Те искат промяна и не желаят бюджетите за продуктивност и биоразнообразие да се приравняват, защото кравите съвсем ще изчезнат
Браншовата камара на месодайното животновъдство – Пловдив, Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в Сливен и Националната асоциация за месодайно говедовъдство в София излязоха с общо негативно становище по Стратегическия план и поискаха промени.
На първо място те изказват опасения, че очертаващите се ставки по-скоро ще стимулират опазването на биоразнообразието, отколкото да фокусират фермерите върху повишаване продуктивността в животновъдството, от което аграрната ни икономика има нужда.
В това виждат риск за предприемаческия интерес към продуктивното говедовъдство.
В своето становище визират съотношенията на бюджетите и на животновъдните единици при обвързаната подкрепа за 2023 г., където месодайните крави в развъдни програми (МеК-РП) не получават достатъчно бюджет спрямо останалите – селекционни ДПЖ, селекционни млечни крави.
Така месодайните крави извън развъдни програми (МеК) формират почти една трета от поголовието на държавата, а получават едва една четвърт от бюджета за обвързано подпомагане.
А като цяло месодайните крави извън развъдни програми (МеК) и тези в развъдни програми (МеК-РП) имат най-голямо участие като брой животновъдни единици, но предвиденият бюджет не съответства на този брой.
За сравнение експертите на организациите казват, че в останалите въдства съотношението между животновъдна единица и бюджет е значително по-добре балансирано. И допълват, че се очаква по този начин една застрашена от изчезване крава да получава два пъти повече финансиране от една продуктивна месодайна крава.
Що се отнася до ефекта на подпомагането върху финансовите резултати от технологичните карти там организациите стигат до извода, че според изготвените технологични карти цялото животновъдство в България е на загуба.
Технологичната карта за угоени говеда е положителен пример за желание за насърчаване на производството на месо и следва да му се намери релевантен начин за финансиране.
Но единствените интервенции, при които има съществен отрицателен резултат и няма възможност за алтернативно подпомагане е това с месодайни крави (МеК) и месодайни крави, включени в развъдни програми (МеК-РП), въпреки че се използва технологична карта за доказани в световната практика ефективни породи.
Организациите смятат, че трябва да се определят критерии, по които да се категоризират различните видове месодайни стопанствата за ЕПЖ
И за крава майка с бозаещо теле (отбиване след 5-8 месец и директна продажба на телето) и за говеда – угояване (10 до 24 мес. възраст) , и технологии на отглеждане (оборно-пасищно, оборно отглеждане)
Според тях трябва да бъдат създадени достатъчно на брой технологични карти, които да дават обективната картина за ефективността на различните стопанства и да отразяват различията при използваните технологии и региони. И в тях позициите за храна и добавки да бъдат съобразени с пълноценните дажби, а разходите за труд и осигуровки да бъдат съобразени с дейностите.
Още – да се унифицират общоприетите единични цени по позиции като ушни марки, фуражи, труд (обща позиция), ветеринарни услуги, горива и др., като единичните цени се вземат от официални източници НСИ, САПИ, ЕВРОСТАТ и се актуализират на годишна база. Защото видно от приложените технологични карти, показателят за единични цени е силно вариативен, което в себе си носи и елемента на лошото управление на стопанството и липсата на бизнес ориентация.
Технологични карти за ферми, прилагащи оборно отглеждане не предвиждат приходи от оборска тор, което е изненадващо, чудят се животновъдните специалисти.
Месодайните стопани искат
да се анализират резултатите и да бъде публикуван пълен анализ на Кампания 2023 и тогава да се вземат под внимание становищата на различните браншови организации.
Напомнят, че анализът за предходния програмен период (2014-2020) от ПРСР е показал, че включването на ЕПЖ – от застрашени от изчезване породи в общ бюджет със селекционните животни от доказни месодайни породи е довел до изкривявания при единичните ставки и крайно негативен ефект за земеделските стопани и незадоволителен резултат от интервенцията.
Диана Ванчева
