Слънчогледът може да бъде нападнат и заразен от различни неприятели и болести. Заплахите могат да варират, но добрата стратегия е обвързана винаги с поглед в перспектива.
Не е нужно да се стига до големи поражения, за да се обърне внимание на потенциалните опасности, а няколко основни стъпки повтарящи се с всяка реколта, могат да намалят рисковете от загуби.
Нека разгледаме основните опасности, защото културата има различни критични етапи и целеви растителни части, които са застрашени от специфични „врагове“.
Почвени неприятели.
В едно слънчогледово поле могат да се намерят до 6 вида неприятели с почвен цикъл на живот. Най-големи щети причиняват Телените червеи, Хоботници и ларвите на някои видове, които могат да отрежат шийката на стъблото на младите растения и това обикновено води до тяхното погиване. Зрелите ларви заразяват само млади растения с нежни издънки, тъй като по-късно не могат да ги прегризват, когато стъблото е дебело и силно. Тъй като вредителите лесно развиват имунитет срещу пестициди, биологичното управление е най-добрият метод за борба с тях. В предходната статия говорихме за биологични почвени средства, сред които е и хищната гъба Буверия Басиана. Нейният естествен хабитат е почвата и веднъж попаднала там, тя се размножава, като заразените неприятели стават нейн разпространител. Ефекта и е почти постоянен и може да се намери на българския пазар.
Борбата трябва да се извършва при поникване или преди сеитба.
Основните слънчогледови насекомни вредители
Дъвчещите насекоми като скакалци, гъсеници от различни видове или бръмбари могат да се хранят и да повредят листата на слънчогледа. Проблемът в повечето случаи не е толкова голям. Ефективността е по-висока, когато фермерът възприеме интегрирани стратегии за управление. За много насекоми късната сеитба е най-ефективната мярка за избягване на значителни загуби на добив поради нападение от вредители. Фермерът трябва да внимава за слънчогледов бръмбар (Zygogramma exclamationis), който в голяма популация, както възрастните, така и ларвите могат да повредят котиледоните и първите листа, което води до загуба на добив.
Слънчогледов молец
Има 3 основни вида слънчогледов молец, които могат да увредят слънчогледовите култури по целия свят. Размерът на популацията и загубите на добив, които могат да причинят, могат да варират в различните региони. Те могат да се разпространяват на големи разстояния с помощта на вятъра, докато топлите условия ускоряват жизнения им цикъл. Практиките за управление са ефективни, когато са насочени към възрастните и младите ларви, преди да навлязат и да повредят растението.
Слънчогледов молец (Homoeosoma electellum). Ларвите се хранят с цветен прашец и цвят и могат да доведат до неуспешно оплождане на цветя и празни семена. За измерване на популацията от насекоми, трябва да се огледа полето и да се вземе проби – примамки с феромони също могат да се използват като страничен индикатор. Химическият контрол може да се приложи, когато преброим 1-3 възрастни на 5 растения в началото на цъфтежа или в рамките на 7 дни след първата поява на възрастния молец или 4 молци на капан на ден от фазите на растеж.
Слънчогледов молец (Suleima helianthana). Възрастните снасят яйца върху листата, цветните пъпки или отворените глави на слънчогледа. Ларвите, които се излюпват, започват да се хранят в областта на сърцевината на стъблото или главата. Насекомото обикновено може да достигне големи популации. Загубите на добив могат да бъдат значителни само, когато ларвите се заровят в неотворени пъпки, причинявайки неправилно развитие на главата.
Лентовиден слънчогледов молец (Cochylis hospes Walsingham). Възрастните снасят яйца от външната страна на прицветниците на неузрелите слънчогледови глави. Слънчогледът е податлив само по време на цъфтеж. Икономическите щети се причиняват от храненето на ларвите от всички стадии на дискови цветчета и семена.
Естествените врагове на молеца (хищници и паразитни оси) могат да бъдат важни съюзници на фермера.
Важно е да се използват само щадящи опрашителите инсектициди, а пръскания през деня да се избягват, когато опрашителите летят и се хранят с цъфтящите слънчогледи.
Склеротиния (Sclerotinia sclerotiorum), бяла плесен.
Тези гъби се считат за най-широко разпространения и увреждащ патоген, заразяващ слънчогледа. Най-честият симптом е развитието на лезии на тила или другите заразени растителни части. Постепенно лезиите се разширяват и могат да бъдат покрити от бели хифи. Инфекцията може да се случи по всяко време на вегетацията, но е особено вредна по време на цъфтежа. Растежът на гъбичките се благоприятства от хладно, влажно време и симптомите могат първоначално да се наблюдават в едно растение, ред или група в полето.
Борбата с болестта е много трудна, тъй като склеротинията може да оцелее няколко години върху почвата и растителните остатъци. Листно прилагане на химични фунгициди показва ниска ефективност. Важно е да се избягва прекомерното торене, а сеитбообращението е ценен инструмент, но много култури са възможни гостоприемници – това са соя, рапица, горчица, сух боб, полски грах, леща и картофи.
Ръжда (Puccinia helianthi). Това е една от икономически най-важните и широко разпространени болести с потенциал да причини значителни загуби на добив. Инфекцията и растежа на гъбичките се благоприятстват при влажно или дъждовно време. Симптомите се появяват предимно върху горната повърхност на долните листа като малки, кръгли, характерно оранжеви петна, заобиколени от хлоротичен ореол. Постепенно тези петна нарастват и покриват почти целия лист. Заразените растения произвеждат по-малко семена с намалено тегло и съдържание на масло. Като цяло слънчогледите от тип маслодайни семена са по-податливи.
Контролът на заболяването започва с подходящи предпазни мерки. Те включват борба с плевелите и ранно засаждане, избор на устойчив слънчогледов хибрид, добра аерация на културите, подходящ дренаж на полето, избягване на листно напояване и сеитбообращение. Общото състояние на растенията (хранителни вещества и ниво на водата, излагане на слънце) също може да повиши имунитета им. Също така е от решаващо значение правилното почистване и дезинфекция на всяко използвано оборудване, за да се избегне разпространението на гъбичките в здрави полета или полеви площи.
Най-доброто време за приложение на фунгицид е преди или по време на ранните фази на цъфтеж на растенията.
Добра стратегия би била да се следи за чистота на полето като се използват растителни деструктори след събиране на всяка реколта, въвеждане на биологичен почвен агент (контактен инсектицид – гъба) два пъти в годината, както и да се даде “силен старт” на растенията чрез третиране на семената и въвеждане на листен биологичен тор по време на вегетацията.
Моника Господинова
