България подкрепя предложението кризисното подпомагане за агросектора да продължи до края на 2023 година

Извънредната подкрепа по Временната рамка за държавна помощ даде възможност да се смекчат част от икономическите трудности, с които се сблъскват земеделските стопанства. България приветства удължаването на това подпомагане до края на 2023 година и настоява таванът да бъде пропорционално увеличен. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Люксембург. На него бе обсъден проект за изменение на Временната кризисна рамка.

Георги Събев отбеляза, че подпомагането е насочено към чувствителните сектори от българското земеделие и ще помогне за повишаване на тяхната социална и икономическа устойчивост.

„Интензивният внос на слънчоглед от Украйна през последните 5 месеца предизвика намаляване на търсенето на български слънчоглед от преработвателните предприятия в страната. Невъзможността за своевременна реализация на продукцията и затрудненията, съчетано с високите разходи за производство води до липса на достатъчна ликвидност и нормално стартиране на есенната сеитба“, разясни заместник-министър Събев. Той посочи още, че и животновъдният сектор също е нестабилен, цените на фуражите и енергоносителите продължават да се увеличават и завишените цени на животинската продукция не покриват нарасналите производствени разходи.

По време на заседанието бе дискутирана и темата за хуманното отношение към животните. Относно бъдещото преустановяване на систематичното умъртвяване на мъжки пилета в ЕС, позицията на България, споделена и от други държави членки, е новите правила да бъдат въвеждани поетапно, за да се избегнат значителни сътресения за животновъдния бранш.

За прилаганите мерки във ветеринарната и фитосанитарната област заместник-министър Събев посочи, че е необходимо да се гарантира тяхната финансова обезпеченост с оглед на стратегическото положение на нашата държава като външна граница на ЕС. Той уточни, че предложената редукция на процента съфинансиране, особено на мерки, които вече са планирани в националния бюджет и извършени, е изключително неприемливо за страната, и може да се окаже реална заплаха за надзора и ликвидирането на заболявания в бъдеще.

Във връзка с вноса на селскостопански стоки в Съюза от трети страни, Георги Събев коментира, че за стоки, които се внасят в ЕС, следва да бъдат изпълнявани идентични на високите стандарти на ЕС за околната среда, хуманното отношение към животните, здравето на растенията и ветеринарните изисквания, които европейските производители са длъжни да спазват. Ако този принцип не се прилага, се създава нечестна конкуренция, а това е опасно за развитието на земеделския сектор и селските райони, допълни още Георги Събев. Аграрният заместник-министър припомни, че за България  чувствителни въпроси продължават да бъдат вносът на мед, слънчогледово масло и птиче месо от Австралия и страните от МЕРКОСУР. Също така и защитата на географските означения като например Българско розово масло и Стралджанска мускатова ракия в споразумението за свободна търговия с Австралия. Относно споразумението на ЕС с Китай за взаимна защита на географски означения, Георги Събев припомни, че азиатската страна става все по-сериозен производител на розово масло, така че за България е изключително важно Защитеното географско указание „Българско розово масло“ да бъде включено в най-кратки срокове като защитен продукт в Китай.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини