Засега остана неизвестна съдбата на около 2,8 млн. тона български слънчоглед

Проблемът се реши чрез отлагане, фермерите си останаха „от страната на булката“

В това време България отчете стабилен износ на олио и през 2023 г., с 20% повече от последните 4 години

Износът на слънчогледово масло от България остава силен към края на сезона, сочат данните към 15 юли т.г.

От началото на сезона до средата на месец юли България са изнесени над 0,6 млн.т олио, което изостава леко спрямо нивата от предходния сезон. Това показва като цяло, че до средата на юли износът ни изпреварва средното за последните 4 години от 0,5 млн.т с над 0,1 млн.т., или 20% повече!

Доставките в общността надвишават 0,1 млн.т., докато за трети страни са около 0,5 млн.т. Индия е дестинация номер 1 с 0,15 млн.т., следвана от Ирак с 0,125 млн.т.

Това е логичен донякъде отговор на въпроса защо преработвателите на слънчоглед не искат да бъде блокиран вносът на суровина от Украйна и  смятат, че търговските бариери са недопустими при пазарна икономика, както коментира председателят на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти Яни Янев.

Те вдигнаха шум, за да защитят експорта си, приходите и печалбите, което за тях е естествен ход. Маслодобивният ни бизнес има създадени мощности за производство на около 3,5 млн тона слънчогледово олио, за което му е необходима около 4 млн.тона суровина, а нашите фермери годишно произвеждат около 2 млн. тона.

Твърдейки, че разчитат основно на българска суровина, е ясно, че рафинериите, както и в предишните години, имат нужда да внасят сериозни количества суровина.

Кратка справка в статистиката на масления бизнес показва, че  стойността му е за милиарди, основно за износ, което се дължи на 17 местни фабрики за слънчогледово масло, членове на сдружението за растителни масла, които работят предимно за експорт.

През 2021 г. те са изнесли слънчогледово масло и рафинирано олио за над 1 млрд. лв. , което е трикратно увеличение за 5-те години до 2020 г. Производството в България като дял е основно за износ и към 20 – 30% за местния пазар.

Преработвателите твърдят, че са договорили да доставят определени количества олио на своите контрагенти, с които договори са сключени месеци по-рано. Фирмите казват, че са инвестирали огромни средства и изплащат заеми

Според справка общият приход на 17-те компании, членове на сдружението през 2021-а г. е близо 6 млрд. лв. Първите 7 от тях са декларирали оборот от 5,8 млрд. лв. за 2021 г. За сравнение през 2020 г. общият им оборот е бил 3,6 млрд. лв., което показва ръст на общите приходи на годишна база 66%.

Пак според справка печалбата на 15-те големи и средни за 2020 г. е 88 356 млн.лв., а за предходната година е била 53 143 млн.лв.

Фермерите са на другия полюс – от страната на булката

В онзи период преди войната, който цитираме, и техният износ на слънчоглед и белени семки е бил за милиард лева, но сега е друго и на доскорошните си пазари те вече са изместени от Украйна.

Затова за тях е фатално важно да бъде намерен отговор на въпросите, които ги вълнуват – какво ще стане с преходния им остатък и реколтата, която ще ожънат до 15 септември.

И питат държавата кой ще покрие разликата им между себестойността на произведената продукция и цената, която е по-ниска от нея.

Отново на масата в МЗХ в края на септември

Сегашната им среща не можа да реши нищо и отложи търсенето на компромисен вариант за втората половина на септември.

Земеделските производители са наши партньори, им казват преработвателите, но  нито изкупуват слънчогледа им, нито  гарантират с някакви механизми, че той няма да залежи по складовете – става дума за налични 600 хил.тона плюс още около 2, 2 млн. тона, които се очакват след жътва.

Оставени без никаква гаранция, че този голям обем няма да си остане в страната,

Земеделците зададоха въпроса при какви цени на слънчогледа ще отворят заводите

Отговор няма, а някои от заводите сега затвориха мощностите си за лятна профилактика.

Двете страни изпратиха топката в МЗХ, то да решава, защото се чувствали притиснати от медийните атаки.

В тази връзка министър Кирил Вътев заяви, че категорично трябва да се защити българското производство.

А заместникът му Александър Йоцев на срещата с  производителите и от двете страни, им е казал

да направят пазарна структура на слънчогледа и платформа за определяне на цена

Според него се изискват сериозни предложения и решения за бизнес модел, който да работи и в бъдеще, когато войната в Украйна ще свърши. Сегашната ситуация трябва да се проектира с поглед в бъдещето, когато ще се нормализират отношенията в международен план на представителите на отделните звена във веригата, за да намерят начини да се срещнат на пазара.

От фермери разбрахме, че на срещата в МЗХ е даден за пример подходът на Румъния, където всяка седмица по два пъти – в понеделник и в петък, се прави анализ на разходите на земеделските производители.

Диана Ванчева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини