Очакват се драматични сътресения
Законодателството в ЕС не може да стане готово, а закъснява чувствително относно цели, което е поставило до 2030 година
Във връзка с 20-годишнината от създаването на специалност „Растителна защита“ в Лесотехнически университет, там се състоя сериозна дискусия за съвременните предизвикателства пред растителната защита.
Проф. Румен Томов, декан на Агрономическия факултет, я откри, а представителите на БАБХ Любинка Донкова и проф. Оля Караджова /вече зам.-изпълнителен директор на БАБХ/, обясниха евентуално как ще изгежда устойчивата употреба на пестициди в контекста на съвременните технологии за растителна защита.
Горещи въпроси, свързани със законодателството в тази област, повдигна Нели Йорданова, генерален директор на АРИБ.
Очерта се тревогата за агробизнеса, че /пак/ тепърва ще стартира истинската дискусия между ЕС, държавите, техните органи, индустрията и земеделските производители.
Фермерите най-силно се вълнуват от темата, затова подробно ще обясним ситуацията и очакванията… за пазара и в производството на полето.
Законодателството за препаратите за растителна защита е систематизирано в 3 евродокумента
Любина Донкова, началник на отдела за контрол на продукти за растителна защита и торове в БАБХ, обясни, че това са регламент 1107, определящ правилата за разрешаването им, регламент 2017-655 – за официалния контрол, и най-същественият документ е директива 2009/128/ЕО за създаването на рамка за действие за устойчива употреба на пестицидите.
За сведение на фермерите, в момента се работи именно по директивата и се очаква тя да стане още по-рестриктивна.
Транспонирането на тези три евродокумента у нас се осъществява чрез национания план за действие за устойчива употреба на пестицидите, който първоначално беше приет през 2012 г. Наложи се актуализирането му, което беше одобрено с решение на Министерски съвет Ν571 от 13 август миналата година.
Документът посочва 2 цели – за намаляване на рисковете, и занасърчаване на интегрираната защита от вредителите. В него са разписани 12 мерки.
БАБХ: Какво е европейската Зелена сделка и къде ще сме ние в нея
Зелената сделка е просто един набор от документи и стратегии. Тази стратегия, която засяга пътя от фермата до трапезата, визира по-опасните пестициди.
Целите й като цяло са до 2030 г. да се намали с 50% общата употреба на препарати, както с 50% да се снижи и използването на по-опасни пестициди, което да стане чрез прецизно земеделие, биоагроекология, защита на биоагетите и препарати-кандидати, които да заменят опасните. Ще трябва да се внедрят и прогнозни модели при стратегическите земеделски култури.
За целта обаче ще е необходим финансов стимул за производителите, а такъв няма!!!
БАБХ е идентифицирала за България интервенции, сред които са разработването на алтернативи, на устойчиви селскостопански практики и нискорискови препарати за защита, финансово стимулиране на фермерите, за да инвестират в продукция без остатъци от пестициди. Предвидила е оптимистично и да си сътрудничат с научни организации, да обменят опит и информация, да се обучават.
На другия фронт са компаниите, които произвеждат и дистрибутират препаратите за растителна защита.
Какво мислят те?
АРИБ: Отдавна се готвим за „революцията“ с препаратите, но все пак срещу нас стои земеделски бизнес, който очаква балансирани решения
Това казва Нели Йорданова, генерален директор на АРИБ, в която членуват големите мултинационални компании за препарати, и дистрибутори.
Според нея първо трябва да има налице анализи, а после и законодателни актове на ЕС по темата препарати. Няма да стане толкова бързо, колкото политиците искат и обществото очаква, смята тя.
Защото снижаването на общата употреба па препарати с 50%, и с толкова на опасните пестициди, още е на етап обсъждане и не се знае в каква рамка ще бъде поместено.
Засега само се знае, че има 3 варианта, и третият е най-рестриктивен, а вероятността той да бъде подкрепен в ЕК е много голяма, информира ни тя.
Освен това тепърва ще се спори дали може всяка държава членка да определи сама процента на снижаване на употребата на ПРЗ, като добие право на много малки отконения от общоприетия индикатор за всички в общността. Някои държави настояват за това.
Националните цели на всяка държава ще трябва да бъдат определени 18 месеца след влизане в сила на регламента, за който се очаква това да стане през юни т.г.
В хода на дискусиите е добре да знаем, че България се включи в „отбора“ от 12 държави, който на 15 март т.г. внесе свои становища в ЕК и заяви, че поставените цели са нереалистични и не взимат предвид спецификите на държавите.
Прословутата стратегия ферма-трапеза не бе представена досега с правно основание за определяне на обвързващи цели на ниво държави членки, а само на равнище ЕС и не можеше да се коментира по нея. Към момента са набелязани еднакви индикатори за всички и не се отчита коя държава откъде тръгва. Може за Франция да е окей един индикатор и една цел, а за нашето земеделие – още не, казва специалистката.
Така че и ние бяхме сред страните, надигнали глас да се внимава какво ще последва с директивата за препаратите – на фона на липса на анализи и на наличието само на проучвания и доклади, от които нито един обаче не претендира за цялостна оценка.
Очакват се големи сътресения
Това предвиждат в АРИБ. Те освен това отбелязват, че още не е отчетен и ефектът, който ще се получи върху земеделското производство. Да не говорим, че не са взети предвид нито пандемията, нито войната сега, а те сигурно ще наложат преосмисляне на някои от целите.
Другият феномен – на целия този фон не са налице и достатъчно решения, които да заменят химическите средства за растителна защита. Решенията не се намират толкова бързо, защото процесът от замисъл на активно вещество до внедряването на препарат е 10 години.
Индустрията ще се опита да преодолее тези трудности, но ще се иска време, казва Нели Йорданова.
Според нея изходът ще е в новите технологии, като интегрираната борба срещу вредителите например, цифровото и прецизно земеделие, редовното обучение и сертифициране на земеделските стопани. Като не бива да се забравя, че растениевъдството е в основата на всичко друго, което отглеждаме.
Новото предизвикателство – дронът
Европейска директива засега забранява дронът, а чл.107, ал.3 от нашия Закон за защита на растенията го допуска само с изрично разрешение при извънредни обстоятества, при пресечени и горски територии и там, където има опасност от ерозия.
България все още издава такива разешения на земеделци, но ЕК настоява да бъдат спряни и това да става само в много краен случай.
Дронът е определен като новото предизвикателство за прецизно земеделие. Той засега не се регулира от европейски нормативи и не е вписан в директива 2009/128/ЕО, но това предстои, защото вече е констатирана тази законодателна празнина, казват от БАБХ.
Към момента и у нас дроновете са позволени само за полеви опити и научни цели, въпреки че немалко фермери вече ги използват.
ЕК през последните години отчете редица техни предимства, като насочено пръскане, икономия на разтвор, безпилотно управление и елиминиране на риска за оператор.
Темата става силно дискутирана на европейско равнище, текат разговори за промяна на директивата. През 2021 г. се появи неофициаен проект на регламент за пестицидите, пуснат и в Европарламента, който ще касае и дронът. Но се разбра, че документът ще се забави заради визираните нови рестрикции за опасните пестициди.
Така на масата вече е сложен нов документ за обсъждане, който е проекторегламент. Той именно ще разрешава и дроновете, чрез делегиран акт за пръскане специално с дрон и ще разписва правилата.
Какво показват направените изследвания върху дрона досега
Работната група за устойчива употреба на пестициди в ЕК казва, че още събира информация. Ще се възползва от опита на Швейцария, като страна нечленка на ЕС. Той показва, че се икономисват използваната вода и препарат. Според проф. Оля Караджова има и още ред предимства, затова е разрешен на цялата територия на Швейцария и то за всички култури.
Според опита на Испания пък се доказва, че по отношение на струята, която опръсква растенията от дрон, нейното отнасяне /което е проблем за фермерите/ е слабо и равносилно на това от малките самолети. Така че дроновете спокойно могат да заменят самолетите, а и ще намаляват количеството препарат.
Дроновете дори могат да пръскат и по-ниско от тракторите, обяснява ни на база на своя и на колегите си опит, и Александър Китев, шеф на Асоциацията на българските но-тилъри. Според него дроновете са по-ефективни, защото имат по-качествено разпръскващо устройство, а освен това е огромна разликата при влагането на количеството препарат на декар, в полза на дрона.
Но все пак според него дроновете са едни хубави играчки, които вършат добра работа на фермерите в Европа, които преобладаващо имат по-малки и накъсани парцели. При нашите, които обработват от порядъка на 10 000 дка, че и много повече, трудно ще се скъса с дългощанговите пръскачки.
Китев още подсеща, че засега никой у нас не говори за ултрамалкообемното пръскане, което има големи перспективи и може да намали наполовина препаратите на декар. Дума не се отлепя и за консервационното земеделие, може би защото връзката наука-фермери е скъсана.
Затова асоциацията, която вече обработва над 2 млн.декара със своите членове, има намерение още това лято самостоятелно да покани науката на полето, за да започнат да взимат заедно решения.
ЛТУ подготвя магистри и бакалаври по растителна защита
Според. декана на Агрономическия факултет проф. Румен Томов ЛТУ днес може да се гордее, че вече 20 г. провежда обучение по растителна защита и произвежда магистри, а от 2006 г. и бакалаври, които заемат водещи места на полето и във фирмите.
Днес студентите работят по доста европейски проекти за милиони левове по най-добрите европейски програми за млади хора във висшето образование.
Утрешните специалисти изпълняват и проект по Еразъм, а скоро ще издадат уникален наръчник, съвместно с още пет държави относно устойчиво използване на природните ресурси, и в България, с цел прецизно земеделие .
Виктория Димитрова
