В пшеничената слама и стърнището се съдържа еквивалента на около 12,5 -15,1 кг амониева селитра, на 5 – 7 кг суперфосфат и 10,5 – 14 кг калиева сол, в ръжената слама – на 15 – 24 кг амониева селитра, 4,0 – 6,6 кг суперфосфат и 16,5 – 26,5 кг калиева
След прибирането на житните култури и рапицата на полето остават между 500 и 1000 кг растителни остатъци, които поставят сериозни въпроси от гледна точка на следващия вегетационен цикъл. Паленето на стърнищата е не само забранено, но и крайно вредно, защото заедно със сламата изгаря както повърхностния хумусен слой, така и целулозата, от която в последствие се образува хумус.
Огънят не унищожава нито патогенните микроорганизми, нито семената от плевелите, но унищожава значителна част от полезната почвена микрофлора и създава условия за опустиняване на земите. Груба технологична грешка е и извличането и балирането на сламата с цел нейната продажба, тъй като получените от реализацията й пари покриват само нищожна част от цената на хранителните елементи, съдържащи се в нея.
Колко би трябвало да струва сламата и другите растителни остатъци можем да пресметнем сами. В пшеничената слама и стърнището се съдържа еквивалента на около 12,5 -15,1 кг амониева селитра, на 5 – 7 кг суперфосфат и 10,5 – 14 кг калиева сол, в ръжената слама – на 15 – 24 кг амониева селитра, 4,0 – 6,6 кг суперфосфат и 16,5 – 26,5 кг калиева сол, за ечемичената слама тези числа са 10,5-19, 3,0-6,0, 10,0-18,8 кг и за рапицата съответно 12,5-21,5, 3,5-7,8 и 6,3-14,3 кг.
Попитайте вашия доставчик на торове колко биха стрували тези количества торове и ги сравнете с цената, която бихте получили от продажбата на сламата. Горните числа обаче са само потенциални възможности. В каква степен те ще се превърнат в реалност и ще станат достъпни за следващата култура, зависи от количеството на полезните микроорганизми в почвата.
