loader image

Михаил Михайлов, НСГБ: Българското животновъдство изобщо не е готово за предизвикателствата на новото време

Господин Михайлов, можем ли в края на тази нелека година да направим някакво обобщение и да резюмираме накратко пред какви предизвикателства е изправено българското животновъдство?

2022 г. беше трудна година за животновъдите. От една страна е известната на всички ни инфлация с вдигането на цените на горива, енергия, фуражи. Тук задължително трябва да се прибави и политическата обстановка. Вече ще стане година и половина без стабилно управление, а и не се знае докога ще продължи така. Това означава, че пак ще има ходене по мъките. Трудно едно временно правителство може да вземе кардинални решения. 

Трудно се работеше тази година. Това се отрази и на продуктивността. Моите последни анализи показват, че с около 30 000 тона сурово краве мляко сме на минус. При овчето, козето и биволското мляко нещата стоят по същия начин. Според официалната статистика при производството на месо за първите 10 месеца има 200 000 броя заклани дребен рогат добитък при наличието на 1 млн. и 200 хиляди кози и овце в страната. Имаме заклани 25 000 говеда при наличието на 500 000 говеда в страната. 

За мен най-лошото е, че от година и половина животновъдите говорят само за оцеляване, което не звучи никак добре.

Наистина, дадоха се повече пари. Колкото и да са недостатъчни, се дадоха в определените срокове. Но въпросът е, че няма производство. За мен парите се дават повече, за да се дадат и да се пише по медиите, че са дадени милиони за животновъдите. Обаче няма ефект.

Средната млечност на крава е страхотно ниска. Връщаме се на ниво от 90-е години на миналия век. 3628 литра млеконадой от крава. Това е според официалната европейска статистика – Евростат. След нас са единствено румънците. При средна млечност в ЕС 7250 литра на крава. А по-лошото е, че нямаме визия за утрешния ден. 

Какво правим утре? Никой не знае. Което е още по-лошо.

Направих един анализ за породния състав на българското говедовъдство. Картинката е жалка. Казваме, че ще правим месодайно говедовъдство. Пишем, че имаме 100 000 крави за месо, обаче от тях не знам дали и 20 000 са чистопородни, истински крави за месо. Другите какви са един Господ ги знае. 

Смятам, че не можахме да си изиграем добре картите за следващия програмен период. Всичко, което се дава като помощи, независимо дали е малко или е много, ще се даде и ще се вземе, но усещането ми е, че отново няма да има никакъв ефект. Защото мерките, които в крайна сметка се одобриха за Стратегическия план няма да помогнат кой знае колко много. 

Ние, от Националния съюз на говедовъдите, внесохме няколко писма да се отвори Схема за подпомагане за телета, които се дават за угояване в кланиците. Тази схема не беше одобрена. Пуснаха една малка схема за 1 милион и половина лева по 180 лева на животно, което ще бъде заклано. А комшиите ни от Юг пуснаха една схема, благодарение на която ще колят всяка година 97 000 телета по една много стройна схема. Официално, с платени данъци, в кланиците, минали под ветеринарен контрол.

Румънците, на които Стратегическия план също беше одобрен преди няколко дни, пускат също схема за производство на месо до 2023 г. Те осигуряват пари за една огромна бройка телета, около 200 000, които на година да минат през кланиците. В Румъния има 1 милион и половин крави. 200 000 телета над 500 кг ще получат по 200 евро. Да, трябва да изпълнят определени условия – да бъдат заклани по правилата, месото да бъде проверено, ще бъдат платени данъците и ще отидат по магазините в страната или за износ.  Ние не можахме да подредим нещата за месото така.

По същия начин в Румъния имат 700 000 тона недостиг на мляко, за да си задоволят вътрешното потребление.  Реагираха веднага. Отидоха на над 430 евро на крава за обвързана подкрепа. Но при определени, и то нелеки, условия. Обаче и парите не са малко. А у нас, ако не бъркам от 300 евро сега обвързаната подкрепа на крава отива на 220 евро. Което също ще окаже своето влияние и мисля, че с новите мерки много трудно ще произведем нещо. 

Страшното е, че от 14-18% внос на млечни продукти вече отиваме на около 30%. Това е официална статистика от митниците. Хубавото е, че ние също изнасяме доста големи количества сирене. 

Но най-жестокият въпрос е, че нямаме разплоден материал. Нашите женски разплодни животни не са качествени.  Това е факт. Не случайно големите фермери от високопродуктивните ферми са тръгнали в Германия и в Дания да купуват млади разплодни животни. Определено има проблеми в репродукцията. И независимо, че в много ферми се мъчат да гледат животните по правилата, има проблеми в производството на разплоден материал. В това отношение също няма да можем да направим никаква крачка напред в новия Стратегически план.

В Гърция само преди десетина дни одобриха увеличение със 100% на помощта за селекция. Защото времето на куфарчетата с проби, които не се знае какво доказват, отмина. Всичко вече отива към селекция по генотип на животното. Но в България няма лаборатория. Имаме една, която на този етап може само да определя бащинство. А дори да имаме лаборатория, нямаме изчислителен център, който да обработва данните. На практика в България не използваме нищо от генетиката. Има пионери. Знам за две ферми, които от една година изплащат косми от животните в Шотландия, връщат им резултатите от генетичния анализ, правят отбор на стадата, оставят най-доброто, подбират младите разплодни животни и вървят напред. 

В една от тези ферми след 2 години работа, благодарение на младите животни, които са минали този генетичен анализ, имат с 4% по-добър прираст. Което при 200 животни не е малко. Нямаме го това. Но лошото е, че и никой няма „ищах“ да почне да го работи. Включително науката, която е длъжник на животновъдството в това отношение. А имаме много добри учени. 

Ние в НГСБ от години се опитваме да се преборим за внедряването на схемата за селекция по генотип на майката, но напразно. Затова сме 40 години назад от животновъдството в другите европейски държави. 3628 литра на животно показва, че нищо не правим. Жестоко е. Не е толкова сложно, не е и толкова скъпо. Договор може да се сключи и с лаборатория в чужбина от държавата и да се определи някакъв ресурс. Но никой не го прави.

Нямаме модела. Нямаме модела, който трябва да изпълняваме следващите 4-5 години, за да можем да произвеждаме. Непрекъснато говорим, че трябва да се връщат нови фермери на село и да произвеждат Да, става. Обаче ферма за 100 животни. Един робот за 60 животни, 1 робот за хранене. И в един обор 60 дойни крави, 20 сухостойни, 20 разплодни юници, и фермерът да не разчита на външен труд, освен на семейството. И само в тежките моменти да наема 1-2 работника. Защото работната ръка е следващия сериозен проблем. Трябва да имаш и някаква земя поне за грубите фуражи да си произведеш сам.

И още един сериозен проблем, който вече дойде на главата ни, са горещините. Ние не вярвахме, но вече четвърта година, през юни, че и още през май, почват горещините. Всички знаят, че температурата мине ли 22 градуса, всяка крава може да получи топлинен стрес. А горещините продължават до 15 октомври. А ние въобще не сме готови. В другите страни се подготвиха. Вдигнаха таваните с програми, боядисаха покривите бели, направиха отдушници и вентилатори и сега са спокойни.

Следващото, което ще ни дойде скоро до главата е влизането в сила на изискването за приравняването към индустриални замърсители на фермите с над 150 животински единици. Това се очаква скоро да бъде прието от ЕК и да влезе в сила и всички ферми с над 150 животински единици да почнат да внасят данък за замърсяване на околната среда. Това ще засегне големите ферми. А те са основните производители на мляко.  Май много станаха проблемите.

И още нещо важно. От следващата година ще почустваме и липсата на вода. Което ще бъде още по-страшно. Голяма част от производството е в сивия сектор и това също не е добре. Надценката на търговските вериги също не е в полза на животновъдите. Това е накратко равносметката, с която приключваме годината. Не е хубава. 

Хубавото е, че доста от фермите, които традиционно са добри и големи производители на мляко, успяха да се запазят и продължават да работят. Може би не с такъв мерак. Но все пак работят и произвеждат. И сякаш друго хубаво няма. 

Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X