Недостигът на цинк се среща при телетата, агнетата и козлетата, както и при прасетата. Цинкът е съставна част на някои ензими и има връзка с витамин В1 и Е, както и с обмяната на калция и фосфора и е необходим за кожата. Недостигът на цинк предизвиква паракератоза, характеризираща се с вроговяване на епидермиса на кожата и с образуване на възелчета, крусти и напукване.
Клинично паракератозата при телетата може да заеме около 40% от кожната повърхност. Най-често измененията са локализирани около ноздрите и очите, основата на лицето, ушите, вътрешната и външна повърхност от бедрата на задните крайници, гънките на колената, хълбока и шията, а при кравите в основата на опашката и крупата. На тези места кожата е покрита със сухи сиви или светлокафяви люспи и крусти, които на сгъваемата повърхност на ставите са напукани и отекли.Тези изменения се съпътстват с упорит сърбеж, хапане и косопад, в устата на телетата се установяват язви и кръвоизливи около зъбите, които затрудняват приемането на храната и причиняват потискане на апетита и намаляване на телесното тегло. Освен посоченото телетата показват намалена растеж, отичане на крайниците, куцота и намалена устойчивост към инфекции.
Диагнозата се поставя по клиничните признаци, чрез биопсия на кожа за хистологично изследване и химично изследване на кръвен серум и косми и по резултатите от лекуването.
Лекуването на телетата се осъществява чрез даването през устата на цинков сулфат в доза 2 – 5 г дневно за няколко дни или 40 мг дневно в продължение на 1- 2 седмици до пълно оздравяване. Профилактиката изисква да се поддържа правилно съотношение между калция и цинка (66:1) или на цинка към медта (9:1) в дажбата. В случаи на отравяне се дават соли на медта и на желязо, които са антагонисти на цинка.
Богати на цинк са зърнените фуражи (пшеница, ръж, ечемик, царевица), трици, моркови и картофи те могат да се използват за тази цел.
