Киселинност на почвите – причина и решение

Ако искаме да разберем какво представлява процеса, който причинява вкисляването на почвата, то трябва да осъзнаем веригата почва-хранителни вещества-климат.

Подкиселяването на почвата протича много бавно по естествен път, тъй като почвата  “изветрява”, но този процес се ускорява значително при продуктивното земеделие. Подкисляването на почвата възниква, защото концентрацията на водородни йони в почвата се увеличава при торене и третиране на посевите в обработваемите площи.

Същност на процеса на вкисляване на почвите при торене.

Торовете на базата на амоняк допринасят основно за подкисляването на почвата.

Различните азотни торове следват различни химични пътища, докато се усвояват в почвата и допринасят различни количества водородни йони в нея, но качеството или опасността са в зависимост от освобождаването на азота.

Торовете на основата на амоний са допринасящи за подкисляването на почвата, особено ако азотът не се поема от растенията. Само ако азотът се върне отново в почвата, когато растението умре, няма подкисляване. Амониевият азот от тора или почвената органична материя, лесно се превръща в нитратни и водородни йони от бактериите, които живеят в почвата. Това допринася за различни количества водородни йони в зависимост от тора използван за подхранване.

Когато нитратът, който е отрицателно зареден, се поеме от растенията, хидроксиден йон (също отрицателно зареден), се освобождава от растението, за да поддържа електро баланса. Този хидроксиден йон се комбинира с водороден йон в почвата, за да образува вода – при това изменение водородният йон вече не допринася за киселинността на почвата.

Ако нитратът не се поеме от растенията, той може да изтече от кореновата зона, което означава, че от растението не се освобождава хидроксиднитя йони, който се свързват с водородните йони – процесът на вкисляване е налице.

Катионите, които се извличат, обикновено са натрий, калий или калций, а не водород, тъй като водородните йони се задържат по-стабилно от почвата. Ако нитратът е от амониев тор, резултатът е нетно увеличение на водородните йони.

Ако нитратните йони, поети от растението, са от калиев нитратен тор, има ефект на варуване, тъй като водородните йони се неутрализират в процеса.

  • Азотът в тора, който влиза и напуска системата не води до подкисляване.
  • Азотът, който не напуска системата – азот, добавен към почвата като тор, се поема от растение и след това се върне в почвата, когато растението умре, разлага се и се поема от друго растение, не се стига до подкисляването на почвата. Такъв е например калиев нитрат.

Важно е да разберем мащабната важност и влияние на земеделието в сфетовен мащаб, дори ние да обработваме няколко хиляди декара. Селското стопанство е един от най-важните сектори в световната икономика. Това е основен източник на храна и фураж със значително въздействие върху околната среда заради своите мащаби. Според много доклади селското стопанство е най-големият потребител на водни ресурси – в повечето региони на света над 70% от прясната вода се използва за селско стопанство и антропогенен източник на парникови газове. Освен това агрохимикалите, използвани в селското стопанство, главно под формата на химически торове и пестициди, увеличават натиска върху природната среда. Прекомерната употреба на химикали върху културите може да причини сериозни екологични проблеми като еутрофикация, да влоши качеството на почвата като увеличи нейната киселинност, както и да генерира високи производствени разходи.

  • Намаляването на съдържанието на органично вещество в земеделските почви е сериозен проблем поради загубата на механизми за преработка на елементите от съществено значение. Това е свързано с изменението на климата и появата на ерозия.

Трите най-мощни селскостопански парникови газове, свързани с обратната връзка почва-хранителни вещества-климат, са въглероден диоксид и метан. Техният атмосферен баланс е изключително зависим от управлението на хранителните вещества именно в земеделието!

Емисиите на CO 2 от селското стопанство се дължат главно на разлагането на органична материя при аеробни условия, затова този процес е изключително съществен за веригата почва-хранителни вещества-климат.

Добавяне на амоний и нитрат чрез торенето, подхранва процесите на нитрификация и денитрификация. Подходите, които съчетават целите за възстановяване на почвите и стремеж към устойчиви добиви от култури, придобиват наименованието  ​​„регенеративни стратегии“. Все повече се признава, че за постигане устойчивост  трябва да се използват възобновяеми ресурси. Възобновяемите енергийни източници могат да включват само органични или обогатени органични суровини. Те могат да улеснят прехода от конвенционално интензивно управление на земята към регенеративни и екологично устойчиви модели на управление на агроекосистемите.

Плодородната и незамърсена почва с подходящо pH (ниво на киселинност) е от решаващо значение за устойчивото развитие на земеделието.

Стратегии за намаляване киселинността на почвите.

При внимателно прилагане на торовете, предвид описанието в началото на статията, може да се постигне значително балансиране на pH стойностите на почвата. Това означава стратегия при торенето комбинирана с подпомагащи процесите на усвояване и преработване на веществата, посредством почвени подобрители, каквито на българският пазар не са никак малко.

Тимак агро предлагат органичен продукт с високо съдържание на калций и магнезий PHYSIOMAX 975, който е под формата на гранула и има високо ниво на усвояемост.

  • Подобрителят е производно от черупките на морски видове, което го прави с високо съдържание на лесно усвоим калций при процеса на взаимодействие с почвата и процесите в нея. Знаем, че една от причините за плодородието на българската земя е именно факта, че е била морско дъно. Органичното вещество в почвата ни е ключа към богатството и потенциала в българското земеделие. В този ход на мисли, дозите от подобрителите трябва да са съобразени според нивата на pH в конкретния район.

Японско проучване доказва ползите от добавянето на хумус в почвата:

  • Хумусът е веществото, което остава след като растенията и животните са претърпели дълъг процес на цялостно разлагане, извършено от земни червеи, бактерии, гъбички и други микроорганизми. Намира се в горните няколко инча почва. Цветът на хумата е кафяв или черен и има рохкава, ронлива и гъбеста структура. Хумусът съдържа елементите, необходими за растежа на растенията: азот, фосфор, сяра, калций, магнезий и калий.

Друга отлична стратегия е добавката на органично вещество под формата на течни торове, защото те са с висока концентрация на активни вещества при ниски дози на вложение.

Държавното финансиране конкретно в посока киселинност на почвата, може да се осъществи през краткосрочни форми за финансиране на Държавен фонд земеделие. Все пак, изборът на земеделеца с какво и как да третира, са в основата на всяка стратегия.

Моника Господинова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини