loader image

Празник на земеделието: Дни на полето в Добруджа през юли

Добруджанските зърнопроизводители подготвят уникално за България събитие, което среща земеделския бизнес, образованието, науката, традициите и любовта към земята

200 хибрида царевица и слънчоглед на 12 семенарски компании, земеделска техника и технологии на растителна защита и торене, ще бъдат представени по време на „Ден на полето“, който ще се проведе в землището на добруджанското село Поручик Гешаново

Ася Василева

Земята и земеделието са в кръвта на добруджанци. Тази своя любов и отдаденост те искат да споделят с всички свои колеги от цялата страна. Истински празник на земята и земеделието, наречен Дни на полето, с много труд, желание и оптимизъм организират от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Защото въпреки кризи и катаклизми, земеделието е основата на всичко и ще го има. А къде другаде е мястото на тези Дни на полето, ако не в житницата на България – Добруджа.

Освен демонстрация на сортове, хибриди, препарати, торове и машини в реални условия, целта е Дните на полето да се превърнат в празник на земята и земеделието, да отдадат чест на уважението ни към хляба, да станат празник на плодородието и надеждата, платформа за привличане на младите в този нелек бизнес, място за среща между колегите след добре свършена работа – след жътвата на пшеницата и рапицата. А освен това да бъдат връзка между производители, търговци, наука, образование, преработватели и финансиращи и застрахователни институции.

Мащабният полеви празник ще продължи 3 дни, в които освен практическа информация, фермерите ще видят представяне на машини в реална работна обстановка. Всичко това ще бъде съпроводено от много забавления, игри, презентации, музика и награди.

Двигателят зад тази огромна организация, започнала от идеята, преминала през засяването на семената и организирането на всички детайли, е чаровната и неуморна Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. С нея разговаряме за предстоящото събитие, както и за някои от актуалните проблеми на зърнопроизводството.

Госпожо Жекова, разкажете ни за Дните на полето. Дори и като говорите за това събитие, се усмихвате …

Да, щастливи сме, че го правим, че въплътихме тези идея в реалност. Колегите приемат това като огромно предизвикателство, защото за първи път в Добруджа ще видим хибридите царевица и слънчоглед един до друг.  Няма да ходим на различни демонстрации и по различни полета и опити. Всичко ще бъде на едно място при еднакви климатични и полеви условия.

Освен семенарските компании, в Дните на полето ще участват още 10 фирми, предлагащи торове на българския пазар. Земеделските стопани ще видят на практика приложените технологии, сроковете на третиране и дозите. Участие са потвърдили и 14 компании-вносители на земеделска техника и иновации. В събитието участват две фирми за дронове и застрахователи. Вълнуващо е, наистина.

Голямо предизвикателство е, но го правим с огромно удоволствие. Засели сме 200 хибрида, очертава се да участват почти 50 фирми. Желанието ни е да съберем сектора на едно място. Поканихме банки, преработватели, търговци на зърно. Искаме да направим събитие, което да е интересно и полезно за българските земеделци. Всички сме виждали трактори, семена и хибриди. Но тук те ще са едни до други, на полето, ще работят.

Освен фермерите обаче, искаме да дойдат и техните семейства. Ще има детска анимация, ще запознаваме децата със земеделието – какво са семената, как се сеят. Ще има Ден на хляба, с баби, които ще месят традиционни хлябове. Всеки ден ще има нещо, заради което ще си струва тези Дни на полето да бъдат посетени. Ще обхванем всичко – от земята, през семената, препаратите, листните торове, финансирането на земеделското производство, през машините и съоръженията, до продажбата на готовата продукция. Затова поканихме и преработвателите.

Надявам се да се получи и да е полезно за всички български земеделци. Всички колеги, с които работим по организацията са много ентусиазирани.

Ще се видят машини от различни марки в реални обработки на полето – в действие на пшеничено стърнище една до друга. Машините няма да са лъскави и измити, а ще покажат какво могат в тежки работни условия.

Хибридите на различни производители са на полето един до друг. Има насяти 90 хибрида слънчоглед, като на практика участват всички семенарски компании, които имат представителство в България, и около 110 хибрида слънчоглед. Насяти са, поникнали са, сега ни предстои третиране с листни торове. Ще участват няколко компании, които предлагат листни торове на българския пазар.

Хибридите са разположени на площ от 220 дка. Площта, на която ще бъдат разположени шатрите, сцената и събитията, заема около 40 дка. Земеделската техника ще бъде разположена на около още 40 дка. Полето за презентациите е 300 дка. Там ще има и състезания. Партньор е Аграрната гимназия в Добрич. Те ще бъдат хората, които ще измислят регламентите на състезанията, ще оценяват, ще обявяват победителите. Разбира се, ще има и награден фонд.

Датите засега са 26-28 юли. Но ако жътвата закъснее, ще преместим датите. Надяваме се, да има успех и Дните на полето да станат ежегодни. Но това ще се реши съвместно от всички колеги. Така, както заедно решихме да създадем това събитие, така Добруджанският съюз заедно ще вземе решение дали събитието да продължи. Важното е да постигнем ефекта, с който събитието е замислено.

Искам да благодаря на семенарските компании, които ни подкрепиха. Много съм щастлива, че работим с такива добри партньори.

Ако за малко се върнем към ежедневните проблеми, наскоро НАЗ имаше среща с министър Иванов. Какво се случи там?

Получихме уверение, че Министерството на земеделието и БСП подкрепят искането ни за данъчна ваканция по отношение на субсидиите, акцизите и Ковид помощи, които получават българските земеделци. Българските фермери взимат най-ниски субсидии в целия Европейски съюз и сме една от малкото държави, в които тези субсидии се облагат с данък печалба.

Това, на което ние много държим е да бъде обезпечена Кампания 22/23 по отношение на торове и горива. Голяма част от торовите заводи в Европа не работят. Българските заводи също не рабоят на пълен каацитет. Искаме да сме сигурни, че в момента, в който ни се наложи да си купим тор, ще има налични количества в страната. Не говорим само за амониев нитрат, а и за по-сложни торове. Защото българският земеделец отдавна ползва комбинирани торове.

Това поискахме от МЗм. Предвид ескалирането на цената на торовете, поискахме подпомагане за закупуването им. Ако не е възможно за всички, то поне за тези, които не са регистрирани по ДДС и цената, на която купуват е автоматично с 20% повече.

Разговорът обаче тръгна в посока популизъм. Каза ни се, че „ако вие искате евтин тор, трябва да продавате евтина пшеница, за да сте отговорни“. Земеделско министерство не може да говори така на земеделците. В това говорене то не представлява нас, като земеделци.

Второ, българският земеделец е отговорен тогава, когато засее, плати си всички доставки, плати си рентите и няма задължения към доставчици и към държавата. Това е отговорността на българското земеделие. Ние произвеждаме храна и това е вече достатъчно отговорно. Това заявихме и на министър Иванов.

По отношение на горивата, колегите чакат много дълго доставки на гориво, по причина, че има молдовски и украински фирми за гориво, които пререждат наши камиони и влизат с преференции за зареждане. Обяснихме това на министър Иванов, който каза, че не е запознат със ситуацията и ще се погрижи това да не се случва. Защото ако по време на жътва ние нямаме гориво, продоволствената сигурност на страната няма никакво значение и няма значение колко са отговорни земеделците. Просто машините не се движат.

Друга, много актуална тема за нас, особено в Добруджа, която поставихме на дневен ред, са промените в чл. 37В от ЗСЗ. В момента длъжници на ДПФ и ОПФ не могат да участват в споразумения и да бъде комасирана земята им. На тази база в Добруджа има наказани 350 изрядни фирми заради една, която не желае да си плати задълженията. Има промяна в закона от миналата година, според която всички длъжници на ДПФ и ОПФ не подлежат на подпомагане. Тоест, държавата един път се е подсигурила, че няма да субсидира такива длъжници и втори път наказва изрядни платци заради неизрядни. По този въпрос не срещнахме разбиране от страна на МЗм. Надявам се екипът на дирекция „Поземлени отношения“ да успее да представи правилните аргументи, за да се промени този абсурд. Нямаш право да наказваш невинни хора, заради други.

Каква е ситуацията на полето в момента?

На полето в Добруджа е доста шарена ситуацията. Има места с по 50 литра дъжд, има места с по 4-5 литра дъжд, там пшениците продължават да са в стрес. Пролетницие също са стресирани. Но поне засега няма нещо тревожно в ситуацията на полето. Температурите са по-ниски, около 17-18 градуса, което подпомага пшеницата да не изпада в силен стрес. Истината е, че имаме нужда от влага. Това обаче е вече всяка година. През април имахме 70 литра дъжд за целия месец, в едно от селищата има 10 литра, в друго има 60. Много е различна картината, както и в цяла България. Притеснени сме, но това е нормално. Това ни е хляба.

Национална асоциация на зърнопроизводителите започва информационна кампания за новите изисквания към земеделските производители за стопанската 2022/2023. ..

Истината е, че земеделците не знаят какво ще се случва оттук нататък. Има рамка, но до края на месеца тепърва ще дойдат забележките по нея – кое ще се промени и кое не. Тоест правим една кампания, която ще опише по-основни неща, така че колегите да могат да се приговят, да обмислят какво производство ще залагат. Защото за нас следващата селскостопанска година ще започне през август. Със сеитбата на рапицата ние влизаме в следващата стопанска година. И трябва да сме наясно какво и как трябва да се случи оттук насетне. Затова избързваме малко. Ще направим допълнителна кампания, когато имаме повече яснота.

Информационната кампания ще е отворена за всички в Добрич, не е само за членове на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Готови сме да помогнем на всеки колега, който иска да получи информация. Единствената ни цел е да помогнем и да дадем правилните насоки на земеделците какво и как трябва да изберат, и коя трябва да е зелената практика, която би могла да се изпълнява без непосилни финансови ангажименти и допълнително оскъпяване на и без това скъпото производство. Защото допълнителното утежняване при зелените практики носи огромни финансови негативи.

Поискахте и дерогация на забраната за палене на стърнищата, както и уреждане на правилата за тол таксите…

Дерогацията за палене на стърнищата е необходима, защото има огромен проблем в цяла България със сив хоботник и щурци. Има щети при много от колегите. Предвид цената на семена и горива, забавяне в сеитбата е невероятна щета за земеделците. Когато говорим за продоволствена сигурност, да сееш по няколко пъти и да не знаеш дали ще се получи, защото това, че презасяваш не означава, че ще жънеш, е недопустимо. Просто продължаваш да водиш една битка, която е неравностойна.

Повдигнахме въпроса на срещата с министър Иванов. Време е министерството чрез ресорната агенция да се задейсва. Агенцията по храните е тази, която трябва да обиколи, да направи огледи и да напише докладите. И да пуснат към Европейската комисия молба за дерогация. Ние я поискахме официално. Би трябвало да има и Дерогация за разрешаване на препарати за обеззаразяване на семена. Няма как да говорим за световен глад и липса на стока, а ние да се правим на много зелени. Не е логично.

По отношение на тол таксите, ние искаме едно уточнение на системата, което ни притеснява. Има колеги с камиони, които служат само за пренасяне на стоката от полето до базата. Камионът излиза през изхода на селото и камерата го регистрира и той излиза на полето. От там нататък няма засичане за обратно връщане, защото той не преминава през камера на друго населено място. Този камион остава в безкрайността. Така ще се окаже, че камион, който прекосява цяла България дължи по-малко пари от този, който превозва пшеница на 20 километра. Тол системата е неправилна.

Ние искаме решение за този конкретен казус. Камион на колега, който прави 20 курса по 5 км, ще бъде отчитан от камерата само, че излиза, но не и че се прибира. Искаме решение. Искаме да работим спокойно, без да ни пречат. Но срещаме невероятен отпор от МРРБ. И въобще няма диалог. Няма желание за срещи на властта с бизнеса. Как може да управляваш без да познаваш проблемите на секторите? Няма как да решиш нещо, което не знаеш, че съществува, а няма как да знаеш, че съществува, ако през живота си не си карал камион за транспорт на пшеница. Надяваме се диалогът с властта да бъде възстановен.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X