Консултативните съвети – не може да въведеш ред, когато работиш без правила

За съжаление, типично по нашенски, една добра идея – тази за Консултативните съвети се оказа опорочена. А причината е една-единствена: няма ясни и точни правила кой може и кой не може да участва в тях. Това предизвика верижна реакция и размяна на становища, мнения и писма между отделни организации, браншове, камари по различни институции, медии, Фейсбук пространства и дори до Комисия по земеделие. Всичко това изначално опорочи работата на тези Консултативни съвети.

И с право. Легитимността произтича от ясни правила. Министър Вътев, като представител на бизнеса, би трябвало да е наясно, че нищо не се прави без ясни правила, всичко, което се прави без такива, се прави нарочно, за да не работи. 

Няма обяснение защо за председателите на НПО се изисква и справка за приходи от стопанска дейност, след като това противоречи на закона. В интервю за една медия министър Вътев е решил, че си е свършил работата пред бранша и нещо е обяснил. Там той говори за „борба със субсидаджии“. Но това не е правно релевантно и е негово субективно мнение.

Гласът на земеделеца е изпратил запитване до пресцентъра на МЗХ още вчера въз основа на какви критерии кой може да участва в тези Консултативни съвети, но отговор до този момент не е последвал.

Затова интерпретираме и караме по хронологичен ред.

Председателите на 8 браншови организации от сектора на производителите на плодове и зеленчуци изпратиха протестно писмо свързано с предложените участници в КС.

В заповедта на министър Кирил Вътев участниците в КС са 31, без да броим министъра, който е председател, зам.-министър Александър Йоцев – зам.-председател и Иван Димитров – секретар и главен експерт от дирекция „Растениевъдство“ в МЗХ.

Сред тях има браншови организации в областта на производството на плодове и зеленчуци, на търговията, на преработката. Има представители на университет и на 6 института от Селскостопанска академия, както и на Комисията по стокови борси тържища.

Това, което раздразни браншовиците, изпратили протестното писмо, е включването на организации и групи на производители. Както е известно, организациите и групите производители са частни сдружения на малък брой производители, които получават подпомагане, за да развият обединението и да направят инвестиции.

Въпросът на браншовите сдружения е защо в КС участват тези сдружения.

В Правилата за организацията и дейността на КС по овощарство и зеленчукопроизводство е записано в чл. 4: „В Съвета членуват ресорният заместник–министър, национално представени браншови организации в областта на производството, обслужващите дейности при производството, дистрибуцията и преработката на плодове и зеленчуци, представители на аграрната и хранителна научна общност, на Министерството на земеделието и храните и на други административни структури, имащи отношение към процеса по хранителната верига, съгласно Приложението, неразделна част от настоящите правила.“ Тоест тук не фигурират бизнес дружества.

Със сигурност организациите/групите производители не са национално представени браншови организации.

От всичките в страната десетки организации и групи на производители в Консултативния съвет участват 4 или 5. Точно в тях членуват хора, които участват в Консултативния съвет и по силата на това, че са създали браншови организации.

Тук въпросът не е просто принципен, а е свързан с правилата, според които всеки участник в КС има равни права. Чл. 7 на Правилата гласи: Членовете на Съвета имат равни права при изготвяне на предложения по проекти на закони и подзаконови нормативни актове, както и при подготовка на проекти за решения, отнасящи се за сектор „Плодове и зеленчуци”.

А също така и чл. 13 (3) казва: „Съветът взима решения с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието членове, при явно гласуване. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.

Авторите на протестното писмо са притеснени, че може да се сформира при гласуване и взимане на решения мнозинство от структури, управлявани от няколко лица. И тези решения няма да са в общ (на сектора), а в частен интерес.

От своя страна БАК (Българска аграрна камара) също е изпратила писмо, вярно до една-единствена медия, което не е много представително, в което настоява да бъде включена в състава на всички Консултативни съвети, като носител на експертен потенциал. Каквото и да означава това.

Когато няма правила, положението е бой на негри в тъмна нощ. Нарочно ли?

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини