Дните на полето, организирани от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, показаха, че българското земеделие заема своето достойно място в ЕС
Интервю на Ася Василева
Господин Абровски, по време на откриването на платформата Дни на полето председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова, организатор на събитието, Ви представи като специален гост на събитието, един от малкото български политици, които самите земеделци уважават. А това не се случва често. Каква е вашата връзка със земеделието и с Добруджа?
Много благодаря на зърнопроизводителите за топлите думи. Аз никога не съм се възприемал като политик. Винаги съм се възприемал като експерт. И това, което го зная, го зная благодарение на моите контакти, на разговорите и на работата с абсолютно всички земеделски производители в България.
Видяхме колко много оценяват вашата работа земеделците. За всеки земеделски производител е много по-лесно да работи в среда, в която политиката му създава оптимални условия за работа, защото земеделието е много трудна професия. Нека накратко да обобщим какво свърши Комисията по земеделие в 47-то НС. За какво работихте Вие и какво успяхте да осъществите?
Първото и основно нещо, за което работих, беше да гарантирам, че земеделските производители ще бъдат напълно информирани за всичко, което се случва. Защото един от основните инструменти на парламентаризма в България е парламентарният контрол. Изслушванията, които провеждахме в Комисията, даваха възможност на земеделските производители не само да научават информация отвътре, защото, когато бъде поканен министърът на изслушване, той няма как да скрие или да заблуди с информация, но им давахме възможност и те самите да присъстват и да могат да подтавят проблемите и въпросите си. Аз съм изключително доволен от интереса, който породи Комисията по земеделие чрез тези изслушвания.
Другата част на парламентаризма – законодателната част продължава. Тя никога не е спирала, независимо кой е председател и кое народно събрание е.
Да, независимо от политическата ситуация законодателната дейност не може да спре и не бива. Какво предстои?
Проведох разговори с Министъра на земеделието Иван Иванов, защото както е ясно, приоритет трябва да бъде законодателната рамка на Стратегическия план. Цялостното законодателство по този план. Начинът, по който той ще се прилага в България. Защото, за да има субсидии, държавата трябва да създаде законовата рамка.
За моя приятна изненада, с оглед на сегашната политическа обстановка се оказа, че Министърът на земеделието е сформирал работна група, която трябва да подготви законовите и подзаконовите нормативни актове в срок до 30 септември. Така че, ако земеделските производители се притесняват от това дали след като предстоят избори ще има опасност за получаването на субсидиите – не. В средата на октомври ще има действащ парламент. През това време в МЗм ще функционира Работна група, която ще може да подготви всичко необходимо.
Както земеделските производители вече знаят, наскоро създадохме правно основание, за да може да се извадят 5% от Програмата за развитие на селските райони и да могат да се прехвърлят за директно подпомагане. Това беше спешен закон. Но за всичко останало е по-добре да има малко време да се изработи, да се подготвят наредбите правилно и едва тогава да се мине през Народното събрание. Нека земеделците бъдат спокойни. Това, че 2 месеца няма да има Народно събрание, това няма да се отрази по никакъв начин на организацията на работата по изготвянето на необходимото законодателство.
Разбира се, на мен ми се искаше работата да започне много по-рано. Но за съжаление, много по-късно се случи финализирането на Стратегическия план. Прекалено много бележки получихме от Брюксел и всичко се забави. Но да се надяваме, че това е за добро.
Този Сратегически план, с който така или иначе вече разполагаме, според Вас, добър ли е за българското земеделие?
Само времето ще покаже. При този Стратегически план анализът беше започнат от един минисър, подготовката от друг, финализирането – от трети, междувременно имаше служебен министър.
Единственото, за което аз съжалявам, че в Стратегическия план за земеделието на България няма да намери място моята идея да направим обвързаната подкрепа истински обвързана с производството, а да не бъде плащана на площ и на глава животно. Имаше възможност това да се направи и да се плаща отново на глава животно, но с различна ставка за тези животни и площи, които са много по-продуктивни. Можехме да обърнем механизма и обвързаната подкрепа да бъде наистина обвързана спрямо производството. И да гоним единственото, което липсва в Стратегическия план – а именно ефективността на българските земеделски стопанства. Те всички са пазарно ориентирани, но трябва да търсим ефективността, трябва да ги направим много по-конкурентноспособни. Не просто да работят, а да работят и да печелят. Не трябва да бъде водеща субсидията, а трябва да бъде водещ пазара. А субсидията да се използва за инвестиции.
Ще продължите ли да работи за българското земеделие?
Аз последните 15 години съм бил в сферата на земеделието и възнамерявам поне още 15 години да продължа да бъда. На откриването на Дните на полето казах на земеделците: „Аз днес не дойдох като политик, дойдох да видя приятели“. Искам да поздравя още веднъж Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, ДЗС, НАЗ и всички организатори. Това, което са направили, съвсем спокойно може да съперничи на всяко едно подобно европейско изложение. Лека-полека българското земеделие заема своето достойно място в ЕС. Вече се вижда.
