Европейската комисия предприема действия във връзка с продоволственoто осигуряване в световен мащаб и за подпомагане на земеделските стопани и потребителите в ЕС
Европейската комисия представи днес редица краткосрочни и средносрочни действия за подобряване на продоволствената сигурност в световен мащаб и за подпомагане на земеделските стопани и потребителите в ЕС с оглед на нарастващите цени на храните и разходите за производство като енергия и торове. Рязкото покачване на световните цени на суровините, допълнително ускорено от руското нашествие в Украйна, отново подчертава необходимостта селското стопанство и веригите за доставки на храни в ЕС да станат по-издръжливи и устойчиви в съответствие със стратегията „От фермата до трапезата“.
Комисията се ангажира да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че ЕС, като нетен износител на храни и водещ производител на селскостопански хранителни продукти, допринася за световната продоволствена сигурност, особено в Украйна, Северна Африка и Близкия изток, които разчитат до голяма степен на вноса на зърнени култури, както и в Азия и Субсахарска Африка. ЕС е водещ доставчик на хуманитарна помощ и помощ за развитие в областта на продоволствието и продоволствените системи.
Понастоящем наличието на храна в ЕС не е застрашено, тъй като континентът до голяма степен е самодостатъчен за много селскостопански продукти. Нашият селскостопански сектор обаче е нетен вносител на специфични продукти, например фуражни протеини. Тази уязвимост, заедно с високите разходи за производство, като торове и енергия от изкопаеми горива, създава предизвикателства пред земеделските производители и рискува да доведе до повишаване на цените на храните.
Еврокомисарят Валдис Домбровскис каза: „Войната на Русия срещу Украйна създаде множество проблеми, включително във връзка с глобалната продоволствена сигурност. Що се отнася до храните, сега е моментът Европа да покаже своята солидарност: да помогне на Украйна, нейните хора и фермери, както и на уязвимите страни вносителки на храни по света, които са изправени пред нарастващите цени и потенциален недостиг. Ще продължим да предоставяме хуманитарна помощ, за да облекчим страданията на украинците, като осигурим достъпа им до основни стоки и услуги, особено храна. В същото време трябва да избягваме всякакви експортни ограничения, за да поставя таван на цените на храните. Въпреки че самият ЕС не е изправен пред риск за продоволствената сигурност, ние все пак трябва да разгледаме проблемите с достъпността на храните и да предприемем стъпки, за да направим нашето селско стопанство и вериги за доставки на храни по-устойчиви, за да се справят с бъдещи кризи.
Комисарят по земеделието Януш Войчеховски каза: „Няма да оставим Украйна да стои сама пред руската агресия. Първият ни приоритет е да гарантираме, че украинците имат достатъчно храна, гориво и вода. Ние също така ще им помогнем да продължат да засяват и отглеждат зърнени и маслодайни култури, така необходими за тях и за света, и ще улесним износа им. ЕС е селскостопанска суперсила и ние ще гарантираме, че нашите фермери имат пълната подкрепа на Комисията, за да отговорят на глобалните нужди от храна. Ще направим това, докато работим за това да направим нашите вериги за доставка на храни по-устойчиви на бъдещи кризи.“
Укрепване на глобалната продоволствена сигурност
Продоволствената сигурност в разкъсаната от война Украйна е от голямо безпокойство, особено в обсадените градове, като Русия изглежда умишлено се насочва и унищожава местата за съхранение на храни. Комисията подкрепя Украйна в разработването и прилагането на краткосрочна и средносрочна стратегия за продоволствена сигурност, за да гарантира, че суровините достигат до фермите, където е възможно, и че транспортните и складовите съоръжения се поддържат, за да се даде възможност на Украйна да изхранва своите граждани и в крайна сметка да възвърне своите експортни пазари.
Програма на ЕС за спешна подкрепа от 330 милиона евро за Украйна ще помогне за осигуряване на достъп до основни стоки и услуги, както и за защита на населението. Програмата се стреми да помогне за облекчаване на страданията на украинците, като осигури достъп до основни стоки и услуги, както и тяхната защита. Друга важна цел ще бъде реконструкция на гражданска малка по мащаби инфраструктура, стратегическо планиране, както и осигуряване на енергийна сигурност.
Комисията ще осигури редовно проследяване и анализ на цените на храните и продоволствената несигурност и ще продължи ангажимента си в международни и многостранни органи (ФАО, СТО, Г7, Г20) за координиране на политиките. Освен това ЕС засили хуманитарната помощ за регионите и групите от населението, най-засегнати от продоволствена несигурност. В програмата за международно сътрудничество 2021-27 г. ЕС ще работи за развитието на устойчивостта на хранителните системи с около 70 държави партньори. Освен това на срещата на върха „Хранене за растеж“ в Токио през декември 2021 г. ЕС и неговите държави-членки се ангажираха да продължат да се справят с недохранването със значителен ангажимент в размер на 4,3 милиарда евро, включително поне 2,5 милиарда евро от ЕС за международно сътрудничество в областта на храненето цел в периода 2021-2024 г.
Освен това ЕС ще продължи категорично да се застъпва за избягване на ограничения за износ и забрани за износ на храни и за добре функциониращ единен пазар. Тази дълбока криза потвърждава, че трябва да ускорим глобално прехода на хранителната система към устойчивост, за да се подготвим по-добре за бъдещи кризи. Като продължение на Срещата на върха на ООН за хранителните системи през 2021 г., Комисията ще се включи в осем коалиции, които всички имат за цел трансформация на хранителната система, устойчивост и устойчив растеж на производителността.
Подкрепа на земеделските производители и потребителите в ЕС
За да подобрят достъпността на храните, държавите-членки могат също да въведат намалени ставки на данъка върху добавената стойност и да насърчават икономическите оператори да ограничават цените на дребно. Държавите-членки могат също да черпят от фондове на ЕС, като например Фонда за европейска помощ за най-нуждаещите се (FEAD), който подкрепя действията на държавите от ЕС за предоставяне на храна и/или основна материална помощ на най-уязвимите. Новосъздаденият Европейски механизъм за готовност и реагиране при кризи в областта на продоволствената сигурност (EFSCM), който събира европейски и национални администрации и частни участници по цялата верига на доставки, ще извърши задълбочено картографиране на рисковете и уязвимостите на веригата за доставки на храни в ЕС, последвано от препоръки и подходящи мерки за смекчаване. За да изпълни ролята си на глобален доставчик на храни, който продължава да бъде изцяло ангажиран в екологичния преход, селскостопанският сектор на ЕС се нуждае от цялата ни подкрепа.
За тази цел Комисията прие днес следните мерки:
Пакет за подкрепа от 500 милиона евро, включително чрез използване на кризисния резерв, за подпомагане на производителите, най-засегнати от сериозните последици от войната в Украйна. На тази основа държавите-членки биха могли да предоставят допълнителна финансова подкрепа на земеделските производители, за да допринесат за глобалната продоволствена сигурност или да се справят с пазарните смущения, дължащи се на увеличените разходи за суровини или търговските ограничения.
Подкрепата за земеделските производители, ангажирани с устойчиви практики, трябва да бъде приоритет, като същевременно се гарантира, че мерките са насочени към секторите и земеделските производители, които са най-силно засегнати от кризата.
Повече аванси на директни плащания, както и мерки за развитие на селските райони, свързани с площта и животните, към земеделските производители от 16 октомври 2022 г.
Мерки за защита на пазара в подкрепа на пазара на свинско месо с оглед на особено тежката ситуация в сектора.
Изключителна и временна дерогация, която позволява производството на всякакви култури за хранителни цели и фуражи на угар, като същевременно се запазва пълното ниво на плащането за екологизиране за земеделските производители. Това ще увеличи производствения капацитет на ЕС, въпреки ограничената наличност на плодородна земя.
Специфичната временна гъвкавост на съществуващите изисквания за внос на храни за животни ще допринесе за облекчаване на натиска върху пазара на фуражи.
Комисията предложи нова, самостоятелна временна кризисна рамка, която обхваща също земеделските производители, производителите на торове и рибарския сектор. Това позволява държавна помощ за земеделски производители, засегнати от значително увеличение на разходите за суровини. Цените и доставките на торове за земеделските производители ще бъдат наблюдавани, за да се гарантира, че перспективите за реколти в ЕС не са застрашени. Комисията също така предлага държавите-членки да съобщават ежемесечно данни за частните запаси от основни стоки за храни и фуражи, за да имат навременен и точен преглед на тяхната наличност.
Подсилване на устойчивостта на хранителните системи
Устойчивостта на храните е неразделна част от продоволствената сигурност. При прилагането на необходимите преходни периоди, определени в стратегиите от Фермата до вилицата и за биологичното разнообразие, Комисията ще гарантира, че общата производителност на селското стопанство в ЕС няма да бъде подкопана. Това означава по-широко използване на иновациите, за да допринесе за устойчиво увеличаване на добивите, като прецизно земеделие, нови геномни техники, подобрено управление на хранителните вещества, интегрирано управление на вредителите, биологични алтернативи на химическите пестициди и др.
Повишаването на устойчивостта чрез намаляване на зависимостта на европейското селско стопанство от енергията, енергоемкия внос и внос на фуражи е повече от всякога необходимост. Устойчивостта изисква диверсифицирани източници на внос и пазарни възможности чрез стабилна многостранна и двустранна търговска политика.
Horizon Europe ще инвестира в изследвания и иновации, за да замести използването на синтетични торове. По-голяма ефективност при използването на азот, преминаване към зелен амоняк за торове и валоризация на биомасата са сред предложенията, представени от Комисията. В това отношение Комисията призовава държавите-членки да използват всички налични инструменти в своите стратегически планове за ОСП за периода 2023-2027 г. Това се отнася например за използването на инструменти за управление на риска, развитието на прецизно земеделие или съчетана подкрепа за увеличаване на протеиновите култури.
