Есенното торене на пшеницата не е за подценяване

Оптималното хранене на зимните житни култури повишава устойчивостта им към стрес от неблагоприятни фактори

Осигуряване потребността на пшеницата с минерална храна през есента способства нормалния растеж и развитие на растенията, натрупване на запасни хранителни вещества и добро презимуване. Спазването на всички елементи от технологията в периода на вегетация дава възможност на зърнопроизводителите да разчитат на висок добив и добра печалба.
Есенният период на растеж и развитие на пшеницата и ечемика е изключително важен, защото именно есента се залага добивният потенциал на тези култури.

Производителността на пшеницата и ечемика се формира още есента за сметка на балансираното минерално хранене

Започвайки с покълването на семената, пшеничните растения се стремят да реализират своя генетичен потенциал на заложения добив. При благоприятни условия 14 -18 дни след поникване растенията започват да братят, т.е. да образуват странични разклонениея, формират възела на братене и възлови корени. Есенният период на братене приключва с настъпване на минусови температури след закаляване на растенията. До настъпване на този период растенията трябва да достигнат оптимални параметри: създаване на достатъчно асимилационна листна повърхност и здраво, добре развито растение, което има 2-3 странични братя от есенното братене и добре развити възлови корени. От друга страна, те трябва да натрупат достатъчно количество пластични вещества, въглеводород във възела на братене, да преминат процес на закаляване, което да им позволи да противостоят на минусовите температури в зимния период.
Характерна особеност на пшеницата и ечемика е, че тяхната висока производителност се формира още есента за сметка на оптимално балансирано минерално хранене, достатъчно съдържание на вода, светлина, температура, въздух и други фактори.

Физиологична роля на хранителните елементи за пшеницата и ечемика

Азот (N)

Формира висок добив, активизира процесите на братене, подпомага растежа на коленовата система, формира площта на листната повърхност, удължава продължителността на фотосинтетичната дейност на растенията.

Фосфор (P)

Активизира растежа и развитието на кореновата система, взема участие в натрупването на запасни хранителни вещества и захари, резулира азотното хранене, повишава студойстойчивостта на растенията, подобрява братенето.

Калий (К)

Регулира азотното и фосфорно хранене, взема участие в синтеза на протеините и натрупването на захари, повишава студоустойчивостта и устойчивостта на растенията към болести, влияе на развитието на кореновата система и подобрява братенето.

Магнезий (Mg)

Влияе на процеса фотосинтеза и на транспорта на фосфор в растенията, регулира водния баланс клетките, влияе на транспорта на енергия, активизира дишането на растенията.

Сяра (S)

Подобрява азотния обмен в растенията, повишава устойчивостта на растенията към болести и неприятели.

Бор (B)

Взема участие в синтеза, преобразуването и транспорта на въглеводороди (захари), поддържа осмотичното налягане, активизира ензимите, подобрява рразвитието на тъканите на кореновата система и на вегетативните органи на растението.

Манган (Mn)

Нуждата на зърнените култури от него е за формиране на висок добив, особено за интензивните сортове, повишава устойчивостта на растенията към стрес, регулира усвояването от растенията на нитратния и амониевия азот, поддържа процеса фотосинтеза, влияе на образуването на растежните хормони, участва в образуването на захари, като по този начин влияе на студоустойчивостта на растенията.

Цинк (Zn)

Способства формирането на кореновата система, в условията на резки колебания на температурата повишава устойчивостта на растенията към суша, ниски или високи температури, регулира дишането.

Мед (Cu)

Произвежда лигнин, който е основна съставка на клетъчните стени, взема участие в азотния обмен, способства протичането на фотосинтезата, повишава тургура на клетъчния сок, повишава устойчивостта на растенията както към гъбни, така и към бактериални болести.

Желязо (Fe)

Влияе на процеса братене, осигурява синтеза на хлорофил, взема участие в образуването на ензими, които активизират обмена.

Молибден (Mo)

Осигурява протичането на процеса фотосинтеза, при ниски температури на въздуха и при нисък слънчев интензитет взема участие в азотния, фосфорния и въглеродния обмен.

Студоустойчивостта на зимните култури е тясно свързана с подготовката им към презимуване и прехода в състояние на покой

В този период в зимуващите растения се увеличава съдържанието на свързаната вода и намалява съдържанието на свободната, повишава се съдържанието на захарите, на протеините и непротеиновия азот.

Научни изследвания и практическото прилагане са доказали значителната роля на микроелементите в повишаване на студоустойчивостта на зимните култури. Установено е, че под влияние на цинка и други микроелементи се повишава съдържанието на свързаната вода в растенията, съдържанието на свободната вода, която замръзва, се намалява.

Оцеляването на растенията от семена, обработени с торове, съдържащи сяра и микроелементите манган и мед, е 80-100%. Растенията се развиват интензивно, подобрява се тяхното братене, имат по-добре развита коренова система и повишено съдържание на захари във възела на братене.

Заедно с това микроелементите подобряват развитието и състоянието на културите, което е важно за влизането им в зимните условия.

За да са в добро състояние пшеничните растения, влизащи в зимата закалени, те трябва да са напълно осигурени с макро- и микроелементи
В последните години условията за есенна вегетация на пшеницата са доста сложни – сушата, резките колебания на температурата, замръзването на повърхността на почвата и други неблагоприятни фактори влошават усвояването на хранителните елементи от кореновата система, особено на микроелементите. Това води до поява на дефицит на микроелементи и към затормозяване на физиологичните процеси, растежа и развитието на растенията. В повечето случаи моментът, в който агрономът визуално може да установи дефицита на микроелементи в растенията на пшеницата, вече е закъснял, а загубеното време за коригиране на дефицита се отразява негативно на потенциала за добив.

Затова през последните години полезно се оказва осигуряването на пшеницата и ечемика с хранителни елементи през есента чрез пръскане на културите с листни торове, които съдържат необходимите микроелементи в оптимални количества. Разбира се, при условие че има навременно поникване и добре развита листна маса, способна да усвои подхранването.

Прилагане на листни торове есента при пшеницата и ечемика осигурява:
• бързо постъпване на минерални елементи в клетките на растенията и подобряване на обменните процеси;
• допълнително натрупване на захари в клетките на растенията (над 25%);
• подобряване студоустойчивостта на растенията;
• формиране на изравнен посев от растения с еднакъв хабитус и височина, което е важно преди влизане в зимата;
• подобрено развитие на кореновата система, усвояваща храна от почвата и от внесените минерални торове;
• дружен старт на растенията през пролетта;
• максимален добив, генетично заложен в семената на културите.

Важни моменти при минералното хранене на пшеницата: 

  • Киселинността на почвата трябва да е в границите 6-7,5 рН.
  • Не бива да се преторява пшеницата с азот есента.
  • Периодите от поникване до братене и началото на пролетната вегетация са най-важни в развитието на пшеницата.
  • Около 30% от азота се усвоява от почвата, а останалите 70% се усвояват от минералното торене.
  • Добивът на пшеницата намалява с 15-20% при недостатък на фосфор, който стимулира развитието на кореновата система и на калий, влияещ на братенето.
  • Сярата е сестра на азота. Азотът се усвоява благодарение на този елемент и се увеличава нивото на глутена.
  • При отглеждането на пшеница е препоръчително да се използват микроелементите цинк и мед.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X