Изборът на дискова брана не е толкова лесен, колкото изглежда на пръв поглед. Какви грешки се допускат и кои фактори трябва да се вземат предвид при закупуването на тази техника
Profi
Най-разпространената грешка на земеделците при избор на дискова брана е неразбирането на целта, за която се взима машината, или закупуването на машина, която не отговаря на поставените цели. Специалистите напомнят, че основната задача на дисковата брана е не само да раздроби почвата, но и качествено да зарови в земята растителните остатъци. Често за тази задача неправилно се избира малък гладък диск, който не осигурява нито качествено наситняване, нито нарязване на голяма маса растителни остатъци. Царевицата например оставя максимално количество растителни остатъци. При нея се препоръчва работата с дискове с голям размер и заравянето им на дълбочина от 20 см. За целта са подходящи дискове с конична форма, тъй като те заравят растителните остатъци равномерно по цялата дълбочина. Ако се работи със сферични дискове, при повторното преминаване може да се изкарат вече заровените по време на първото работно преминаване растителни остатъци обратно на повърхността. А на леки, торфени или песъчливи почви, валякът може да се приплъзва, поради това е по-подходящо използването на тежки тръбни или стоманени дискове.
Полусферичните дискове само частично обръщат почвения пласт, а това е неправилно от агрономическа гледна точка, тъй като растителните остатъци се заравят на дълбочината на обработката и последващата сеитба.
За предсеитбена обработка и обработка на стърнището за предпочитане е гладък диск с неголеми размери, а за раздробяването на пластове с многогодишни треви са по-подходящи тежки машини с големи назъбени дискове.
Някои земеделци избират твърде големи дискове, които имат редица ограничения при работа. Големите дискове оставят по-големи буци на полето, обработват почвата по-грубо от дисковете с по-малки размери. Специалистите препоръчват като отправна база да се взема теглото на машината, тъй като при ниско тегло ще е трудно големите дискове да се задълбаят, особено при засушливи условия.
Земеделците погрешно смятат, че машините за почвообработка са прости от конструктивна гледна точка, и по тази причина може да се закупуват и по-бюджетни варианти. Но те забравят, че именно почвообработващата машина понася максимални натоварвания при работа на полето, а възстановяването и ремонтът на авариралата техника поставят под въпрос спазването на агротехнологичните срокове в цялата производствена верига.
Целта на работата и условията определят избора на подходящ вариант за дисковете. Максималната дълбочина на обработка зависи от диаметъра на дисковете. Минималният от достъпните на пазара е с диаметър 420 мм. С такива дискове може да се работи на дълбочина до 10 см. В частност, при заораването на растителните остатъци от рапица и зърнени култури на дълбочина до 3 см, те дават прекрасни резултати от работата си. Освен това дисковете с минимален диаметър като правило са слабо изпъкнали или конични, поради което не остъргват почвата и осигуряват добро качество на раздробяването.
В зависимост от производителя, дисковете могат да са с гладка режеща повърхност или с големи, или дребни зъбци. Дисковете с едро назъбване проникват по-агресивно в почвата и се отличават с по-силно точково въздействие при подрязването, което има своите предимства при твърди и сухи почви или при наличието на дебел пласт слама. При опит да се работи повърхностно, те оставят след себе си вълнообразен почвен профил, което понякога може да е и цел на почвообработката.
Гладките и ситногофрирани дискове се задълбават в почвата по-зле, особено ако са изпъкнали и имат несъществен ъгъл на атака – в този случай долното сцепление с почвата почти липсва. При сухи условия на работа такива дискове могат да се отклоняват назад или настрани, поради което остават гребени и необработени участъци от стърнището. Алтернативен вариант са релефните дискове, които осигуряват по-добро подрязване на плевелите и раздробяване на почвата.
За универсални се смятат дисковете с диаметър от 510 до 620 мм, демонстриращи добро задълбаване в почвата, смесване и раздробяване, работещи на дълбочина до 15 см. За по-дълбока почвообработка или при работа след царевица трябва да се помисли за брана с дискове с диаметър 630 – 640 мм.
Друга грешка е неспазването на принципите за агрегатиране, когато се закупува машина с неправилна работна ширина, като в резултат страдат и самият инвентар, и тракторът, и качеството на почвообработката. Затова е важно при закупуването на дискова брана да се обърне внимание на принципите на агрегатирането, както и да се предпочита качествена техника, изхождайки от условията и типа на почвата.
Дисковите брани се отнасят към техниката с потенциално високи експлоатационни разходи, тъй като имат много подвижни елементи в конструкцията си с лагери. Качеството на тези възли директно определя надеждността на машината, нейната производителност и добрата почвообработка. Икономията от качеството им е недопустима.
Имайки предвид голямото количество работни органи, чието често обслужване на практика е трудно, е добре да се предпочитат машини, които имат лагери, неизискващи обслужване.
Изборът на правилен валяк също е изключително важен. При тежки почви са необходими по-мощни валяци, които да разбият буците и да изравнят почвата. Работната скорост на дисковата брана пряко зависи от скоростта на въртене на дисковете. Оптималната работна скорост за дисковата брана е 14-15 км/ч.
Ако дисковата брана се избере правилно и се спазват правилата за техническо обслужване, работа на полето и съхраняване, то тя може да работи в стопанството 10 – 15 години. Обслужването на дисковите брани е изключително просто – машината трябва да се поддържа чиста и навреме да се провежда техническото обслужване, което включва смазването на всички основни възли.
