Месодайното говедовъдство има голяма перспектива особено в обезлюдяващите селски райони у нас, защото там пасищния ресурс за усвояване е голям. Все повече стопани избират да се пренасочат от млечно към месодайно говедовъдство след поскъпването на фуражите и ниската изкупна цена на млякото. Това каза пред „Гласът на земеделеца“ Стоян Чуканов – председател на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда. Във фокуса на организацията е селекционна дейност и развъждане на най-разпространените и всепризнати в световен мащаб 4 породи говеда- Абърдин-Ангус, Херефорд, Лимузин и Гаскон. Членовете на асоциацията към момента са 176, а животните под селекционен контрол от четирите породи -7 500.
Един от основните проблеми, с които се срещат стопаните, развъждащи месодайни породи говеда е сивата икономика. „В България са разпространени всякакви други породи, подхранващи предимно сивия сектор. Той пречи на членовете ни да получават адекватно заплащане за труда, който влагат и за продукцията, която произвеждат. От своя страна, тя е абсолютно съпоставима с продукцията в европейски мащаб, защото голяма част от животните ни са сравними като генетика с постиженията в Европа“, коментира Чуканов.
Въпреки негативното отражение на Ковид пандемията, войната в Украйна и високата инфлация върху селекционната дейност, през последните месеци има и събития, чието влияние е позитивно. По думите му, такова е отварянето на квота за износ към съседна Турция на малки отбити телета и големи угоени животни, благодарение, на което пазарът се раздвижва-търсенето е повишено, а цената се покачва.
„В последните няколко месеца имаме цена от 6 лв. за килограм живо тегло на 250- 300 килограмовите телета“, допълва Стоян Чуканов.
„За момента търсенето е предимно на телета. Има интерес, но ние нямаме все още квота за износ на юници и това ще е следваща стъпка в нашите усилия. Засега, стопаните ни не са склонни да продават юници защото има потенциал за растеж на популацията и много от колегите от месодайното направление правят разширен ремонт и увеличават стадата си“, обясни той.
Според Стоян Чуканов, поради демографския срив и обезлюдяването на селските райони, месодайното говедовъдство има голяма перспектива за развитие, защото е единственият начин да се усвоява пасищният ресурс там. „Виждам потенциал в месодайното направление, защото имаме неусвоен пасищен ресурс, но това означава висока генетика, която да може да го усвоява, която да не изисква допълнително дохранване с концентрирани фуражи. Говорим за етап телета и крави, не етап угояване, там нещата са различни и това са друг тип стопанства. Технологията е друга и не трябва да смесваме нещата, не можем да си мечтаем, че сваляме животното от пролетното пасище и вече имаме мраморираност на месо му“, категоричен е говедовъдът.
Все повече се наблюдава и тенденция на пренасочване от млечно към месодайно говедовъдство. „Това е една изключително логична еволюция не за друго, а заради обезлюдяването на селските райони. За млечна ферма трябва много повече квалифицирана и отговорна работна ръка. Докато месодайното направление е един добър вариант, който изисква като количество по-малко работна ръка и особено когато животните са на пасища, оградени с електропастири. Дори някой от гледачите да пропусне своите задължения днес това не е фатално, докато при млечното направление е точно обратното, пропускът би бил фатален в буквалния смисъл- мастит при кравите, водещ до ремонт на животните“, поясни специалистът.
Относително по-лесната технологична организация на месодайното направление неминуемо води до пренасочване на стопаните и преминаване от млечно към месодайно направление. „Приходите и рисковете са съвсем различни, но след повишаването на цената на фуражите и ниската изкупна цена на млякото, не им излиза сметката“, допълва той.
Извършването на селекционна и развъдна дейност е свързано с разходването на доста средства, но членовете на Асоциацията се справят като са избрали инвестицията им да бъде финансова, времева или комбинация от двете.
„В голяма част от случаите, колегите направиха времева т.е. те години наред подобряват генетиката чрез изкуственото осеменяване, което е чувствително по-евтино в сравнение с директното закупуване на породисти животни от чужбина. Не са изключения и стопаните, които подходиха по този начин, но инвестицията им беше по-скоро финансова и направена от такива, които всъщност диверсифицираха своите стопанства, имаха вече по-развито зърнопроизводство и направиха втората стъпка. Другия вариант за справяне със ситуацията е чрез поглъщателно кръстосване и чрез много търпение, и настойчивост вече имат трето-четвърто поколение животни, които са сформирани на базата на изкуствено осеменяване. Така, че и в двата случая от асоциацията отчитат много добри резултати.
За да подпомагат членовете си, от тази година асоциацията плаща за генотипизиране на животните в стадата им. „Едно е животните да се оглеждат само по фенотип и да бъдат преценени външно, друго е да имаме генотипизация и да можем да разгледаме резултатите, които са базирани на съвременните технологии. Така ще имаме по-дълбок поглед над различните стада, докъде са стигнали нашите членове в подобряването на продуктивността, защото основно акцентираме върху майчините качества и месодайната продуктивност, което е заложено и в развъдната ни програма. Смятам, че това ще е изключително полезно в една следваща стъпка, когато бихме могли да стимулираме помощ между членовете. Тоест, ако в едно стадо виждаме, че липсва определен компонент, той може да бъде привнесен от друго стадо-чрез разплодник или размяна на разплодници, за да може да оптимизираме още повече финансово работата на асоциацията и селекционната ни дейност“, разясни Стоян Чуканов.
Яна Дамянова
