Климат с дълги засушавания се повтаря приблизително на 4 години, казват от Хидрометеорологичната станция край Пазарджик
Аномалия ли е времето, на което ставаме свидетели през настоящата 2023 година? За земеделските производители тя е една от най-тежките напоследък. Редуването на продължителни засушавания с продължителни и обилни валежи, но не в подходящия за растенията момент, съсипа огромна част от реколтата, а каквото се прибира до момента, е с ниски добиви и с недобро качество. На какво се дължат необичайните за 
нашите географски ширини природни явления? Необичайни ли са наистина или се връща нещо позабравено? Кога може да се очаква нормализиране на климата с ясно изразени сезони и подходящи условия за растениевъдство? С тези въпроси „Гласът на земеделеца“ се обърна към Стефка Стоянова, дългогодишен ръководител на Хидрометеорологичната обсерватория в пазарджишкото село Ивайло.
„Горещото време през повечето дни от третото десетдневие на юли, с екстремно високи максимални температури до и над 40-42 градуса, наруши нормалния ход на вегетационните процеси при земеделските култури – припомни Стефка Стоянова. – Тези стойности причиниха топлинен стрес и листен пригор при част от късните пролетни култури, преждевременен листопад при овошките. В агростанция Силистра е регистрирано преждевременно пожълтяване на листа при 50% от царевичните посеви, отглеждани при неполивни условия“.
Засушаванията са характерни за района на Югоизточна Европа и често се регистрират на Балканския полуостров и България. У нас сушата се наблюдава през всички сезони, но като че ли най-голямо значение се отдава на летните суши, показват данни, предоставени от Хидрометеорологичната станция в Ивайло.
През 2023 година експерти от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) са регистрирали сериозни засушавания през първата половина на юли в източната и североизточни части на страната. Безвалежните периоди тази година определено поставят под заплаха добивите на пролетните култури, отглеждани при неполивни условия като слънчоглед и царевица.
Случващото се сега обаче не е нещо невиждано – имало е и други такива години. И дори по-екстремни по отношение на засушавания или високи температури, показват още данните на метеоролози от НИМХ:
Валежите в страната през периода 1990-2020 г са със средна стойност 850 mm като варират между 500 mm в части от Дунавската и Горнотракийската низина и 1000 mm-1200 mm в планинските райони. Измерванията на НИМХ (meteo.bg) показват, че през период 1990-2020 г, средната температура на въздуха в районите до 1000 m надморска височина се е повишила до 11.8 градуса. Най-сухата година за периода 1931-2022 г остава 2000г. Районът на Пазарджик е сред най-уязвимите с най- ниска годишна валежна сума. През последните няколко години са регистрирани сухи периоди през различните климатични сезони.
Ако се върнем малко назад, 2019 се явява най-топлата след 1930 г. (с 2 градуса над климатичната норма за периода 1961-1990 г.) и годишен валеж от 573 mm (89% от нормата за същия период) (meteo.bg). Екстремна агрометеорологична суша е регистрирана в Централна Северна България, с продължителност между 90 и 100 дни през август, септември, октомври и ноември в много станции на северна България. През периода от юли до ноември, вследствие на продължителен период без валежи, горните и средните течения на реките Факийска и Ропотамо пресъхват.
През 2020 година средната температура на въздуха е 12.4 градуса или с 1.9 градуса над климатичната норма за периода 1961-1990 г. Годишното количество валеж средно за страната е 594 mm или 93% от климатичната норма за периода 1961-1990 г. През годината са регистрирани продължителни безвалежни периоди, които причиниха агрометеорологична суша (метео.бг). Безвалежен период от средата на декември 2019 г. до началото на февруари 2020 г., предизвиква зимна суша в районите на Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Сливен и Свищов. Почвените влагозапаси в повърхностния почвен слой падат под 60% от ППВ (пределната полска влагоемност), което в съчетание с наднормените температури предизвика пожълтяване при зимните житни култури. През същата година лятната суша продължи от 25 юни до 3 септември и нанася щети при пролетниците в районите на Велико Търново, Русе, Варна, Шабла, Хасково и Кърджали.
2021 година е 12-ата най-топла година от 1930 г. насам със средна годишна температура 11.8 градуса или с 1.3 градуса над климатичната норма за периода 1961-1990 г. Годишното количество валеж средно за страната е 766 mm, което е 20% над климатичната норма за периода 1961-1990 г. Екстремна почвена суша е регистрирана в много земеделски райони през юли, август и септември, което забавя сеитбата на есенниците за следващата година.
Наблюденията на метеоролозите сочат още, че прекомерно топли и сухи периоди се повтарят през известно време – на всеки около 4 години. Но дори науката не може да предвиди точно какво ще бъде времето през 2024 година, както и през следващите – няма как да се направят надеждни прогнози за толкова много време напред. Ето какво гласи по-краткосрочната:
През повечето дни от следващия седемдневен период развитието на земеделските култури ще протича при горещо време и дефицит на почвена влажност. На места в полските райони се прогнозират максимални температури до 40 градуса, които ще окажат негативно влияние върху физиологичните процеси при културите. Очакваните валежи през първата половина от периода няма да доведат до съществена промяна в почвеното овлажнение, което ще изисква прилагането на повишен поливен режим. През август агрометеорологичните условия ще се определят температури около и над климатичните норми. През месеца дефицитът на почвена влага ще бъде лимитиращ фактор за развитието късните земеделски култури. Вследствие поднормени юлски валежи и продължителните горещи периоди с екстремно високи максимални температури, до и над – 40°С, почвените влагозапаси са оскъдни. В края на юли по-голямата част от полските райони отсъстваше продуктивна влага в 50 cm почвен слой, а в 100 cm слой нивото на влагозапасите беше под 50% от ППВ (пределна полска влагоемност).
През периода при царевицата в зависимост от ранозрелостта на хибридите ще се наблюдават различни фази – формиране на зърното, млечна и восъчна зрелост При слънчогледа ще протича наливане на семената и фаза узряване). В средата на периода в западната половина от страната се очаква краткотрайно понижение и нормализиране на температурите и по-подходящи условия за провеждане на растителнозащитните пръскания при зеленчуковите култури и трайните насаждения – срещу брашнести мани, акари, плодови червеи.
През периода отсъствието на влага в орния слой ще ограничава възможностите за качествено провеждане на сезонните почвообработки. Остава вероятността за градушки и нанасяне на щети по земеделските култури.
Снимки – НИМХ и личен архив на Стефка Стоянова
Стоимена Александрова
