В началото на жътвата вниманието на всички е на полето и въпросът за пазарите като че ли остава на заден план. Но това е само за кратко. Зърнопроизводителите продължават да са на кръстопът каква стратегия да предприемат за реализиране на продукцията си. От една страна трябва да изпразнят складовете, от друга е трудно да продаваш под себестойност. Накъде ще тръгнат цените? Какво ще окаже влияние върху тях? Свръхпроизводството, забраната на вноса, сушата в основни страни вносителки, зърненият коридор, екокатастрофата в Нова Каховка, спекула или нещо съвсем друго?
Ето и прогнозата на Тодор Джиков, бивш. зам. министър на земеделието, който няколко месеца подробно изучаваше положението на зърнените пазари и предприе конкретни стъпки за решаване на тежката пазарна ситуация, като идеята за създаване на държавна структура, която да преговаря и издава гаранции на трети страни за доставка на зърно. Създаването на два фонда от ЕС и САЩ:
- Специализиран гаранционен фонд, който да гарантира и дава възможност на търговците ни да предоставят на трети страни страни зърно с възможност за отсрочено заплащане.
- Специализиран компенсаторен фонд на солидарността, който да компенсира логистичните разлики и оскъпяването при придвижването на украинското зърно за товарене и експорт до терминалите на Констанца, Варна, Бургас , Александруполис.
Според Тодор Джиков пазарите няма да тръгнат нагоре и българските зърнопроизводители трябва да продават при всяка възможност и удовлетворителни цени. От няколко месеца руснаците правят дъмпинг на украинския дъмпинг. Цените им са под украинските. Цените MATIF вече не са определящи. В момента заради логистични проблеми в Русия стоят 40 милиона тона непродадена пшеница, която търси своите пазари.
„ Миналата година Русия произведе 120 млн. тона реколта, а предвижданията бяха за 70 млн. тона. Тази година само те и Бог знаят колко са засели. Според мен ще изкарат 130-140 милиона тона. Това е скритото им оръжие срещу украинците“, предвижда Тодор Джиков.
Нашите зърнопроизводители трябва да изчистят складовете и да отправят много конкретни искания към управляващите ни и Брюксел. Ясно е че сме с Украйна и подкрепата ни струва пари, но защо солидарността трябва да я плащат земеделските производители у нас? Къде е държавата, пита Тодор Джиков, защото според него и през следващите години цените на зърното ще останат ниски.
Големите ни търговци имат позиции на световно ниво, но някой трябва да им гарантира плащанията. И българското правителство трябва да настоява за това. Също трябва да се постави решително и въпросът за създаване на фонд, със средствата от който да се изгради логистична подкрепа, планиран експорт и Коридорите на солидарността да са с много по-висок капацитет на преминаване на стоките, които бързо да напускат територията на страната и ЕС.
Време е обаче и самите производители да си направят трезва икономическа преценка, смята бившият земеделски заместник министър и настоящ земеделец Тодор Джиков. Безогледното и икономически необосновано вдигане на рентите с едничката цел за достъп до повече земя е самоубийствен акт, а естественият край, до който това води е фалит. Второто сериозно нещо, което ни липсва, според експерта, е кооперирането. Кооперирането води до намаляване на себестойността ни и до достъп на пазари с по-справедливи цени.
Кризите са и възможности. И сега е времето за извлечем поуките от настоящата. А според Тодор Джиков от настоящото тежко положение с разум и работа можем да извлечем три сериозни дивидента, ако сме достатъчно мъдри. Първият е силната възможност за установяване на трайни пазарни позиции в трети страни на ниво държава с държава. Втората е твърдо отстояване на интересите ни в ЕС и постигането на определени преференциални условия на европейските пазари. Третата е изграждането на сериозни транспортни коридори и терминали със съответните капацитети с европейски средства( магистрали, пристанищни терминали и жп линии) :
- Дуранкулак-Александрополис
- Русе – Кавала
- Видин-Солун
- Видин-Русе
- Пристанищата Русе, Лом, Варна, Бургас
