loader image

Хумусът е най-активната субстанция на органичното вещество

Комбинацията от елементи има преобладаващ биологичен произход

Органичното вещество не се определя задължително като хумус въпреки, че често е с тенденция използването на двата термина като синоними. То представлява съвкупност от стадиите на въглеродния цикъл, които се противопоставят в минералната фаза. Обикновено неговата роля за физичните и химичните свойства на почвата е второстепенна и косвена. Хумусът представлява онази част от органичното вещество, която е най-активна, от физична и химична гледна точка, влияе, повече или по-малко, директно върху една съществена част на почвената химия и е в тясна връзка с абсорбционната биологична активност на хранителните елементи. Чрез процесите на образуване на чернозем и минерализация, хумусът остава в равновесие с органичното вещество на почвата и, от екологичен аспект, представлява реверсивно отклонение от въглеродния цикъл.

От казаното до тук се предполага, че високото качество на органичното вещество не се придружава непременно от високо съдържание на хумус, със съществено влияние върху химичните свойства на почвата. Действително, един вид почва може да бъде подложен на интензивно натрупване на недекомпонирано органично вещество, поради затруднено образуване на чернозема, или – напротив, да доведе до бързо и интензивно минерализиране, което извлича голяма част от органичното вещество от финалните процеси на образуването на хумуса. Тези тенденции се регулират от борбата за преимущество на множество фактори, между които изпъкват следните:

 климатичните условия, с особено внимание към валежите, температурата и, евентуално, тяхното сезонно развитие;

 оксиредукционният потенциал на почвата;

 биологичната активност и състава на биологичната общност;

 съотношението C/N на недекомпонираното органично вещество.

В миналото се правят опити за количествено остойностяване на тези концепции, чрез изохумичните коефициенти, които поне в теоретичен план, представляват един модел на представяне на баланса на органичното вещество в почвата, но – поради комплексносттта на действащите фактори – правят приложението й трудно, в практичен план, ако не изцяло, то приблизително.

Биологични функции, които подобряват структурата на почвата

Те имат важна роля и за дезактивирането на съединения с биотоксично действие

В потвърждение на позицията, че физичните и химичните свойства на почвата се изразяват, до голяма степен, в състоянието на хумуса, на органичното вещество се отдават различни функции, които, обикновено, допринасят за повишаване на плодородието.

От физико-механичните функции се отбелязват, от една страна, положителните ефекти върху структурата, и – от друга страна, изострянето на дефектите, резултат на една дебалансирана тъкан:

 Чрез формирането на глинесто-хумусни комплекси, черноземното органично вещество подобрява структурата на почвата, особено при наличието на добро съдържание на калций, предразполагайки формирането на първични структурни агрегати с оптимални размери, и такива, които променят структурата в гранулиран тип.

 При рохкавите почви подобрява способността за водозадържане. В тази връзка, хумусът има такава способност за просмукване, че абсорбира и задържа водни количества до 20 пъти собственото си тегло.

 При глинестите почви подобрява непропускливостта и съотношението между макро- и микропори и намалява здравината на терена. Тези ефекти са резултат най-вече на преминаването от една към друга гранулирана структура.

 В общ план намалява предразположението към повърхностна ерозия, поради формирането на по-стабилни структурни агрегати.

 Увеличава носещия капацитет на почвата, намалявайки щетите, дължащи се на налягането, упражнявано от селскостопанските машини и от утъпкването й от страна на хората и животните.

От химичните и физико-химичните функции, особено значение принадлежи на ролята на динамичните процеси, които регулират наличието и абсорбирането на хранителни елементи, до голяма степен резултат от повишаването на съдържанието на колоиди:

 Увеличаване на възможнстта за задържане на основите (калий, калций, мегнезий) в полза на повишената способност за катийонообмен на хумуса.

 Увеличаване на способността за задържане на фосфора, за анийонна адсорбция.

 Увеличаване на възможността за задържане на хранителните елементи за биологична абсорбция. Тази функция е много важна за задържане на изключително мобилните елементи (азот и сяра), но – в общ план – и за другите хранителни елементи, особено когато почвата има ниска способност за обмен.

 Забавяне на динамичните процеси, свързани с ретроградността на фосфора.

 Защита на микроелементите от неразтворимост, благодарение на хелатирането.

 Увеличаване на възможността за устойчивост на промените в рН.

Между биологичните функции, особено значение се отдава на ролята на тази, която действа като хранителен субстракт за развитието на педофауната и микроорганизмите, както и на действието за стимулиране на кореновата дейност, която се изразява във все още малко известни механизми.

От вече цитираните биологични функции, като защита от ерозия и стимулиране на биологичната активност изобщо, трябва да добавим и важната роля на органичното вещество за дезактивирането, чрез адсорбция на множество органични съединения с биотоксично действие, както от биологичен произход (полифеноли), така и от органичен произход (хербициди и фитофармацевтични продукти изобщо). Почвите, които са богати на органично вещество, са във всяко отношение важни системи за унищожаване на вредните примеси, които ограничават явленията на замърсяване на подпочвените слоеве. Това не означава, че почвите могат да бъдат арбитражно използвани като средство за унищожаване на токсичните отпадъци, резултат на други видове човешка дейност, но не трябва да се пренебрегва ролята на органичното вещество за намаляване на щетите върху околната среда, нанесени от различни субстанции, които обикновено стигат до почвата чрез земеделските дейности.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X