Какви ще са земеделските политики на новото правителство? Реформи и нов подход в прилагането на политиките в сектор земеделие обещава новото правителство в своето коалиционно споразумение.
Сред тях са налагането на тавани в субсидирането, изграждане на средна класа земеделски производители, утвърждаване на ролята на микро и малките стопани и преработватели, както и активна роля в подкрепа на потреблението на български продукти.
Въвеждане на горна граница на директните плащания
Коалиционното споразумение предвижда въвеждане на горна граница на директните плащания в размер на до 100 000 евро на бенефициент с фокус на идентифициране на крайните бенефициенти за свързаност, с цел пренасочване на средствата към микро, малки и средни производители.
Предстои анализ за приложимостта на възможността за определяне на пакет от мерки с таван на общата субсидия по втори стълб на ОСП, който да е насочен към големите производители, за да се гарантира ресурса за микро, малки и средни стопани на база секторни политики и области (съвместно с брашовите организации).
Като цел новият кабинет си поставя намаляване на злоупотребите чрез въвеждане на таван на приспаданията с ФРЗ, основан на 2.5 пъти средната стойност на стандартните заплати, свързани със селскостопанска дейност на национално или регионално равнище.
Предвижда се пренасочване на съществената част на субсидиите
Предвижда се пренасочване на съществената част на субсидиите спрямо целта за максимизиране на:
- производствата с висока експортна стойност и голям експортен потенциал
- продуктите с висока добавена стойност
- експорта на готови продукти.
Ще се насърчават инвестиции, които да изместят фокуса на България от производител на суровини към производител на готова продукция. В рамките на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) се планира създаването на гарантирани регионални бюджети на областно ниво и/или секторни бюджети, за инвестиции съобразно нуждите на самите земеделски производители.
Обмисля се създаването на гаранционни фондове:
- за кредитни и гаранционни инструменти чрез Българска Банка за Развитие и/или Държавен Фонд Земеделие, съвместно с търговските банки;
- за равен достъп до кредитен ресурс за малки и средни производители (национално финансиране);
- за подпомагане при кризисни/бедствени природно-климатични събития.
Ще се финансира създаването на обединения в земеделието, животновъдството и преработката
Новият кабинет ще прилага политика за стимулиране на обединения в сектори земеделие, животновъдство и преработката, избрани на базата на ясни критерии за представителност. Финансовото стимулиране на обединенията ще става чрез:
- пренасочване на държавна такса за управление на белите петна
- удържане на малка част от дължимите субсидии.
Ще се налага механизъм за контрол и обвързване на действително ползваните площи с реализираната продукция.
Планира се временно намаляване на ДДС за първично производство
Новият кабинет планира временно намаляване на ДДС за първично производство и поетапно връщане към съответните нива, или намаляване на ДДС на стоките от „малката кошница“. В коалиционното споразумение се предвижда и преразглеждане на текущото обективно състояние на поземлените отношения и действащото законодателство, което ги регулира.
Предвижда се синхронизиране на всички регистри на поземлена собственост (кадастър, МЗХГ) и отстраняване на историческите несъответствия. Амбицията е за прозрачно разпределение на държавните и общински пасища и контрол върху тяхното използване, като превенция разпространението на т.нар. „виртуални животни“. Ще се правят и поредни ромени в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи.
Ще се създават шест регионални събирателни пазара за пресни плодове, зеленчуци и месо
Новото правителство поставя специален фокус върху фермерските пазари и тържищата у нас. Планът е да се изградят шест регионални събирателни пазара с огледални мощности за пресни плодове и зеленчуци, и месо, чрез публично-частни партньорства между държава, общини и оператори.
Идеята е те да дадат възможност на малките, средните и големите производители и вносители да пласират своята продукция към всички национални и регионални оператори или за износ, събирайки в едно митници и НАП, лаборатория на БАБХ, сортировъчни мощности, пакетажни цехове, експедиционни, маркетингови и консултантски услуги, склад и съхранение.
Узаконяват производството на храни в домашни условия
Ще се търси подходяща регулаторна рамка, съобразена с европейското законодателство и административен капацитет, която да подкрепи пазара на храни, добивани от физически лица в домашни условия – насърчаване на микропроизводството, пазарите за микропроизводители, късите хранителни вериги и справедливо разпределение на добавената стойност.
Ще се увеличава делът на местни и биохрани при обществени поръчки чрез въвеждане на критерии за възлагането им, включително чрез приоритизиране на изискванията за
качество и въздействие върху околната среда. Целта е делът им до 2025 г. да е не по-малко от 20%, а до 2032 г. – не по-малко от 60%.
Ще се работи по приемане на национални стандарти и насърчаване на използването на защитени географски указания и защитени наименования за произход като ефективно маркетингово средство и средство за качествен контрол на производството.
Ще се въведе Национална система от доброволни стандарти, гарантираща качество („Традиционен продукт“, „Пресен продукт“), произход („Местен продукт“, „Фермерски продукт“, „Планински продукт“), Справедливо възнаграждение, достъп до пазара („Директно от производителя“, „Пресен продукт“.
Променят категорията труд на малките и средните фермери
Предвиждат се промени в категорията труд – най-вече по отношение на малките и средни фермери. Ще се анализират възможността животновъдите да се пенсионират като втора категория труд.
Планират се промени в Закона за занаятите с цел разширяване на броя на допустими за регистрация занатчийски дейнст като например хлебар, сладкар, месар, колбасар, сиренар, пестилджия, петмезджия, таханджия и др.
Инвестиции
Приоритизиране на инвестициите в специализираното образование и изграждане на култура на потреблението на земеделски продукти и храни от детската градина, през специализираните средни училища, до научните институти. Инвестиции в млади обучаващи се и учени, в материална база, стипендии, обмяна на опит. Насърчаване на цифровизацията и иновациите – иновационни хъбове в земеделието и преработката. Стимулиране на частните инвестиции в стартиращи и развити компании, разработващи нови технологии, процеси и храни. Насърчаване на продължаващото обучение, включително с помощта на Национална служба за съвети в земеделието, чрез двоен подход – онлайн и на място, практически и теоретически – стартиране нов земеделски бизнес, технологични карти, агрономия, ценообразуване, износ и др. Развиване на култура на потребление и насърчаване на образованието в областта на местните храни чрез включване на тематични активности в предучилищна възраст, различни предмети в основното и средно образование, както и чрез разкриване на нови образователни програми в професионалните гимназии и ВУЗ, които да подготвят предприемачи, развиващи местно хранително производство. Разширяване на програмите на занаятчийските школи с включване на по-голям и съвременен брой хранителни специалности.
Поощряване на комерсиализацията на научните постижения – инвестиции в сортово разнообразие и нови породи, които да послужат за база на нови експортни възможности.
Предвиждане в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на информационни системи за прозрачност и ускоряване на документооборота с цел повишаване на контрола и централизация на системите и основа за добавени услуги.
Финансиране по НПВУ и въвеждане на прецизно наблюдение чрез програма Коперник за премахване на административната тежест и ограничаване проверките на място. Използване на постоянно актуализиращи се данни за прецизно земеделието и откриване на нови агротехнологични решения.
НАПОИТЕЛНИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ПОЛИВНИ СИСТЕМИ
Приемане на обща политика, извършване на анализ и изготвяне на план за възстановяване на съоръженията за напояване в стратегически важните райони. Анализ на възможността да бъдат включени в НПВУ. Ускоряване на процедурите за получаване на разрешение за водочерпене от повърхностни и подпочвени води.
ВЕТЕРИНАРО-МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ
Подпомагането да бъде обвързано и със здравния статус на животните, а не само с извършването на Държавна профилактична програма и ваксинации. Анализ на възможността да бъде въведена ротация на отговорните лица по Държавната профилактична програма и ваксинации. Анализ на Закона за ветеринарномедицинската дейност и неговото приложение с цел изсветляване на сивия сектор.
Институционално укрепване на Зоополицията към МВР по отношение защита и хуманно отношение към животните и противодействие на престъпленията срещу дивата природа. Промени на нормативната база с цел развъждането и търговията с животни да се осъществяват само от регистрирани развъдници, които да подлежат на строги изисквания и контрол. Възможност за идентификация и проследяване на всяко домашно и селскостопанско животно. Забрана за продажба на кучета и котки на пазари за животни и в интернет сайтове.
Създаване на Консултативен съвет в областта на овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България към министъра на земеделието регламентиран от Националната програма от 2019 г.
АНГАЖИМЕНТИ БИО-ЗЕМЕДЕЛИЕ
Насърчаване и приоритизиране на производството и маркетинга на биопродукти чрез мерките, включени в Националната стратегия за развитие на биологичното производство. По-широка представителност на българските биопроизводители, включително и на международните изложения за биопродукти чрез атрактивен
45
национален щанд и подпомагане на тяхното участие. Създаване на маркетингов отдел в Дирекция Биологично производство в МЗХГ.
Насърчаване на пазарно-ориентираното биопроизводство.
МЛАДИ ФЕРМЕРИ И СЕМЕЙНИ СТОПАНСТВА
Стимулиране на младите фермери и животновъди. Развитие на семейни стопанства в планинските региони, които да се подпомагат като съвкупни производителни/преработвателни единици чрез схеми и мерки.
Приемане на мерки за приоритизиране на достъпа на млади фермери до общинска и държавна земеделска земя и пасища.
БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ
Структуриране на браншовите организации като партньор на изпълнителната власт. Анализ на законодателната рамка. Адаптиране на законодателната рамка с осигуряване на висока жизненост и активност на участието на браншови обединения, така че да се гарантира представителност на всички техни членове (големи, средни, малки и микро предприятия/стопанства). Създаване на възможност за възлагане на услуги и обучения, извършвани или наемани от браншовите обединения. Подготовка на нов Закон за браншовите организации в земеделието.
УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ И БЕЗОПАСНИ ХРАНИ
Упражняване на пълен граничен и последващ контрол върху вноса на готова
продукция от земеделски и животински произход с оглед на осигуряването на
безопасност на храните, а също и въвеждане на пълна отчетност при вноса и
използването на препарати за растителна защита, препарати за обработка на
земеделски култури, медикаменти за животни и добавки за
обработка/преработка/влагане в храни.
ДРУГИ ПОЛИТИКИ И МЕРКИ
Ревизия на законодателството, касаещо традиционните и/или защитени български
сортове и породи, в посока тяхното насърчаване.
Подобряване на информираността и маркетинга, включително и представяне на
международни форуми и пазари, на българските винопроизводители.
Приемане на закон за плащанията на екосистемни услуги в земеделието.
Подобряване на взаимовръзката между земеделието, храните и туризма чрез
създаване на инструменти в местната общност, каналите за дистрибуция,
местно/регионално меню, микс от пазарно атрактивни услуги, възобновяване на
автентични и традиционни местни продукти, храни и занаяти, подобряване на тяхната
рентабилност, както и ефективен маркетинг, базиран на имиджа. Преразглеждане на
храната като част от общата концепция за качество на туристическите маршрути и
атракции, тъй като често чрез нея туристите оценяват дестинацията, дори ако храната
не е основната цел на пътуването.
Проект на стратегия за трудова миграция за осигуряване на краткосрочно
пребиваване в определени региони (над 200,000 българи), включително привличане
на работници от други държави.
Извършване на анализ и разработване на мерки за справяне с последствията от
световната криза на доставките, енергийната криза и инфлационния натиск спрямо
сектори, заплашени от масов отлив на земеделски стопани, животновъди и
преработватели.
Изграждане на ефективно фунционираща инфраструктура и капацитет за управление
на рискови събития – овладяване на епизотии и градозащита.
Промени в категорията труд – най-вече по отношение на малките и средни
фермери. Анализ на възможността животновъдите да се пенсионират като втора
категория труд.
Промяна на Закона за занаятите, с цел разширяване на броя на допустими за
регистрация занатчийски дейнст като например хлебар, сладкар, месар, колбасар,
сиренар, пестилджия, петмезджия, таханджия и др.
