loader image

Киселите почви се варуват

Показателят pH на почвата се определя от съдържанието на почвения разтвор – присъствие на свободни органични или неорганични киселини, основи, кисели или алкални соли. Това е много важна характеристика на почвата. Според стойностите на този показател разглеждаме на седем групи почва:

  1. силно кисела – 3,0 – 4,5;
  2. кисела – 4,5 – 5,5;
  3. слабо кисела – 5,5 – 6,5;
  4. неутрална – 6,5 – 7,0;
  5. слабо алкална – 7,0 – 7,5;
  6. алкална – 7,5 – 8,5;
  7. силно алкална – над 8,5.
    Eдностранната употреба на големи количества физиологично кисели торове (предимно азотни) стимулира процесите на вкисляване на почвата. Най-масово използваният азотен тор – амониевият нитрат (амониева селитра) също вкислява почвата. При наличието на кисела реакция на почвения разтвор се затруднява усвояването от растенията на редица важни хранителни елементи (калий, калций, магнезий и други) и се повреждат клетъчните обвивки. В киселите почви концентрациите на някои йони – алуминий, манган, мед, желязо и други, се увеличава до токсични за растителния организъм нива, а микробиологичната дейност е потисната.
    За да не се допусне вкисляване и произтичащите от него негативни последици, количествата на минералните торове и съотношението на хранителните елементи в тях трябва да са балансирани и съобразени с изискванията на съответната култура, нейната възраст и фаза на развитие, прилаганата агротехника на отглеждане и почвените свойства. Фосфорните и органични торове имат буферен ефект, когато се използват комбинирано с азотни и калиеви торове.
    Полезна практика е при много кисели почви (при pH под 4,5-5) с дълбоката оран през есента да се направи така нареченото варуване. Подходящи са материалите, които съдържат калциев и магнезиев карбонати или окиси – сатурачна вар (500-600 кг/дка), негасена вар (150-250 кг/дка), пепелината от топло-електрическите централи и производството на вар, смлян варовик и други.
    ВАРУВАНЕТО АКТИВИЗИРА МИКРОБИОЛОГИЧНАТА ДЕЙНОСТ
    Варуването повишава ефективността на минералното торене до 40%, стимули дейността на полезните микроорганизми и понижава концентрацията на алуминий, манган и желязо в почвата. С активизирането на микробиологичната дейност се ускорява и минерализирането на почвеното органично вещество, което води до бързото освобождаване на хранителни вещества, но в дългосрочен план се постига обедняване на почвата на органична материя. Този негативен ефект може да се избегне чрез периодичното (през 2-3 години) внасяне на органични торове (оборски и птичи тор, компост, зелено торене и други) за поддържане баланса на органична материя в почвата. Материалите за варуване не трябва да се внасят едновременно с азотните и фосфорни минерални торове.
    Не се препоръчва в годината на варуването да се внася оборски тор, защото това води до загуба на азота от тора. Не е препоръчително също и варуването преди някой култури, например картофи. Те могат да се засаждат не по-рано от 3 години след варуването на дадена площ.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X