loader image

Как един тексаски фермер уби дракона на дълга в земеделието

Репортаж от стопанството на потомствения земеделец Кейси Кимбрел от градчето Хепи, регион Панхандъл в Тексас, който устоя на всички катаклизми, разшири земеделските си площи и изгради машинен парк, като изплати всичките си заеми

Фермерът Кейси Кимбрел от градчето Хепи, в северния регион Панхандъл на Тексас, отглежда няколко хиляди акра царевица и памук и за разлика от много други американски фермери няма заем за погасяване. Така започва репортажа си за тексаския потомствен земеделец журналистът Крис Бенет, публикуван в сайта AG Web. Преди самият Кейси да разкаже как е постигнал това, което не се удало на други, той настоява да уточни: не се е оженил за пари, не е взел жена със зестра и дори напротив: семейната му история на моменти сякаш е преписана под индиго от Книгата на Йов с нейното мото „Защо Бог допуска невинни хора да страдат?“ „Не съм специален човек, но направих онова, което със сигурност може да стори всеки друг, но само ако е отдаден на земеделието и има хъс да рискува“ – споделя 51-годишният фермер.

През 2007-а Кимбрел е на 37 години, когато поставя под съмнение постулата, че е невъзможно да развиваш селско стопанство, без да се облегнеш на предполагаемия стълб на земеделската дейност – дълга. „Прекарах половината си живот, вярвайки, че фермерите не могат да съществуват, без да имат да изплащат нещо. Допускал съм куп грешки, пропилявал съм пари, но сега знам истината: дългът не трябва да е икономическата реалност на земеделието” – споделя кредото си Кейси Кимбрел. И разказва как е преминал от положение, в което е осигурявал единствено издръжката на семейството си, към системни изплащания на заемите си, като междувременно е станал собственик на голямо селскостопанско предприятие, основано на финансиране с налични средства.

Кимбрел връща лентата назад и се пренася в 1979 година, разтърсваща със загубите и трагедиите, сполетели семейството му, която е белязала неизлечимо психиката на момчето от тексаската ферма, но и е затвърдила убеждението му, че животът трябва да продължи.

Ужасната година

Кланът Кимбрел е земеделски от пет поколения – назад през годините всяко поколение е сменяло щата в търсене на по-добър живот – от Източното крайбрежие на САЩ, през Тенеси и Оклахома, до Тексас, където през 70-те години на миналия век се установяват родителите на Кейси – Дон и Керълайн. Детството на Кейси и на двамата му братя Кайл и Шон преминава сред петрола, каубоите и прахоляка на градчето Хепи, на около 30 мили южно от Амарило, северен Тексас. Дон купува 800 акра, избелени от слънцето сухи земи и запретва ръкави да се бори с тях. (1 акър е малко повече от 4 декара – бел. ред. )

През 1979 г. семейство Кимбрел претърпява вълна от страдания, която трудно може да се опише. В средата на януари, под заплаха от ипотека и задушен от анемичните селскостопански пазари, Дон се качва на своя John Deere G и се включва в дългата тракторна процесия в посока Вашингтон, окръг Колумбия. След епичното пътуване от 1600 мили (близо 2600 км) с трактор с отворена кабина, премръзналият от студ Дон стига до National Mall (така се нарича цялата зона между Мемориала на Линкълн на запад и територията на Капитолията във Вашингтон – бел. ред.), където е кулминацията на протеста Tractorcade на Американското селскостопанско движение.

И докато Дон протестира срещу земеделската политика на президента Джими Картър във Вашингтон, неговият партньор в земеделието и най-добър приятел – Даръл Смит, останал в Хепи, за да поддържа стопанството, претърпява трагичен инцидент, спуква артерия и умира. Това е тежък удар за Дон, който четири месеца по-късно, в разгара на жътвата на пшеницата през юни, е принуден да разчита на помощта на тримата си непълнолетни синове. И тук, на полето, връхлетява втората трагедия: 16-годишният Кайл, най-големият от братята, колабира и внезапно умира от скрит дефект на сърдечната клапа. Адът от 1979 г. продължава, като този път удря финансите на семейството. През септември Дон Кимбрел загубва цялата си памучна реколта от градушка, срещу която няма застраховка, за да смекчи срива. Отчаян от загубата на памука и с бременна съпруга (Керълайн ще роди четвъртия си син, Хийт), Дон засява пшеница и купува добитък, надявайки се поне малко да препечели пари. 

Фермерът се грижи за стадото, като отлага за 1 ноември с.г. сключването на застраховка срещу природни бедствия. Но един ден по-рано, на 31 октомври, зимна виелица връхлита в Хепи и жестоко покосява половината от стадото му. 9-годишният Кал няма да забрави сълзите на родителите си, които така и не предполагат, че кризата във фермерството на САЩ през 80-те години е вече на прага.

Съдбовно решение на едно 12-годишно момче

Три години по-късно – през 1982-а, на фона на фалиращи ферми и рязко нарастващи лихвени проценти Дон се опитва да се задържи над водата, като заработва чрез угояване на животни, които продава на кланицата. „Татко правеше всичко възможно, за да се задържи, спомня си синът му Кейси. – Той донесе вкъщи бебета телета и ние загубихме около 70% от тях поради недостиг на коластра. Но аз и брат ми Шон успяхме да опазим около 20 телета, всяко от което стигна до 318 кг. И тогава татко ни каза: „Момчета, имате избор. Можете да продадете телетата, да запазите парите за себе си и всички ще се преместим в града, аз ще си намеря работа в Сан Антонио. В противен случай, дайте ми парите от продажбата на тези телета, така ще можем да си платим за земята и да останем във фермата”.

Преценявайки съдбовността на момента, който ще промени живота на семейството и особено на двете момчета – на 12 и 16 години, братята вземат бързо решение: остават във фермата.“Това е най-доброто решение, което някога съм вземал – споделя Кейси. – То промени траекторията на целия ми живот…”

Набирайки скорост, фамилията Кимбрел веднага взема значителни площи под аренда и закупува земеделски земи, до появата на Програмата за опазване на резервите (CRP) през 1985 г., която направи допълнителните им акри недосегаеми.

През 1988 г. Кейси Кимбрел завършва гимназия, макар и без ентусиазъм се записва в колеж, но заедно с брат си Шон помага в бащиното стопанство и междувременно непрекъснато търси земеделска земя, която да вземе под аренда. „Защо не се озовах в друга професия, ли? – пита реторично той. – Земеделието бях аз, може би няма по-просто обяснение от това.”

Двата важни урока за Кейси

През 1994 г. младият фермер открива напоявана земеделска земя под аренда, на 40 мили югозападно от Хепи, в окръг Кастро, и я наема в партньорство с други трима млади и неопитни фермери. Това си е рецепта за бедствие и то не закъснява: четворката няма и понятие от управление на застрахователния риск. Една ненадейна и ненавременна градушка съсипва цялата царевична реколта и земеделското партньорство е обявено в несъстоятелност. Делът на Кейси от загубата е 100 000 долара!

Така, още в самото начало на самостоятелната си селскостопанска кариера, 24-годишният мъж е окован в белезниците на огромния дълг. Унил, но непоколебим, той сключва седемгодишна полица за $100 000 с Агенцията за финансови услуги (FSA), за да се изправи на крака, черпейки от куража, който е наблюдавал у своите родители. Провалът със застраховката срещу градушка му е послужил като урок и той се зарича пред себе си: Кейси Кимбрел, фермер от Панхандъл в Тексас, никога повече няма да си позволи да губи пари в сезона на реколтата.

Втория важен урок Кейси научава през 1996-а, когато недооценява как и кога се сключват договори за продажба на царевица и впоследствие продава цялата си реколта много под най-високата пазарна цена. „Това просто ме съсипа, казва Кимбрел. – Бях млад и тепърва започвах да усвоявам маркетинговите си умения. Честно казано, тогава си въобразявах, че съм много умен и сам си определих, че ще държа цена над 4 долара за бушел (1 бушел царевица е равен на 56 кг – бел. ред.)

Уверен, че отбира в маркетинга на царевицата, той категорично отказва на търговеца да сключи договор за 2,70 долара. „А това бе добра цена, но тогава нямах никакво намерение да падна под определения от мен праг. Говоря ви за смирение, продължава Кимбрел. – Същата година продадох царевицата си за 1,80 долара бушела. Още един трудно научен урок.”

Субсидиите дърпат цените надолу

Поле след поле, Кимбрел всяка година увеличава площите си и получава печалби, макар и с неголям марж. „През първите 10 години от моята селскостопанска кариера имах и неблагоприятни моменти, когато обмислях какво да правя, ако фалирам. Опитвах се да измисля план за бягство, защото неизбежно щеше да ми потрябва. Имахме години, когато можехме да зафиксираме марж от 100 долара за царевица и това беше потресаващо. С други думи, всяка година рискувах всичко“, казва Кейси Кимбрел.

„В детството си съм виждал фермери, които се разоряваха и с редови култури, и с добитък. И около всеки законопроект за селското стопанство се появяваха слухове, че субсидиите ще изчезнат. Аз успявах да изкарвам пари, но знаех, че съм свършен, ако няма субсидии. Това може да остави у хората впечатление, че съм привърженик на субсидията, но не съм. Моето мнение е: субсидиите дърпат цените надолу. Въпреки това в онези пазарни години щях да съм в дупка без субсидии и винаги бях една крачка напред от сериозни проблеми.”

В селскостопанските региони в Съединените щати хората преминават с колите си покрай фермите и виждат отблясъците на зърнените бункери, големите камиони, гигантските машини и големите участъци земя – т.е. външните атрибути на успеха. И все пак, зад привидността на просперитета често се крие един постоянно присъстващ надзирател – дългът, според Кимбрел. „Не се опитвам да бъда критичен към никого, защото и аз самият си имам трески за дялане, но затъването до уши в дългове е нормално за много операции и всеки, който е честен, го знае.“

Кимбрел е дете на агробизнеса от 80-те години на миналия век и в ранната си зряла възраст той приема за даденост: в селското стопанство производителят трябва постоянно да заема пари, за да функционира – без изключение. Всички производители натрупвали огромни дългове, поради непоклатимите икономически реалности. „Така правеха всички около мен, така че защо не и аз? Но това е доста опасна практика и тя ти влияе, без дори да се усетиш.”

Кардинална промяна

През 2007 г. Кейси Кимбрел сериозно се замисля над битието си: „Винаги съм живял стегнато и пестеливо в личния си живот, а защо да не направим същото и в нашата ферма?“ Така в него изкристализира желанието да направи кардинална промяна в живота, и за щастие, той е подкрепен решително и от своята съпруга Ани Кимбрел. „ Ани е спестовница и разумна в харча на парите. Дядо й бил един от най-богатите хора в областта, но фалирал в края на 80-те години и е умрял бездомен. Тогава Ани се зарекла, че това няма да се повтори“ – хвали Кейси своята половинка.  

От самото начало Ани прегръща перспективата за справяне с дълга на фермата: „Абсолютно не се съмнявах, че ще бъдем успешни, казва тя. – След като наистина обмислихме стъпките, които трябва да предприемем, ние си направихме план. Свободата, която си представяхме за нашето бъдеще, направи изпълнението по-лесно. И двамата сме доста твърдоглави и не можем лесно да се спрем, след като имаме цел.”

Фермерът плащал 140 000 долара за оборудване на година, като често използвал дадена машина за около 4000 часа преди плащането. „С това трябваше да приключим – решава той. – Защо да не изплатим машините, които имахме, да ги караме колкото се може по-дълго и винаги да плащаме в брой или просто да не купуваме? Решихме, че оттогава няма да купуваме никакви машини, освен ако не можем да попълним чек на място.”

От 2008 г., Kimbrell започва да си води бележки по оборудването.

  „Започнахме с изплащането на една машина, после преминахме към трактора,удвоихме сумата за следващия и така продължихме. Писнало ми беше да живея с мисълта за предстоящото „кихане“ на пари…“

Целият парк от машини на Кимбрелови е изплатен за четири години. И когато 140 000-те долара в сметките за машини вече са изтрити от счетоводните книги, фермерът незабавно насочва парите към изплащането на земите – на декари, участък по участък. „Към 2014 г. вече бяхме изплатили цялото си оборудване и земята – 5400 акра, а до 2015 г. вече не вземахме пари за оперативен заем. През 2016 г. платихме в брой за половин участък, разработихме го, прокарахме напояване и пробихме кладенец, но не взехме заем.”

Сега фамилията Кимбрел притежава 7400 акра с памук, царевица, сорго, пшеница, люцерна, протеинови култури и пасищни площи. „Не искам да създавам впечатление, че ще откажа кредит при правилни обстоятелства, уточнява тексаският фермер. – В момента имаме действащ кредит. Платихме в брой за място в Колорадо през 2019 г. и взехме назаем малко оперативни пари. Беше по-разумно да се направи това, защото лихвите по заем за земя се начисляват през цялата година и ние изплащаме оперативния дълг само част от годината. Щяхме да приключим през тази година, но сменихме ферма от 620 акра за ферма от 1400 акра и похарчихме значителна сума пари за разработване на напояване в новата ферма.

В периода 2014-2019 г. дейността на Кимбрел беше без дългове, с изключение на сезонен заем за стрипер комбайн и балопреса на памук, изплащана всяка есен след прибиране на реколтата. „Тези 750 000 долара за машини са трудни за изплащане кеш точно преди прибиране на реколтата“, казва той. Планирам скоро отново да бъда свободен от дългове. В момента Чичо Сам наказва хората с пари в брой чрез ниски лихви и инфлация. Това е причината за последните ни покупки на земя.”

Какъв съвет дава Кимбрел на фермерите за справяне с дълговете?

„Не се фокусирайте толкова върху спестяването на пари, че да игнорирате семейството си; аз съм виновен за това и го правех понякога. Ако можех нещо да променя, единственото, което бих променил, е да прекарвам повече време със семейството си. Също така, не се опитвайте да се измъкнете от дълговете за една нощ и не вярвайте на скептиците, защото те ще бъдат много. Ще ви кажа от опит, че излизането от дълга на вашата ферма е възможно и че една лоша година няма да ви потопи под водата.“

Равносметка през 2021 година

Изминали са 50 години от закупуването на сухите полета на Хепи и повече от 40 от катаклизмите от 1979-а. Кейси е пълнокръвен реалист, подхранван от няколко ключови фактора, с малка доза смирение, според съпругата му Ани.

„На първо място е неговата вяра, че всичко, което имаме в този живот, принадлежи и се приписва на Бога, обяснява тя. – Кейси има силното желание да използва заложбите и възможностите, които са му дадени, по отговорен и полезен начин, без да губи времето, парите или способностите си. Неговата готовност да мисли извън нормата на традиционните земеделски дейности е огромна благословия за нас и нашите деца.”

В момента Кимбрел е на прага на нова глава в живота и е разхлабил хватката върху юздите на фермата. През последните две години фермерът раздели земеделската си земя между сина си Остин и четирима свои служители в съотношение 50-50. През 2022 г. разделянето ще премине към стандартни наемни плащания.

Успехът на Кейси в селското стопанство, уточнява той, е тясно свързан с усърдието на неговите дългогодишни служители. „Мисля си колко добре са се отнасяли с мен моите служители през годините. Те бяха всеотдайни, заслужаващи доверие, порядъчни и полезни. Сега искам да ги възнаградя, като им дам шанс да поемат истинска роля в играта.”

В рамките на няколко години Кейси и Ани се надяват да се преместят в живописен парцел в Колорадо, във ферма за люцерна от 240 акра. „Толкова съм развълнуван от тази стъпка в живота ни“, казва Кимбрел и допълва: – Не съм най-умният човек, но всичко, което направих правилно в живота си, се дължи на отдаденост и решителност… Убеден съм, че дори и сега излизането от дългове може да се случи в съвременното земеделие“ – заключава тексаският фермер. 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X