Проф. Тодор Рачински – българският селекционер със световно признание

Проф. Тодор Рачински  е изтъкнат учен, агроном, виден селекционер, работил в областта на приложната генетика на пшеницата. 

През 70-те години на XX век селекционерът Рачински и неговият екип постигат световно признание и достигат до върхови постижения в областта на селекцията и създаването на нови сортове българска пшеница.

През 1973 г., в Мрежата за международно сортоизпитване, провеждано от Агрономическия университет „Линкълн“ в щата Небраска в САЩ, неговият сорт „Русалка“ се нарежда на второ място по добив измежду 30 най-добри сорта в световната селекция от 32 държави от Европа, Азия и Африка.

Високата класа на сортовете на Рачински по най-убедителен начин се потвърждава от резултатите през 1977 и 1978 г., пак в Небраска, този път в конкуренция с 48 държави в света. Тогава създаденият от Тодор Рачински сорт „Юбилей“ в продължение на две последователни години заема първо място по продуктивност и екологична пластичност. (На второ място е класиран друг български сорт – „Садово 1“.)

Площите, на които „Юбилей“ се отглежда в този период в страната, надхвърлят 1 млн. декара.

През 1977-1978 г. от неговия сорт „Чародейка“ са получени рекордни добиви – над 980 кг зърно от декар, а през 1978 г. в опитни условия „Чародейка“ дава добив 1308 кг/дка.

През 1979 г. в България пристига проф. Върджил Джонсън, организатор на Американското изпитване на зимна пшеница и посещава тогавашния Институт по пшеницата и слънчогледа в Генерал Тошево, за да се запознае на място с постиженията на българските изследователи.

Тодор Рачински е роден на 4 юли 1929 г. във Враца, където завършва Втора мъжка гимназия като първенец на випуска. През 1953 г. се дипломира в Агрономическия факултет на Селскостопанска академия. Работи за кратко в Сортоизпитателния участък на с. Врабево, Ловешка област, където прави първите си научни опити – кръстоски между местни и селекционирани сортове и създава нови сортове пшеница и фасул, и в Комплексния научноизследователски институт в Кнежа, където създава сортовете пшеница „Кнежа 42-2“ и „Кнежа 317“.

От 1963 г. до кончината си през 1980 г., Тодор Рачински е селекционер на пшеница и директор на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево.

В периода от 1970 до 1979 г. Рачински и ръководеният от него екип създават 22 нови сорта пшеница, признати за „най-висококачествените“, които получават международно признание и десетилетия наред се отглеждат на половината от заетите с тази култура площи в България и се изнасят в чужбина.

За периода от 1959 до 1975 г. селекционерът извършва близо 4000 междусортови кръстоски, в резултат на които е генериран значителен по обем селекционен фонд. От този материал са създадени единадесетте районирани сорта пшеница: Русалка, Златия, Левент, Лудогорка, Юбилей, Славянка, Рубин, Добруджа 1, Огоста, Вега и Враца.

Пръв създава и внедрява нискостъблените пшеници с повишена продуктивност и висока устойчивост на полягане, използва нови генетични източници за увеличаване потенциала на класа, за устойчивост срещу болести и други стресови фактори, за качество на зърното.

Автор е на 55 научни и научнопопулярни публикации. Благодарение на труда му българската селекция става фактор от световна величина.

Умира на 51-годишна възраст, след автомобилна катастрофа на 26 декември 1980 г., на път за института в Генерал Тошево.

В родния му град Враца, в двора на гимназията, която е завършил, днес СОУ „Христо Ботев“, през 2015 г. бе създаден музей на открито, в който се отглеждат 20 негови сорта пшеница, а по повод 90-годишнината от рождението му пред сградата на читалище „Развитие“ във Враца беше поставен паметен знак.

Генерал Тошево също съхранява паметта за великия селекционер  – Професионалната гимназия по земеделие „Тодор Рачински“ днес носи неговото име.

Статията е подготвена в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика „Създадено в България“ всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в „Златната книга на Патентно ведомство на Република България“ българи, така и дейността на Патентното ведомство. 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини