loader image

Тодор Джиков, НАК: Стратегическият план за земеделие на България е една голяма нула

Така написан, обрича българското производство на зеленчуци и картофи на гибел.

Интервю на Ася Василева

Господин Джиков, какво е мнението на Националната асоциация на картофопроизводителите за изпратения в Брюксел Стратегически план за земеделие на България?

Стратегическият план за земеделието, който България изпрати в Брюксел е една голяма нула. И аз казах още по време на ТРГ, че ако този план се изпрати в Брюксел, всички подписали го са сериозни съучастници. Да напишеш един план, който на практика не кореспондира по никакъв начин с целите, които произтичат от необходимостите от SWOT анализа и другите 8 стратегически цели на ЕС, да не заложиш количествени индикатори какво да постигнеш и да нямаш ясно изразени и описани цели, както и модел, по който ще контролира постигането на тези, а само едни общи приказки, за мене е непонятно. Да направиш финална работна група, на която да представиш бюджетирането по всичките интервенции и да не оправдаеш това бюджетиране, нито размерът на финансите със съответните икономически необходимости, и в последствие и със съответните очаквания, и то отново с количествени индикатори, това за мене е необяснимо.

Попитах каква ще бъде ставката на хектар за необлагодетелстваните райони, защото беше даден само общ бюджет, който е по-малък от този за предходния програмен период. При положение, че SWOT анализът ясно показва потребностите от увеличаването на субсидирането, защото продължава да се задълбочава неравенството и вече производството на брутна продукция от единица площ в планинските и полупланинските райони достига почти до 3 пъти по-малко като количество в сравнение с останалите райони. А Министерството намалява общия бюджет. Няма никаква интервенционна логика. И дори не са се опитали да докажат причината за намаляването на подпомагането.

Затова попитах колко е компесаторното плащане на хектар, за да го сравним с изтеклия период. Обясниха ми, че сега имало промяна в границата на хектарите. Не били до 500, а до 300 ха, примерно. Помолих да ми кажат до 250 дка ставката. Задавам конкретен въпрос. Казват ми, че не били готови още изчисленията, защото били плаващи. Не, не са плаващи. Напротив, хектарите, които влизат в НР1, НР2 и НР3 са точно и строго определени. Те не се менят всяка година. Така, че с представеното бюджетиране на мига можеше да се изчислят ставките, а не общ бюджет за целия програмен период. Отговориха ми, че тази математика земеделската не е като онази математика. Заместник министър на земеделието, каза така! Дано тогава в Брюксел да са учили от тази математика, а не от онази.

Мен би ме било срам да отида в Брюксел да обсъждам този план, който включва едни общи приказки. Едни огромни общи приказки. Без никаква конкретика. Всички дъжави вече си публикуваха Стратегическите планове. Могат да се прочетат от всеки. Сравнявам плана на една Ирландия. Там има количествени изчисления, количествен индикатор – определени, точни и ясни. С колко ще се вдигне, кое, как, какво, защо, какви цели ще се преследват, как ще се отразяват промените. А в нашия стратегически план нямаме нищо конкретно.

Искам да попитам – при положение, че и служебния министър на земеделието, а и в последствие, и сегашното политическо ръководство, заявиха, че при животновъдството над 30% са виртуалните стопанства и виртуалните животни. Как сметнаха, че е необходимо почти с 20% да увеличат бюджета за животновъдство? Как хванаха икономическата логика на това, защото аз не мога? И защо са намалени парите на сектор плодове и зеленчуци? Явно са много добре.

Попитах – как направихте изчисленията, че бюджетът в сектор плодове и зеленчуци трябва да е по-нисък, а всички виждаме в магазините, че те липсват? Няма отговор. За предния програмен период обвързаното подпомагане стъпи на база на референтни декари от 2011 г. През 2022 г. вече МЗм би трябвало да има индикация и декарите, колко сме се доближили до референтните стойности, заради което се отпусна обвързаното подпомагане. Взето ли е предвид кои култури са достигнали тези декари и кои имат още да ги гонят, за да се изчисли необходимостта от бюджетите по обвързано подпомагане. Заявиха ми, че това вече нямало значение, сега се гледали други цели. Кои са другите цели?

Трябва да има надграждане на периодите. Според думите на представителите на МЗм всеки един период трябва да се разглежда отделно. Без значение какво си постигнал в предния програмен период, следващият почваш наново. Това не мога да го анализирам и осмисля.

Очаквате ли Стратегическият план да ни бъде връщан със забележки от Брюксел?

Ако аз съм на мястото на Брюксел, няма да го върна. Ако съм страните членки на Западна Европа, в които има свръхпроизводство на храни, няма да го върна. Напротив, ще направя козметични забележки, колкото да не е без хич. И ще го одобря с 200. Защото през 2025 година България няма да може да докаже по никакъв начин напредък. И така ще спра парите за България. И ще го направя с кеф. И няма да е виновен ЕС. Защото ЕС не ни пише плановете. ЕС не ни задава целите. ЕС не ни описва индикаторите на измерване на постигнатите цели. ЕС ни дава пари и иска конкретни резултати. И като не ги видят през 2025 г. просто ще ни спрат парите. За тях това е добре дошло. Защото ще останат за техните производители. И няма да имат конкуренция на българския пазар.

Само в случая с картофите и с проспиването и неглижирането на проблема, и с този сценарий, който е заложен в настоящия Стратегически план, се открива пазар за 200 000 тона картофи на годишна база. При свръхпроизводството, което има в Германия, Франция и Полша. Ще се отвори пазар и за останалите плодове и зеленчуци, и за животновъдни продукти.

А ако Сратегическият план остане в този вариант, какво ще се случи с картофопроизводството?

Производството на зеленчуци и картофи ще изчезне. Ще останат малко бутикови стопанства, които ще произвеждат малки партиди зеленчуци, ще ги продават скъпо. Това е бъдещето. Цялата тази огромна армия от земеделски производители и техните семейства и сезонните работници, ще си търсят работа другаде.

Искам да ми отговорят – защо намалиха парите за зеленчуците? Как са сметнали спрямо потребностите от SWOT анализите, как изчислиха, че трябва да се дадат по-малко пари за зеленчуци? Никой от МЗм не ми отговори. Казват, че по някакви техни индикатори, които никой от нас не е виждал, излиза, че трябва да се намалят парите за зеленчуците.

През 2019 г. ЕК излезе с официална позиция, че всички държави трябва да направят SWOT анализи. Заложиха 9 цели. И на базата на потребностите от SWOT анализите, страните трябва да си програмират плана, така че да постигнат конкетни резултати. Няма нищо ново. Как откриха топлата вода и водното колело в дирекциите на МЗм в България, не разбрахме.

И още. В момента черешите заемат 120 000 дка в България. На сто процента се покриват нуждите за вътрешна консумация. Защо седят в основната група плодове за подпомагане. При положение, че ябълките и крушите са на 30 и 40% задоволяване на вътрешния пазар. Защо са в една и съща група с черешите и ще получават една и съща сума по обвързаното подпомагане? Нямам нищо против колегите, но нали говорим за разумна земеделска политика. Говорим за цели и балансирано земеделие. Значи критикуваме зърнопроизводителите, че произвеждали повече от необходимото, а мълчим за черешите. И след това всяка година даваме де минимис на черешите, че пазарът не поемал количествата и цената била ниска. 130 000 дка череши е имало по времето на социализма, когато България захранваше с този плод целия СИВ.

Цяла Европа си индикира потребностите на база на SWOT анализа, заложи си цели и индикатори за проследяемост. След това ги бюджетира. Тоест, анализира, прави интервенции, бюджетира и залага количествени и качествени индикатори за проследяемост. А ние заложихме бюджетите според това кой какво ни е поискал и кой ни е по-близък, и започнахме да превъртаме целия план през призмата да оправдаем тези бюджети. Наопаки, както винаги и за всичко.

Заложихме бюджетите и почнахме да напасваме интервенциите и индикаторите за проследяемост. Два или три пъти преправяхме SWOT анализа, защото не ни пасваше.

Сигурно колегите ще ми се разсърдят, че критикувам, вместо и ние тихомълком да си уредим нещата по втория начин. Българинът трябва да разбере едно. Че трябва да се борим за всички. И за правдата, и за да се влага смисъл и познания в целите, които залагаме. Не да се оправяме поединично. Защото това ни доведе до тук. Защото, ако утре се радват черешари, или зърнопроизводители, или животновъди, на нещастието на картофопроизводителите и ударите, които понасят, те ще са следващите. Когато се работи по този начин, неминуемо идва ред на всеки.

Следва – В бъдеще ще се субсидира намаляването на производството на храни и защо инвестиционните мерки изобщо не са сигурни, че ще се случат.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X