Тревната тетания е бич за преживните

Заболяването е едно от най-често срещаните нарушения на обмяната при интензивно отглеждане на животните

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

Заболяването е известно още като хипомагнезиемия и пасищна тетания. Името показва, че става дума за намаляване концентрацията на магнезий в серума и повишена нервно-мускулна дразнимост. Ако не се вземат навреме мерки, може да се достигне до тетания.

Болежката е известна още от 1928 година. Засяга само преживните животни, като най-често се наблюдава при кравите. Възприемчивостта се повишава с възрастта. Най-уязвими са кравите над 5-годишна възраст, през първите 2-3 месеца след отелването. При говедата заболеваемостта достига до 15 на сто, докато при овцете – до 10 %. Смъртността е около 20 %.

Болестта се появява, когато концентрацията на магнезий спадне в организма. Най-честата причина е грешки в храненето. Резкият преход от обикновено хранене към хранене с ярма, евентуално със сено, както и хранене със зелен фураж, са рискови моменти за появата на тревната тетания. Пашата на млада, сочна зелена трева може да причини появата на хипомагнезиемия с клинични признаци, само за 5-10 дни. Главната причина е високото съдържание на белтъчини- до 25 % от сухото вещество, ниското съдържание на сурови влакнини и много ниско съдържание на сухо вещество в младата трева.

Неправилното торене също може да намали съдържанието на магнезий

Обикновено тревите са с високо съдържание на калий и фосфор и с по-малко на калций, натрий и магнезий. Големи количества магнезий се отделят с млякото, което е особено рисков момент при високопродуктивните лактиращи крави. Най-честата причина за хипомагнезиемията е нарушаването, респективно понижаването, на магнезия от фуража в храносмилателния тракт. Когато се повиши съдържанието на амоняк в търбуха се получава обменна алкалоза, която е причина за понижаване на резорбцията на магнезий. Алкалната реакция на чревното съдържание, причинена от високото съдържание на небелтъчен азот в пролетната паша, понижава концентрацията на йонизиран магнезий и калций в чревното съдържание.

Предразполагащи фактори за появяването на болестта са различните стресове – рязка промяна на времето, силни дъждове и ветрове, рязко застудяване, рязка промяна на фуража, хиперкалцинемията, период на полова активност, шумът, недохранването, диариите, краят на бременността, отелването, транспортирането и др.

Признаците обикновено се появяват 2-5 седмици след изкарването на животните на паша

Това обяснява пролетния пик на заболеваемост. Страдащите животни спират да пасат, млекодобивът намалява с около 40 на сто, изостават от стадото, по-дълго лежат, стават трудно, пристъпват от крак на крак, предпочитат на лягат и не стоят прави. Такива животни са изплашени, заемат нетипична стойка, опъват силно крайниците си и скърцат със зъби. На по-късен етап се наблюдават спастичен израз на лицето, повишен тонус и тремор на мускулите. Животните се движат с несигурна походка, сковани са, а очните ябълки са изпъкнали, държат главата си високо, а от устата им изтича пенеста слюнка. Понякога животните са толкова силно възбудени, че се блъскат в околните животни или предмети, могат да гризат околни предмети и дори да станат агресивни. Често падат на земята и картината изглежда много драматична- остават да лежат с изпънати крайници покрай тялото, а главата е силно изпъната назад, като се усилват и тетаничните гърчове. По време на пристъпа животните правят плавателни движения с крайниците и това може да завърши летално.

Овцете изостават от стадото, спират, проявява се слабост на крайниците, некоординирна куцаща походка, неспокойствие и невроза. Често падат и лежат на земята с глава, наведена към земята или опъната назад и настрани.

По време на пристъпа са характерни тетанични гърчове

Често овцете умират по време на пристъп с опъната назад глава само за няколко минути.

За лечение се прилагат препарати, съдържащи магнезий и калций. Много удачно е да се дават и солно-минерални блокчета за лизане на лактиращите и бременните крави. В тези блокчета освен магнезий се съдържат и редица други жизненонеобходими макро- и микроелементи.

Профилактиката включва постепенно преминаване към паша, като първите дни е необходимо сочната млада зелена трева да се смесва със сено или зелената трева да се окоси и да се преработи на сено или силаж и тогава да се дава за изхранване на животните.