционните култури.
В равнинните райони са застъпени почти всички сектори на земеделието, като най-масово остава зеленчукопроизводството – и на открито, и в оранжерии. Има и немалко площи със зърнени култури, трайни насаждения, както и животновъдни стопанства.
Основните затруднения на кандидатите за финансиране са с документацията от различни държавни ведомства и общини. Не са непоправими, но е неприятно, когато някой е изминал над 100 км и се налага да се върне заради допуснати грешки и несъответствия.
Стоимена Александрова
