loader image

Въглеродното земеделие – във фокуса на аграрните министри на ЕС

Европейският съюз си е поставил амбициозната цел за постигане на климатична неутралност до 2050 г., а секторът на селското стопанство трябва да играе стратегическа роля в процеса чрез въглеродно земеделие. Накратко – въглеродното земеделие включва прилагането на селскостопански практики, които помагат да се улавя и съхранява въглерода от атмосферата в почвите. Това е сравнително нова концепция от последните години, в резултат на много изследвания, които защитават тезата, че земеделието може да бъде и част от решението за отстраняване на въглерод от атмосферата. А не както до момента се гледа на него – като част от проблема.

През тази седмица земеделските министри на Европейския съюз се събраха в Страсбург, за да обсъдят моделите на селското и горското стопанство, благоприятни за климата. Те споделиха своя опит по отношение на земеделските практики, които влияят благоприятно за опазването на климата и околната среда, в т.ч. и в полза на въглеродното земеделие – засаждане на ветрозащитни пояси; поддържане на постоянна покривка върху почвата (например чрез отглеждане на покривни култури); диверсификация и сеитбооборот с бобови култури за повишаване на продуктивността и съдържанието на органичен азот в почвата; устойчиво управление на пасищата и агролесовъдство.

Нова политическа рамка и достатъчен финансов стимул за фермерите

Земеделските министри са категорични, че всички тези практики за опазване на околната среда трябва да бъдат в унисон с основната цел на селскостопанския сектор – изхранване на населението. В тази връзка е необходима и нова политическа рамка за въглеродното земеделие и по конкретно мобилизирането на публично финансиране, включително и по Общата селскостопанска политика (ОСП) в съчетание със солидна научна дейност и плавен преход.

В края на 2022 г. се очаква Европейската комисия да предложи регулаторна рамка за въглеродното земеделие, въз основа на която фермерите и горските стопани да бъдат стимулирани, за да  усвояват и съхраняват въглерода в почвата.

Въпросът как да се финансират тези дейности е ключов. Министрите са на противоположни мнения относно мерките и начините за финансиране, които трябва да се въведат чрез новата регулация.

Франция се застъпва за система, базирана на търговия с въглеродни сертификати.

Австрия от своя страна настоява подкрепата за въглеродното земеделие да остане в рамките на ОСП.

Германия изразява опасения, че пазарният подход може да доведе до „двойно отчитане“, при което чрез различни политики и фермерът, който улавя въглерода, и компанията, която купува сертификатите за отрицателни емисии, ще бъдат възнаградени за намаляване на едни и същи емисии.

България настоява да се “запази конкурентоспособността на земеделските производители и продоволствената сигурност и да се предостави достатъчна компенсация за стопаните за допълнителните усилия, които трябва да направят в посока реализиране на поставените от ЕК амбициозни цели за намаляване на парниковите емисии”. Според земеделския министър Иван Иванов, цитиран от пресцентъра на МЗ, подходящи за съхраняване на въглерод практики в България са: поддържането на растителна покривка през най-чувствителните периоди през есенно-зимния период, отглеждане на азотфиксиращи култури, прилагане на подходящи сеитбообороти и добавянето в почвата на биоразградима биомаса.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X