Половината от малките и средните фермери в Германия работят на непълен работен ден и над 50% от техните приходи се генерират от неземеделски дейности. Но колко успешни са тези хора като земеделски производители и могат ли да бъдат агрономически и икономически конкурентоспособни на стопанствата на пълен работен ден? Изданието agraheute.de изследва темата.
В Германия през годините малките и средните ферми са се доказали като изключително адаптивни – преди всичко поради високия дял на доходите, който идва от неземеделски дейности. Факт е, че земеделието на непълно работно време има стабилно място в съществуващите бизнес структури.
Икономическите данни показват, че производителността и преди всичко приходите от продажби, както и селскостопанският доход на единица площ са много ниски в животновъдството. В същото време делът на субсидиите в доходите е много по-висок, отколкото във фермите на пълен работен ден, както и в сравнение с всички останали видове стопанства.
ОСП ускорява постепенното свиване на животновъдството
Данните сочат, че през финансовата 2019/20 година стопаните на половин работен ден са отглеждали близо 58 животновъдни единици на 100 хектара, което представлява спад с 27% в сравнение с 10 години по-рано, когато броят ЖЕ на 100 ха е бил
- Впечатление прави също така фактът, че броят на животните, отглеждани от фермери на непълен работен ден, е намалял драстично за 10 години.
Голяма част от тези резултати се дължат на приложението на Общата селскостопанска политика (ОСП). За животновъдите е все по-трудно да инвестират например в нови обори и съоръжения за съхранение на течен тор, или да спазват все по-строгите наредби за торовете и изискванията за хуманно отношение към животните.
От друга страна, броят на животните на единица площ при стопаните с основна професия фермер остава почти стабилен при 136 ЖЕ/100 ха въпреки нарастващите изисквания. Това показва, че делът на животните на единица площ при фермерите на половин работен ден не е дори наполовина по-висок в сравнение с този на фермерите, чийто основен източник на доходи е животновъдството.
Производителността в животновъдството и растениевъдството
По отношение на млеконадоя при стопаните с втора професия животновъд добивът бележи умерен ръст с 5% до 6180 кг на крава, което обаче не може да се сравни с щатните ферми, където производителността на крава е нараснала с 13% за 10 години и достига до около 8 300 кг. В свиневъдството също производителността на фермерите на непълно работно време се е влошила значително от около 2017 г. насам.
Продажбите на животновъдите на непълен работен ден през финансовата 2019/20 година са само 763 евро, докато при стопаните с основна дейност в животновъдството са 2350 евро. Изоставането на приходите на фермерите на непълен работен ден в животновъдния сектор е средно 60% за 10 години.
В растениевъдството разликите са много по-малки и веднага може да се види къде е фокусът на повечето ферми на непълно работно време. Фермерите на непълно работно време жънат около 71 т пшеница на хектар в сравнение със 74 т при фермерите с основна професия. Значително по-добри са добивите от захарно цвекло и не толкова при картофите.
Разликите в приходите между животновъди и растениевъди
Като цяло обаче по-слабата производителност се отразява в значително по-ниските приходи от продажби на земеделските стопани на непълен работен ден. Приходите от продажби в растениевъдството са 626 евро/ха, което е с около 20% по-малко в сравнение с тези със 780 евро/ха.
Разликата обаче е много по-голяма в животновъдството. Тук средногодишната печалба от дейността на работещите на непълен работен през последните 10 години е 863 евро/ха с рязка тенденция към спад. През финансовата 2019/20 година приходите от продажби от животинска продукция са само 763 евро.
Стопаните с основна професия в животновъдството, от друга страна, имат 10-годишна средна стойност от 2070 евро продажби, като тя дори е малко по-висока през финансовата 2019/20 година при 2350 евро. Следователно изоставането в приходите на животновъдите на непълно работно време е огромно и възлиза на 60% средно за 10 години. През предходната финансова година разликата в продажбите нараства до 70%. Освен това фермите на непълен работен ден генерират почти половината от общия си доход от животинска продукция, докато за фермите на пълен работен ден той е 60%.
Високи субсидии
Средният доход на работник на половин работно време в животновъдството е 15 000 евро, следователно не е дори наполовина по-висок от този на неговия колега с основна дейност, които изкарват 33 100 евро. Голямото изоставане в продажбите пряко се отразява на доходите на земеделските производители на непълен работен ден. В същото време техните разходи за поддръжка на дейностите във фермата са значително по-ниски. Средните разходи за всички отрасли на производството за 10 години при земеделските стопани на непълно работно време са само 1027 евро/ха, което е наполовина по-малко в сравнение със стопанствата на пълен работен ден – а именно 1890 евро/ха.
Включвайки разходите за заплати и други разходи за застраховка, лизинг и поддръжка, общите разходи възлизат на 2175 евро/ха за земеделски производители на непълно работно време и 3400 евро/ха за фермите на пълно работно време. Това са с почти 40% по-ниски разходи за работници на непълно работно време – в животновъдството дори с 60%.
В крайна сметка по-ниските разходи са от малка полза за фермерите на непълен работен ден, защото средният селскостопански доход от 15 000 евро на работник средно за 10 години не е дори наполовина по-висок от този на колегите с основна професия, чийто доход е 33 100 евро. Разликите в оперативния резултат и печалбата са също толкова големи.
Ролята на евросубсидиите
Още нещо прави икономическите различия ясни, а именно фактът, че без селскостопанските субсидии нещата със сигурност биха били напрегнати за много ферми на пълен работен ден. За тези стопанства субсидиите съставляват между 40% и 50% от доходите, които се изчисляват на базата печалба плюс разходи за персонал.
В случая на земеделските стопани на непълен работен ден оперативният доход – след приспадане на всички разходи – е приблизително толкова висок, колкото субсидиите през изминалите 10 години. Това означава, че ако има големи промени в селскостопанската политика и критериите за отпускане на субсидии в бъдеще, това би означавало огромни загуби на доходи за земеделските стопани на непълен работен ден и вероятно ще предизвика огромен спад в броя на стопанствата. Това се отнася по-специално за региони като Баден-Вюртемберг или части от Бавария, където две трети от компаниите вече работят на непълно работно време.
Лилия Александрова
