Животновъд: Новата власт да ни даде шанс да печелим и без субсидии

Само за последните няколко години в един район с традиции в земеделието и животновъдството, къкъвто е Пазарджишка област, броят на животновъдите се е стопил поне наполовина. Малцината оцелели са „на кантар“ също да се откажат. Задържа ги най-вече мисълта, че са дали живота си, за да положат основите на бизнеса си. И им е жал просто да му теглят чертата. Това коментира пред „Гласът на земеделеца“ Румен Георгиев , който има ферма с около 150 крави в село Драгор. Той е и председател на Асоциацията на млекопроизводителите в област Пазарджик. Повод да го потърсим са разговорите на хората от новата власт по темата за земеделието и широката обществена реакция, която предизвикаха някои от споделените идеи за реформи в агросектора.


Фермерът признава, че този път дори не е слушал тези разисквания. След като вижда как от години много се говори и твърде малко се прави за спасяването на агросектора в България, вече му е болно да слуша поредната серия от добри намерения, изречени без да е ясно дали ще се реализират.


„Честно казано, не знам какво са коментирали те и какви намерения имат, но е добре да знаят, че в момента положението в сектора е много тежко – и в земеделието, и в животновъдството – споделя Румен Георгиев. – Нещо повече – ситуацията вече е извън всякакъв контрол! Трудно е дори да се опише с думи! Трябва да се вземат много бързи и адекватни мерки, но не вярвам, че и новите управляващи ще го направят. А и докато се сформира правителство, докато се приемат промени, докато се разберат, ще мине още доста време. А фермерите фалират всеки ден. Буквално! Всеки божи ден има някой, който се отказва!“.


Животновъдът изброява препятствията, с които се среща в своята работа. Цените на фуражите тази година много се увеличиха, а тези, на които мандрите изкупуват млякото, не са мръднали нагоре.


„Някой трябва да тропне на масата и да сложи край на безбожно ниските цени на продукцията ни – казва животновъдът. – Мандрите в момента са си вдигнали цените на тяхната стока на себестойност лев на литър мляко, а то се изкупува много под лев. Някой трябва да помисли как може да се наредят нещата така, че да имаме шанс да оцелеем, да се знае как ще се работи, да има предвидимост. Иначе ние ще изчезнем, няма да ни има много скоро!“.


За последните десетина години в Пазарджишко животновъдите са останали по-малко от половината, разказва още мъжът. В момента са едва двайсетина души, а доскоро са били 60-70. И в момента много хора обмислят да се откажат, защото виждат, че е безсмислено „да наливат от пусто в празно“, както образно се изразява лидерът им.


„В момента най-трудно е на малките и средните производители – допълва той. – По-големите някак си се справят. Но така наречените приоритетни семейни ферми изчезват и скоро няма да ги има. Новото правителство май няма и да ги завари! Дотогава ще са останали в историята!“.


Георгиев припомня, че в Пазарджишко вече са закрити и ферми с по 30 или 70 животни. Стопаните им тихомълком преглъщат обидата от факта, че трудът им не се цени и нямат условия да развиват свой бизнес. И се оттеглят. Но най-много са отказалите се сред малките и средните. Семейните ферми са се предали първи. Същите, за които от години се говори, че би трябвало да са гръбнакът на земеделието и животновъдството. А същевременно не получават достатъчно подкрепа или тя не е достатъчно адекватна, за да ги запази.
„На всички трябва да им е ясно, че те произвеждат българска храна, че те произвеждат най-евтиния продукт. Изкупната цена за този тип ферми е най-ниска. По-големите могат някак да преговарят за по-добра цена. На дребните се дава колкото определи мандрата. С разлики от 20-30 стотинки на литър. Мандрите са пълен монопол. Сирената, гледам, в магазините са скочили до 20 лева за килограм, а изкупната цена на млякото – само с 5 стотинки. за по-едрите производители тя е 74-75 стотинки, което е нищо! По-малките ферми получават по 60-62 стотинки на литър. Говоря за краве мляко. Овче в момента няма, а козите като животни са на изчезване. Дали имаме и петима овчари, не знам. И за тях положението е трагично“.
На фона на това върху агропредприемачите се стоварват и новите по-високи цени на тока след либерализацията на пазара на електроенергия. Ако доскоро Георгиев е плащал до 1000 лева месечно за фермата си, то последната му сметка е била 2500 лева. Платил ги е, а не знае дали изобщо ще влезе в някакви мерки за подпомагане или компенсиране на този финансов удар. Няма и възможност това да се избегне – който и доставчик да се избере, на свободен пазар токът е в пъти по-скъп.


„Някои от нас ще издържат и сега, други ще се откажат. Но тези, които ще останем, не е въпросът да работим само за оцеляване. Трябва и нещо да печелим, за да има смисъл. Не печелиш ли от една дейност, няма смисъл да се занимаваш с нея. Аз лично съм си приготвил всичко, за да устискам, ама защо само да устискам, ако няма да изкарам нищо?! Работим, за да си плащаме разходите и толкова. До Нова година още много колеги ще отпаднат. И то отпадат истинските, работливите фермери. Хора, които дотук са си дали и младините, и живота, за да създадат нещо, да постигнат нещо. А виждат, че се налага да го съсипят – вече няма как“.


На въпроса какво трябва да се направи, за да имат такива хора стимул да продължат, Румен Георгиев отговаря, че не може непрекъснато да се наливат пари в нещо в името на временно оцеляване. Според него първо трябва да се повиши изкупната цена на суровината и да се гарантира, че тя ще е поне два пъти по-висока от тази на фуражите. Така животновъдите ще получат шанс и без кой знае какво подпомагане да се справят, да получат свежи пари, да им остава скромна печалба. В момента тези цени са изравнени – 70 стотинки е килограм фураж, толкова е и литър мляко. Подпомагане заради скъпия ток също ще е добре дошло, но не решава проблема – фуражът е десетократно по-голям разход, така че в тази посока трябва да се мисли – да се осигурят условия фермерите сами да изкарват достатъчно, за да е гарантирано оставането им на пазара, смята Георгиев. Той съветва управляващите да разгледат обявите в интернет – десетки животновъди са обявили крави, юници и всякакви животни за продан. Някои се отървават от добитъка, които през зимата няма да им носят приход, за да не фалират и да спасят дойните животни. Други го правят с ясното намерение да се оттеглят от този бизнес.


„Ако не си се запасил предварително и трябва сега да купуваш храна за животните през зимата, не можеш да ги изхраниш – допълва мъжът. – до миналата година фуражът беше по 35 стотинки, сега е двойно повече. По 65 стотинки е зърното, а имаш да го смелиш, да го обогатиш с добавки. така крайната цена става колкото литър мляко“.


Той не омаловажава ролята на субсидиите и ги оценява като подкрепа.


„Там регламентът е ясен, знае се кое кога какво ще получим – отбелязва Георгиев. – Но цените на млякото са проблем. Произвеждаш суровина, а не знаеш какво може да вземеш за нея. Ние сме единственият бизнес в света, който произвежда нещо, без да знае на каква цена ще го пласира. Защо някой не наложи на мандрите лимит на каква цена да си продават сиренето? А те на нас ни налагат ограничения и колкото дадат, толкова ще вземем. По този въпрос трябва да се помисли – възможност да продаваме на достойни цени“.


Животновъдът казва още, че е пропуснал разговорите по темата за земеделието не защото това не го интересува, а защото почти няма свободно време заради многото работа във фермата. В последните години един от тежките проблеми в земеделието е работната ръка. Дори срещу високи заплати трудно се намират хора. В неговата ферма са наети осем души, но се налага и собственикът по цял ден да се труди редом с тях от тъмно до тъмно – ангажиментите около кравите са много, те си искат своето.


Друг проблем е, че в земеделието и животновъдството се наливат много пари, но те не стигат до редовия производител, отиват където не трябва.


„И аз искам да имам модерна ферма, със съвременна техника, ама до мен пари за това не стигат – гневи се човекът. – Това сега не е подходящият начин за разпределяне на парите. Много се надявам някой занапред да наложи по-справедливи правила. Пороците на досегашните регламенти са много. Един от най-сериозните за мен е така нареченото точкуване, измислено, за да се намърдат хора, които хал-хабер си нямат от животновъдство. А ние имаме животните и това работим от десетилетия, но нямаме право на помощ, защото не можем да съберем точките. И не можем да строим, не можем да правим подобрения, не можем да се модернизираме при това положение. И то само защото някой е преценил, че Пазарджишка община не отговаря на критериите за селски район, не е и необлагодетелстван район, не може да получаваме финансиране по Програмата за развитие на селските райони. Така оставаш с едни 20 точки, защото имаш крави, но те не стигат за одобрение“.


В заключение животновъдът още веднъж подчертава, че в най-спешен порядък трябва да се помисли за изкупни цени на млякото, отговарящи на пазарните реалности. Каквото и друго да се направи, то би помогнало само временно. А и помощите като размер никога не стигат.
На финала си пожелаваме най-сетне да се видят желаните промени.

Горчивият опит на Георгиев от десетилетията в този бизнес го кара импулсивно да възкликне:


„Дотам сме я докарали че и да видим нещо да се променя, ще си помислим, че сънуваме! Толкова години не ги видяхме тези чакани промени, че вече не вярвам да се случат. Никой не тръгна по тия ферми да види кой работи, кой не работи, кой как е, кой от какво има нужда. Ами идете ги вижте тия хора най-после, питайте ги за какво харчат пари, питайте ги какво им трябва! Няма нищо срамно да влезете във фермите! Има ботуши, няма да си изцапате лъскавите обувки! Да има повече контрол, за да стигат тези пари където трябва и да има за всички“.


Стоимена Александрова

Снимка: Бразди

Оставете коментар

Въведете коментара си!
Моля въведете името си тук

Агротехника

Последни новини

X
X