Семинарите са полезни, когато носят конкретни отговори, а не просто хубави обещания. В Хисаря, по време на Годишния технически семинар на Аграрика, пред аудитория от над 300 фермера Чавдар Маринов, изпълнителен директор и съдружник в Карбонсейф, представи възможностите за въглеродно земеделие и механизмите, по които този пазар вече работи в България.
Какво представлява въглеродното земеделие?
Ако до преди няколко години въглеродните кредити звучаха като далечно бъдеще, днес те вече са част от реалността. Първите сделки са факт, плащанията към фермерите са извършени, а интересът към този нов пазар расте. Карбонсейф е единствената компания в Европа, която не просто говори за въглеродна търговия, а я е осъществила – със сертифицирани кредити, преминали всички необходими процедури.
Как работи системата на Карбонсейф?
Тук няма „някакви калкулации“ на база предполагаеми цифри. Моделът, който Карбонсейф прилага, е проверен и заверен от най-големия световен верификатор за въглеродни и климатични проекти – Earthood. Системата стъпва на:
- Почвено геореферирано пробовземане на три дълбочини със специализирана сонда.
- Анализ в акредитирана лаборатория, базиран на физически проби, а не теоретични модели.
- Проследимост на данните в софтуер с визуализация на резултатите.
„В трите дълбочини обследваме наличието на органичен въглерод. В пласт 0-30 см при зърнено-житните култури предоставяме надеждна прогноза за запасеността на почвата с микро и макроелементи. При трайните насаждения анализът се извършва и на 30-60 см дълбочина. Всичко това е проследимо в софтуер с визуализация на резултатите. Бих призовал всички земеделци – ползвайте почвените проби. Те са безценен инструмент за управление на ресурсите.“, каза Чавдар Маринов.
Как работи програмата?
Програмата на Карбонсейф се основава на 5-годишен ангажимент, започващ с базова линия от почвени проби. Всяка година се правят контролни проби, като се сертифицира само реалното покачване на въглерода.
„Ние не работим с хипотези, корелации и проектни сценарии. При нас всичко е физика, химия и математика. Градим масивен и устойчив модел“, обясни Маринов.
Методът на Карбонсейф гарантира висока точност – 25 проби в клетка с размер до 250 дка, с толеранс от едва 3%, което елиминира неточностите, характерни за други методи.
Финансови параметри на въглеродните кредити
Ето и частта, която земеделците винаги слушат най-внимателно – числата.
Първите реализирани въглеродни кредити са изтъргувани на цена от 30 евро/кредит, като 60% от стойността е отишла директно при земеделците.
По данни на S&P Global, сертифицирани въглеродни кредити от европейски проекти за секвестиране на органичен почвен въглерод се предлагат на цена 50 паунда/мтCO2e за бъдещи доставки от реколта 2025-2027, а кредити от същия тип проекти, произхождащи от Индия, се предлагат на цена от 25 долара/мтCO2e.
При среден разход от 2 лв./дка, печалбата достига 500%, а за някои стопанства – 1700%.
„Всяка стопанска година земеделците заплащат почвените проби. Но дори и без въглеродните кредити, самото им използване води до увеличаване на добивите с 4-5%, което носи допълнителна печалба“, посочи Маринов.
Методът, който използваме, гарантира надеждност – това се разграничава напълно от т.нар. „зелено измиване“.
Земеделците трябва да знаят, че от първата проба до получаването на плащанията минават 16-18 месеца. Няма да заблуждаваме никого – процесът е дълъг, но сигурен. И ние вече го извървяхме.“, каза Маринов.
Калкулатор срещу реални проби – съществени разлики
Не всички модели за въглеродно земеделие обаче са еднакви. Част от тях работят на принципа на „калкулаторите“, които автоматично разпределят кредити на база въведени данни. Този подход има един съществен проблем – не доказва нищо.
- Калкулационните модели фиксират стандартни стойности – 0,1 кредита/дка за прилагана практика, при таван от 0,3 кредита/дка
- При Карбонсейф подът е 0,3 кредита на декар, а резултатите от миналата година показват 1 кредит на декар – 3,3 пъти повече, без фиксиран таван.
Потенциал на почвата за секвестиране на органичен въглерод
Почвите представляват най-големия резервоар на органичен въглерод (OC) в земната биосфера. Съдържанието на органичен въглерод (OC) обикновено е до 5% от масата на почвата. Той е ключов компонент на селскостопанските екосистеми и играе съществена роля за почвеното здраве. Максималният потенциал за натрупване на органичен въглерод в почвата зависи от нейния тип, климатичните условия и начина на управление, но дори след 20 години прилагане на регенеративни земеделски практики, почвата може да продължи да натрупва въглерод още десетилетия, преди да се доближи до своите максимални възможности и да достигне стабилно състояние. Това подчертава значението на устойчивото управление на почвените ресурси за дългосрочното им възстановяване и подобряване.
Въглеродът – новият икономически инструмент в земеделието
Темата не е просто „зелена мода“. Вече е в сила рамката на Европейската комисия за сертифициране на въглеродната неутралност ( РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/3012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 ноември 2024 година за създаване на сертификационна рамка на Съюза за трайното поглъщане на въглерод, въглеродното земеделие и съхранението на въглерод в продукти https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=OJ:L_202403012 ) , според която трябва да бъдат премахнати 310 млн. тона въглерод.
„Бизнесът движи въглеродните пазари, а не регулациите. Зелената сделка може да се променя, но никой не говори срещу въглеродното земеделие“, коментира Маринов.
Предстои и въвеждане на сертификационна монета като нов финансов инструмент.
Това не е теория, не е хипотеза. Това е работещ икономически модел, който вече носи резултати.
Фермерите, които изберат този път, не просто капитализират въглерода, а си осигуряват дългосрочна финансова устойчивост. В условията на несигурен пазар и променливи субсидии това е възможност, която трудно може да бъде пренебрегната.
„Въглеродът е активът, който ще осигури бъдещето на земеделците, независимо от субсидиите“, заключи Маринов и призова земеделците да се възползват от тази възможност и да я капитализират.
