Евросубсидиите осигуряват над половината от доходите на фермерите с втора професия в Германия

Половината от малките и средните фермери в Германия работят на непълен работен ден и над 50% от техните приходи се генерират от неземеделски дейности. Но колко успешни са тези хора като земеделски производители и могат ли да бъдат агрономически и икономически конкурентоспособни на стопанствата на пълен работен ден? Изданието agraheute.de изследва темата.

В Германия през годините малките и средните ферми са се доказали като изключително адаптивни – преди всичко поради високия дял на доходите, който идва от неземеделски дейности. Факт е, че земеделието на непълно работно време има стабилно място в съществуващите бизнес структури.

Икономическите данни показват, че производителността и преди всичко приходите от продажби, както и селскостопанският доход на единица площ са много ниски в животновъдството. В същото време делът на субсидиите в доходите е много по-висок, отколкото във фермите на пълен работен ден, както и в сравнение с всички останали видове стопанства.

ОСП ускорява постепенното свиване на животновъдството

Данните сочат, че през финансовата 2019/20 година стопаните на половин работен ден са отглеждали близо 58 животновъдни единици на 100 хектара, което представлява спад с 27% в сравнение с 10 години по-рано, когато броят ЖЕ на 100 ха е бил

  1. Впечатление прави също така фактът, че броят на животните, отглеждани от фермери на непълен работен ден, е намалял драстично за 10 години.

Голяма част от тези резултати се дължат на приложението на Общата селскостопанска политика (ОСП). За животновъдите е все по-трудно да инвестират например в нови обори и съоръжения за съхранение на течен тор, или да спазват все по-строгите наредби за торовете и изискванията за хуманно отношение към животните.

От друга страна, броят на животните на единица площ при стопаните с основна професия фермер остава почти стабилен при 136 ЖЕ/100 ха въпреки нарастващите изисквания. Това показва, че делът на животните на единица площ при фермерите на половин работен ден не е дори наполовина по-висок в сравнение с този на фермерите, чийто основен източник на доходи е животновъдството.

Производителността в животновъдството и растениевъдството

По отношение на млеконадоя при стопаните с втора професия животновъд добивът бележи умерен ръст с 5% до 6180 кг на крава, което обаче не може да се сравни с щатните ферми, където производителността на крава е нараснала с 13% за 10 години и достига до около 8 300 кг. В свиневъдството също производителността на фермерите на непълно работно време се е влошила значително от около 2017 г. насам.

Продажбите на животновъдите на непълен работен ден през финансовата 2019/20 година са само 763 евро, докато при стопаните с основна дейност в животновъдството са 2350 евро. Изоставането на приходите на фермерите на непълен работен ден в животновъдния сектор е средно 60% за 10 години.

В растениевъдството разликите са много по-малки и веднага може да се види къде е фокусът на повечето ферми на непълно работно време. Фермерите на непълно работно време жънат около 71 т пшеница на хектар в сравнение със 74 т при фермерите с основна професия. Значително по-добри са добивите от захарно цвекло и не толкова при картофите.

Разликите в приходите между животновъди и растениевъди

Като цяло обаче по-слабата производителност се отразява в значително по-ниските приходи от продажби на земеделските стопани на непълен работен ден. Приходите от продажби в растениевъдството са 626 евро/ха, което е с около 20% по-малко в сравнение с тези със 780 евро/ха.

Разликата обаче е много по-голяма в животновъдството. Тук средногодишната печалба от дейността на работещите на непълен работен през последните 10 години е 863 евро/ха с рязка тенденция към спад. През финансовата 2019/20 година приходите от продажби от животинска продукция са само 763 евро.

Стопаните с основна професия в животновъдството, от друга страна, имат 10-годишна средна стойност от 2070 евро продажби, като тя дори е малко по-висока през финансовата 2019/20 година при 2350 евро. Следователно изоставането в приходите на животновъдите на непълно работно време е огромно и възлиза на 60% средно за 10 години. През предходната финансова година разликата в продажбите нараства до 70%. Освен това фермите на непълен работен ден генерират почти половината от общия си доход от животинска продукция, докато за фермите на пълен работен ден той е 60%.

Високи субсидии

Средният доход на работник на половин работно време в животновъдството е 15 000 евро, следователно не е дори наполовина по-висок от този на неговия колега с основна дейност, които изкарват 33 100 евро. Голямото изоставане в продажбите пряко се отразява на доходите на земеделските производители на непълен работен ден. В същото време техните разходи за поддръжка на дейностите във фермата са значително по-ниски. Средните разходи за всички отрасли на производството за 10 години при земеделските стопани на непълно работно време са само 1027 евро/ха, което е наполовина по-малко в сравнение със стопанствата на пълен работен ден – а именно 1890 евро/ха.

Включвайки разходите за заплати и други разходи за застраховка, лизинг и поддръжка, общите разходи възлизат на 2175 евро/ха за земеделски производители на непълно работно време и 3400 евро/ха за фермите на пълно работно време. Това са с почти 40% по-ниски разходи за работници на непълно работно време – в животновъдството дори с 60%.

В крайна сметка по-ниските разходи са от малка полза за фермерите на непълен работен ден, защото средният селскостопански доход от 15 000 евро на работник средно за 10 години не е дори наполовина по-висок от този на колегите с основна професия, чийто доход е 33 100 евро. Разликите в оперативния резултат и печалбата са също толкова големи.

Ролята на евросубсидиите

Още нещо прави икономическите различия ясни, а именно фактът, че без селскостопанските субсидии нещата със сигурност биха били напрегнати за много ферми на пълен работен ден. За тези стопанства субсидиите съставляват между 40% и 50% от доходите, които се изчисляват на базата печалба плюс разходи за персонал.

В случая на земеделските стопани на непълен работен ден оперативният доход – след приспадане на всички разходи – е приблизително толкова висок, колкото субсидиите през изминалите 10 години. Това означава, че ако има големи промени в селскостопанската политика и критериите за отпускане на субсидии в бъдеще, това би означавало огромни загуби на доходи за земеделските стопани на непълен работен ден и вероятно ще предизвика огромен спад в броя на стопанствата. Това се отнася по-специално за региони като Баден-Вюртемберг или части от Бавария, където две трети от компаниите вече работят на непълно работно време.

Лилия Александрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини