Тревната тетания е бич за преживните

Заболяването е едно от най-често срещаните нарушения на обмяната при интензивно отглеждане на животните

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

Заболяването е известно още като хипомагнезиемия и пасищна тетания. Името показва, че става дума за намаляване концентрацията на магнезий в серума и повишена нервно-мускулна дразнимост. Ако не се вземат навреме мерки, може да се достигне до тетания.

Болежката е известна още от 1928 година. Засяга само преживните животни, като най-често се наблюдава при кравите. Възприемчивостта се повишава с възрастта. Най-уязвими са кравите над 5-годишна възраст, през първите 2-3 месеца след отелването. При говедата заболеваемостта достига до 15 на сто, докато при овцете – до 10 %. Смъртността е около 20 %.

Болестта се появява, когато концентрацията на магнезий спадне в организма. Най-честата причина е грешки в храненето. Резкият преход от обикновено хранене към хранене с ярма, евентуално със сено, както и хранене със зелен фураж, са рискови моменти за появата на тревната тетания. Пашата на млада, сочна зелена трева може да причини появата на хипомагнезиемия с клинични признаци, само за 5-10 дни. Главната причина е високото съдържание на белтъчини- до 25 % от сухото вещество, ниското съдържание на сурови влакнини и много ниско съдържание на сухо вещество в младата трева.

Неправилното торене също може да намали съдържанието на магнезий

Обикновено тревите са с високо съдържание на калий и фосфор и с по-малко на калций, натрий и магнезий. Големи количества магнезий се отделят с млякото, което е особено рисков момент при високопродуктивните лактиращи крави. Най-честата причина за хипомагнезиемията е нарушаването, респективно понижаването, на магнезия от фуража в храносмилателния тракт. Когато се повиши съдържанието на амоняк в търбуха се получава обменна алкалоза, която е причина за понижаване на резорбцията на магнезий. Алкалната реакция на чревното съдържание, причинена от високото съдържание на небелтъчен азот в пролетната паша, понижава концентрацията на йонизиран магнезий и калций в чревното съдържание.

Предразполагащи фактори за появяването на болестта са различните стресове – рязка промяна на времето, силни дъждове и ветрове, рязко застудяване, рязка промяна на фуража, хиперкалцинемията, период на полова активност, шумът, недохранването, диариите, краят на бременността, отелването, транспортирането и др.

Признаците обикновено се появяват 2-5 седмици след изкарването на животните на паша

Това обяснява пролетния пик на заболеваемост. Страдащите животни спират да пасат, млекодобивът намалява с около 40 на сто, изостават от стадото, по-дълго лежат, стават трудно, пристъпват от крак на крак, предпочитат на лягат и не стоят прави. Такива животни са изплашени, заемат нетипична стойка, опъват силно крайниците си и скърцат със зъби. На по-късен етап се наблюдават спастичен израз на лицето, повишен тонус и тремор на мускулите. Животните се движат с несигурна походка, сковани са, а очните ябълки са изпъкнали, държат главата си високо, а от устата им изтича пенеста слюнка. Понякога животните са толкова силно възбудени, че се блъскат в околните животни или предмети, могат да гризат околни предмети и дори да станат агресивни. Често падат на земята и картината изглежда много драматична- остават да лежат с изпънати крайници покрай тялото, а главата е силно изпъната назад, като се усилват и тетаничните гърчове. По време на пристъпа животните правят плавателни движения с крайниците и това може да завърши летално.

Овцете изостават от стадото, спират, проявява се слабост на крайниците, некоординирна куцаща походка, неспокойствие и невроза. Често падат и лежат на земята с глава, наведена към земята или опъната назад и настрани.

По време на пристъпа са характерни тетанични гърчове

Често овцете умират по време на пристъп с опъната назад глава само за няколко минути.

За лечение се прилагат препарати, съдържащи магнезий и калций. Много удачно е да се дават и солно-минерални блокчета за лизане на лактиращите и бременните крави. В тези блокчета освен магнезий се съдържат и редица други жизненонеобходими макро- и микроелементи.

Профилактиката включва постепенно преминаване към паша, като първите дни е необходимо сочната млада зелена трева да се смесва със сено или зелената трева да се окоси и да се преработи на сено или силаж и тогава да се дава за изхранване на животните.

За повече земеделски новини може да ни последвате във Фейсбук!

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини