„Храните не само ще поскъпнат. Някои може и съвсем да изчезнат от пазара“, опасяват се германски експерти от хранителния бранш. По-високите цени ще доведат и до по-висока бедност. Мнозина вече се презапасяват.
Бьотихер призовава министъра, който е от Зелените, да премине от „зелено земеделие към кризисен мениджмънт“. Когато цените растат неудържимо, а в света има и 50 милиона гладуващи, как да обясним на хората например това, че германските фермери в бъдеще трябва да използват 20% от обработваемите площи само за биопродукция, а 10% от тях дори да спрат да бъдат използвани поради екологични съображения, пита Бьотихер.
Дори и от едно елементарно хлебче със сирене се вижда колко са нараснали цените – хлебчето е със 7% по-скъпо, отколкото миналата година, сиренето – с 4,7 на сто. При марулите поскъпването е 17%, а при краставиците – цели 30,3 на сто, показват данните на Федералната статистическа служба. При другите основни хранителни продукти положението не е по-различно – ръстът в цените на олиото е 28,9%, при доматите 27% , при ръженото брашно – 22,5 на сто.
В същото време през следващите седмици цените на млякото и хляба може да се повишат значително – очакват се поскъпване с до 20% при млечните продукти и с до 30% при печивата. Техните производствени разходи са нараснали с между 25% и 30%. „Идва втората вълна поскъпвания, която ще е още по-сериозна“, предупреждава Йозеф Санктйоханзер, председател на Съюза на търговците в Германия. Не бива храната да се превръща в лукс, угрижен е и шефът на Централния съюз на германските хлебопроизводители Даниел Шнайдер.
За очакван ръст на бедността пък предупредиха в същата връзка от благотворителната организация „Diakonie“. „Ще има много повече бедни, отколкото сме предполагали. На много хора няма да им стигат парите, за да изкарат месеца – няма да имат достатъчно за храна и за образованието на децата си“, казва Мария Лохайде от ръководството на евангелистката организация.
На лов за намаления
„Покупките никога не са ми излизали толкова скъпо“, тюхка се Сара Фридхоф, която следва в Кьолн и тъкмо излиза от супермаркета. „Една краставица за 99 цента, маслото е над 3 евро. Цените постепенно стават непосилни“, признава студентката.
Тя се интересува все повече от намалени продукти и промоции. „Преди не съм го правила“, казва студентката. Междувременно тя планира покупките си много по-внимателно, за да не изхвърля никакви храни. Освен това пазарува по-често в края на работното време на магазините, когато намаленията в цените са по-големи.
И след последните увеличения на цените е ясно, че млечните продукти ще поскъпнат още повече. „Цените растат в мащаби, каквито не съм виждал“, посочва Екард Хойзер, шеф на Съюза на млечната промишленост в Германия. Най-евтиното пакетче масло струва сега 2,09 евро, което е с 44% повече в сравнение с миналата година. „Предполагам, че цената ще продължи да расте“, казва Хойзер.
Рекордна инфлация
Всичко това дава отражение на ръста на инфлацията, който за април в Германия е 7,4%. Толкова високи равнища не е имало от Обединението насам – последно такъв ръст е бил регистриран в Западна Германия пред повече от 40 години, по време на войната в Персийския залив.
Основен фактор за високата инфлация през април е поскъпването на горивата, които скочиха с 35,3% на годишна база след ръст с 39,5% през март. Солиден ръст с 98,6% имаше при цените на мазута, моторните горива поскъпнаха с 38,5%, а природният газ – с 47,5%. Храните поскъпват с 8,6% след растеж с 6,2% месец по-рано.
Страхът от поскъпване кара хората да се презапасяват
Според актуално изследване на хановерската фирма за пазарни проучвания „Еpap“, 90 процента от германците се опасяват, че продуктите ще продължат да поскъпват. Заради това много от тях се презапасяват – например с олио, брашно или тоалетна хартия. Затова и в търговската мрежа се стига до дефицит на тези продукти.
Жените са по-притеснени от скока на цените, отколкото мъжете, показва още изследването. И още нещо любопитно: делът на притеснените от евентуално ново покачване на цените е по-голям, отколкото дела на германците, които се опасяват от дефицит на хранителни стоки.
Изследването на „Еpap“, проведено през април 2022 г., стига до извода, че всеки трети купува повече, отколкото му е необходимо – именно поради опасения от покачване на цените и липси. Същевременно цели 81% от анкетираните са заявили, че заради празните рафтове не са успели да напазаруват всичко, за което са влезли в магазина.
