Високото качество на органичното вещество не се придружава непременно от високо съдържание на хумус със съществено влияние върху химичните свойства на почвата
Разделянето на класове на органичното вещество е по-функционалния принцип, тъй като взима за отправна точка стадия на еволюция на трансформациите, в рамките на въглеродния цикъл и е подходящ за прилагане в по-широка сфера. За съжаление обаче, разделянето на различни класове не е много прецизно, поради комплексността и наслагването на процесите на разпад.
Определени са четири класа, но не всички от тях се индикират с конкретна деноминация:
Първият клас, наричан често edaphon, е органичното вещество, съставено от живата биомаса, т.е., от съвкупността от живи организми, налични в почвата (педофауна), корени на растенията, бактериална микрофлора и гъбни организми. Съставът на edaphon е фундаментален, тъй като може да има съществено значение за развитието на последващите трансформации.
Вторият клас е недекомпонираното органично вещество, съставено от мъртвата биомаса. Вътрешните му характеристики са в тясна зависимост от условията на средата и биологичната общност.Третият клас е органичното вещество в процес на разпад. Става въпрос за един не много очертан клас, поради хетерогенността и комплексността на текущите процеси, които зависят и от голямото разнообразие, зависещо от условията на средата. Обикновено се наблюдава повече или по-малко напреднала степен на декомпониране, но все още с възможност за идентифициране на първичния органичен материал. В горските почви се обособява гъбичен мицел, който предпазва материала, който е в процес на разпад.
Третият клас е органичното вещество в процес на разпад. Става въпрос за един не много очертан клас, поради хетерогенността и комплексността на текущите процеси, които зависят и от голямото разнообразие, зависещо от условията на средата. Обикновено се наблюдава повече или по-малко напреднала степен на декомпониране, но все още с възможност за идентифициране на първичния органичен материал. В горските почви се обособява гъбен мицел, който предпазва материала, който е в процес на разпад.
Четвъртият клас е хумусът; това е крайният продукт от трансформации, които не въздействат върху минерализациятаи са резултат от преработката, полимеризацията и кондензацията на прости органични съединения, ориентирани, от една страна, към педофауната и, по-специално, към биологичната микрофлора. В литературата често се различават два подкласа, които се основават на съотношението с минералната фракция на почвата.
Хумусът е най-активната субстанция на органичното вещество в почвата
Органичното веществоне се определя задължително като хумус, въпреки че често е с тенденция използването на двата термина като синоними.
Органичното вещество представлява съвкупност от стадиите на въглеродния цикъл,които се противопоставят в минералната фаза. Обикновено неговата роля за физичните и химичните свойства е второстепенна и косвена, когато става въпрос за първите три класа, колкото и да е фундаментална за процеса на еволюцията. Съществена обаче е ролята на биологията и екологията.
Хумусът представлява онази част от органичното вещество, която е най-активна, от физична и химична гледна точка, влияе повече или по-малко директно върху една съществена част на почвената химия и е в тясна връзка с абсорбционната биологична активност на хранителните елементи. Чрез процесите на образуване на чернозем и минерализация, хумусът остава в равновесие с органичното вещество на почвата и от екологичен аспект, представлява реверсивно отклонение от въглеродния цикъл.
От казаното до тук се предполага, че високото качество на органичното вещество не се придружава непременно от високо съдържание на хумус със съществено влияние върху химичните свойства на почвата. Действително, един вид почва може да бъде подложен на интензивно натрупване на недекомпонирано органично вещество, поради затруднено образуване на чернозема или – напротив, да доведе до бързо и интензивно минерализиране, което извлича голяма част от органичното вещество от финалните процеси на образуването на хумуса. Тези тенденции се регулират от борбата за преимущество на множество фактори, между които изпъкват следните:
климатичните условия, с особено внимание към валежите, температурата и тяхното сезонно развитие;
оксиредукционният потенциал на почвата;
биологичната активност и състава на биологичната общност;
съотношението C/N на недекомпонираното органично вещество.
В миналото се правят опити за количествено остойностяване на тези концепции чрез изохуматичните коефициенти, които поне в теоретичен план, представляват един модел на представяне на баланса на органичното вещество в почвата, но поради комплексносттта на действащите фактори –правят приложението й трудно в практичен план, ако не изцяло, то приблизително.
