Всеки земеделец, захванал се с лозарство, се е сблъсквал с редица проблеми. Днес ще разгледаме три болести по лозовите насаждения, които са най-разпространени у нас. Освен това, ще споменем и една успешна практика, която през миналият сезон доказа своята ефективност на терен. Важно е да отбележим, че тази статия не е последна инстанция и при вземане на решение за растителна защита, е добре да потърсите консултация с агроном или консултант. Тяхната работа е да съобразят всички фактори, за да дадат оптималното решение според Вашата история. В земеделието всяка година оставя своят отпечатък в наследство за следващата, особено при трайните насаждения, каквито са лозите.
Маната
Тя е широко разпространено, сериозно заболяване по лозята. Първоначалните симптоми по листата са светло зелени до жълти петна, наречени „маслени петна“, защото изглеждат мазни. При влажни условия върху долната листна повърхност могат да се видят бели пухкави спорови маси. Тези спори се разпръскват с вятъра. Лезиите в крайна сметка стават кафяви, когато заразената тъкан умира. Силно заразените листа окапват преждевременно, което може да намали зимоустойчивостта на лозата. Заразените цветни гроздове изсъхват или се покриват с бели спори при влажни условия. Заразените плодове се оцветяват в мътно зелено или червеникаво лилаво и лесно падат от грозда.
Патогенът презимува в заразените листа на земята. През пролетта, спорите се пренасят от дъжда до нови листа, където се нуждаят от воден филм за активиране на инфекцията. Лезиите се появяват 5 до 17 дни след заразяването. Болестта може да се разпространи бързо при топли условия с чести дъждове или роса.
Брашнеста мана
Всички надземни части на растенията могат да бъдат заразени с това заболяване. Развитието протича през целия вегетационен период до късна есен. Благоприятстват го сухи години и климат с ниска влажност и малко валежи. Наблюдава се покритие като от мухъл по листата и съцветията. Плодовете могат да се заразят в ранните етапи на тяхното развитие, като се обвиват със сиво покритие и след това изсъхват. Заразените полу узрели плодове обикновено се напукват и изсъхват върху грозда.
Черните петна или антракноза
Причинява се от гъбата Elsinoe ampelina и е сериозно заболяване по лозята.
Силно податливи на нападение са някои десертни сортове грозде. За щастие, много винени сортове грозде са относително устойчиви.
Наблюдават се малки, кафяво-черни петна с диаметър от 1 до 3 мм, а те са първите признаци на листна инфекция. Тези петна бързо прерастват в кръгли сиво-черни петна с червено-кафяви ръбове. Тези ръбове постепенно потъмняват и когато петната по листата се сливат, центровете се откъсват, придавайки на листата парцалив вид.
Кафяво-черните петна с леко хлътнали центрове и повдигнати ръбове са първите признаци на заболяване по стъблата на издънките.
Тези петна постепенно се удължават и развиват сиви центрове. Стъблата могат да се изкривят, когато издънките са заразени в началото на тяхното развитие.
Когато гроздовете са заразени преди или по време на цъфтежа, инфекцията може да причини изсъхване и опадане. Кръглите, хлътнали, кафяви петна се развиват първо върху плодовете, а по-късно при влажни условия, те могат да се увеличат и да образуват петна със сиви центрове и тъмно червен контур. Младите незрели плодове остават на грозда, а видът им е като на стафида. Петната по кожата на засегнатите плодове се превръщат в твърди корички, когато плодовете узреят.
Преди въвеждането на подходящи фунгициди това заболяване е било основен проблем в много лозарски масиви, но качествената растителна защита води до контрол. След като се установи болестта, лозята с история на проблема трябва да се третират редовно всяка година, за да се предотврати натрупването на болести.
Инфекцията може да нападне всички зелени части на лозата. Младите, сочни тъкани на лозата са много податливи на инфектиране, а зрелите тъкани са по-малко податливи. Язвите, които произвеждат спорите, могат да продължат от 3 до 5 години.
Хладното влажно време през пролетта и началото на лятото особено благоприятства бум в развитието на болестта, тъй като повърхностната влага е от съществено значение за разпространението на гъбични спори. При такива условия заболяването може да се развие бързо. Горещите и сухи условия забавят разпространението на болестта и благоприятстват латентността на гъбичните спори.
Антракнозата се разпространява по-бавно в лозята, отколкото маните, които се разпространяват от пренасяните по вятъра спори. При нея спорите се пръскат или пренасят във вода, от насекоми, от язви до младите лозови издънки. Следователно разпространението на болестта в рамките на всеки сезон се свързва главно с язви от предишни сезони.
Важно е да се прави мониторинг на петната от антракноза.
Изградете практика за наблюдение на лозята на всеки 1 до 2 седмици с търсене на малките черни петна по долните части на издънките. Симптомите са подобни на фомопсис, така че е необходима внимателна идентификация, за да се приложи правилната стратегия за лечение.
Важно е стратегията за растителна защита да започне с началото на вегетацията особено при наличието на история на болестта и климатичните условия благоприятстват проявата на инфекция. Ако няма фактори, които да ни говорят за нуждата от бързи действия, то пръсканията може да са по-малко, но може да са необходими повече третирания на интервали от 2 седмици, ако се наблюдава влажно време. Това разбира се не бива да ви притеснява, защото някои фунгициди имат действие върху повече от една болест.
Разбира се гроздето не е скъпа култура и българският земеделец изпитва финансови затруднения да покрие нуждите и, затова комбинираните стратегии със широкоспектърни препарати са предпочитани.
Позитивна история:
По време на миналогодишният сезон, успешно и ефективно беше приложен препарат комбинация на органична сяра и борови терпени – Хелиосуфр на 100дка лозов масив с наличие на мана. По препоръка и контрол от агроном, бяха приложени 2 третирания през 10 дни, които спряха инфекцията, макар тя да беше с история и натрупване. Положителното тук, е че този регистриран препарат е пример за комбинирана защита и влияе и срещу акари. При същият производител беше приложено подхранване с Аминокиселините, пептиди и олигопептиди, а в резултат, нямаше очакваните преди това загуби на добив.
Разбира се много е важно да бъдат приложени подходящите растителни обеззаразяващи деструктори при опадане на листата, за да се предотврати появата на болест през следващата година.
… и аз бях там и аз видях…
Моника Господинова
