Българското земеделие е на кръстопът – между традициите и иновациите, между конвенционалните методи и новите технологии. Българската асоциация за иновативно земеделие, създадена в края на 2024 г. в Ямбол, има за цел да бъде мост между науката и практиката, като подпомага фермерите в прехода към по-ефективно и устойчиво земеделие.
По-малко разходи, по-висока ефективност
„Основната ни мисия е да помагаме на земеделците да намаляват производствените си разходи, без да правят компромис с качеството на продукцията“, заяви председателят на организацията Мариян Пеев по време на семинар в Пловдив, организиран съвместно с фирма Амитица и Асоциацията за биологична растителна защита.
Пеев не просто говори за иновации – той ги прилага в своето стопанство. Като агроном с диплома от Аграрния университет в Пловдив и над 20 години опит като председател на земеделска кооперация в с. Мъглен, той знае, че фермерите имат нужда от работещи решения. Сред тях:
✔ Органични торове вместо амониева селитра – стабилизиране на разходите при растящи цени на конвенционалните торове. ✔ По-малко обработки на почвата – намаляване на разходите за гориво и запазване на почвеното плодородие. ✔ Европейски опит в иновациите – адаптиране на утвърдени методи за по-устойчиво производство.
Всичко това води до по-ниски разходи, по-високи продажни цени и по-добри печалби за фермерите.
От конвенционално към устойчиво – реален преход, а не лозунг
„Това, което ЕС нарича преход от конвенционално към биологично земеделие, трябва да бъде практическа реалност, а не просто регулация на хартия“, подчерта Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз (БФС), на който асоциацията е член.
Затова Асоциацията за иновативно земеделие не просто ще говори за промяна, а ще я демонстрира:
Организиране на обучения и демонстрации на работещи технологии.
Поддържане на центрове за добри практики.
Създаване на мрежа за обмяна на опит между фермерите.
На границата между конвенционалното и ноу-тил земеделие
„Не развиваме чист ноу-тил – нямаме пари за скъпите сеялки. Но работим на границата между него и конвенционалното земеделие“, споделя Пеев. Вместо пълно разораване на площите, той и колегите му залагат на междинни култури и минимални обработки, за да съхранят почвата и да намалят разходите.
Един от най-успешните им експерименти? Сеитба на междинни култури като синап, ряпа и черен овес. „За две години сме успели да намалим разходите за гориво драстично, а почвата задържа повече влага и органичен въглерод“, обяснява Пеев.
Данните говорят сами: Технологията е с 20 лв/дка по-икономична от стандартната.
Почвата е по-структурирана и с по-добър воден баланс.
Създава се по-здрава връзка между органиката и хранителните вещества.
Черната златка – как био продуктите решават проблеми, които химията не може
Един от сериозните проблеми в овощарството днес е Черната златка – опасен неприятел, който унищожава кайсиевите насаждения. Пеев и неговият екип имат решение.
„От 2005-2006 г. се борим с Черната златка. Последните години проблемът стана още по-сериозен, като вече засяга и поливните насаждения. Но намерихме работеща стратегия“, споделя той.
Техният метод: Биопрепаратът Натуралис. Ефект: Нематоди от продукта проникват в ларвите и ги унищожават изцяло. Резултат: След второто поливане вредителят вече е напълно ликвидиран.
„Ако не вземем мерки, до две години можем да загубим голяма част от костилковите култури в България“, предупреждава Пеев.
Каква е следващата стъпка?
„Нашата цел не е просто да говорим за устойчиво земеделие. Ние го правим.“ Асоциацията за иновативно земеделие вече работи по внедряването на тези методи в повече стопанства, за да могат фермерите да увеличат ефективността си, без да увеличават разходите си.
„Малко органика, малко химия и след 2 години – всички да сме органични. А ние ще ви показваме как да стане преходът“, казва Пеев.
Бъдещето на българското земеделие зависи от иновациите. И вече има кой да ги приложи в практиката.
