Българска аграрно-хранителна камара – БАХК, вече е учредена, за председател избраха Венцислав Върбанов
Днес на учредително събрание в присъствието на впечатляващо много на брой браншови организации от всички сектори на земеделието и преработвателната промишленост беше учредена Българска аграрно-хранителна камара. А за неин председател бе избран Венцислав Върбанов.
Казано на ухо от някои представители на браншовете-учредители, това се е наложило, защото след номера, който им е бил скроен от първата камара, която се нарича Българска аграрна камара и която бързо била присвоила идеята и пъргаво е успяла да се регистрира, на сегашните основатели не им е останал друг изход.
Иначе сме свидетели, че идеята на академик Атанас Атанасов беше съобщена още през декември 2022 г., когато започна и подготовката, инициирана от него и още няколко радетели.
Според него днешното учредяване е нямало как да се случи и без апостолската инициативност и работа на Кирил Вътев, който днес изпълнява функцията на министър на земеделието, както и неговите съмишленици Александър Йоцев и Таня Георгиева – Дъбнишка, които пък са заместник министри.
Какво каза акад. Атанасов пред нас.
Той е убеден, че земеделието ни трябва да се развива по нов начин, съобразен с балансираното развитие на всички сектори, които участват в него, защото това е единственият път, който ще даде възможност България да стане продоволствено осигурена държава и да върне авторитета си на европейските и останалите международни пазари.
Според него е задължително и да се осигури правилен хранителен баланс на българина, който днес е хранен с безброй много вносни хранителни продукти.
Климатичните промени, сегашните и бъдещи пандемии и конфликти трябва пък много сериозно да бъдат предвидени като сценарии.
Иска ми се двете камери да работят съвместно в интерес на България и да намерят нужните пътища, чрез които едрите производители да се включат ефективно в производството не само на зърнените и маслодайни култури, но и на всички останали като фуражните, овощарството, зеленчукопроизводството, етерично маслените, медицинските, билките, алтернативните култури и редица други, които днес са забравени. Със същата важност стоят секторите млечно и месодайно производство и пчеларство.
Много е важно постигането на висока добавена стойност и конкурентоспособност на произвежданата продукция да бъде постигнато чрез балансирано развитие на отделните сектори.
Учредителите са убедени, че БАХК ще бъде бързо разпозлната от европейските организации не само в лицето на Копа и Коджека.
И накрая, науката, която беше забравена и от Бога, и от царя, както има една дума, трябва да влезе в БАХК и да стане движеща сила, определяща иновациите и прогреса.
Ние трудно можем да се конкурираме с големия корпоративен бизнес, който отдавна е влязъл в България, но вместо да се кооперираме с него, ние го разглеждаме като чуждо тяло за разлика от Гърция, Турция, Сърбия, Румъния, където чуждите фирми осъществяват сеелекция и семепроизводство. У нас това е на последно място, а родното производство на семена от всички видове култури, което бе национална гордост, сега е под всякакъв минимум.
На местните породи говеда и овце се гледа като на извънземни същества, вместо да разкриваме тяхната генетическа идентичност, чистота и предимства, и съответно качеството на месото и млякото от тях.
По същия начин стои и въпросът с редица стари и забравени култури като коноп, лен, соя, захарно цвекло, памук, фъстъци, сусам, просо, суданка, и други, които са невзискателни и подходящи при днешните климатични промени.
С други думи, е нужна нова концепция за развитие на земеделието, не само за периода 2023 – 2027, а и далеч след 2030, за да не останем зад борда на Зелената сделка, за която ЕС е предвидил 1,3 трилиона евро за постигане на нулево равновесие на газовите емисии към 2050.
А това би могло да се осъществи единствено, ако агробизесът и науката, и всички браншове вървят ръка за ръка.
Диана Ванчева
