Стоян Чуканов: Месодайното говедовъдство има потенциал за развитие в обезлюдяващите селски райони с неусвоен пасищен ресурс

Месодайното говедовъдство има голяма перспектива особено в обезлюдяващите селски райони у нас, защото там пасищния ресурс за усвояване е голям. Все повече стопани избират да се пренасочат от млечно към месодайно говедовъдство след поскъпването на фуражите и ниската изкупна цена на млякото. Това каза пред „Гласът на земеделеца“ Стоян Чуканов – председател на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда. Във фокуса на организацията е селекционна дейност и развъждане на най-разпространените и всепризнати в световен мащаб 4 породи говеда- Абърдин-Ангус, Херефорд, Лимузин и Гаскон. Членовете на асоциацията към момента са 176, а животните под селекционен контрол от четирите породи -7 500.

Един от основните проблеми, с които се срещат стопаните, развъждащи месодайни породи говеда е сивата икономика. „В България са разпространени всякакви други породи, подхранващи предимно сивия сектор. Той пречи на членовете ни да получават адекватно заплащане за труда, който влагат и за продукцията, която произвеждат. От своя страна, тя е абсолютно съпоставима с продукцията в европейски мащаб, защото голяма част от животните ни са сравними като генетика с постиженията в Европа“, коментира Чуканов.

Въпреки негативното отражение на Ковид пандемията, войната в Украйна и високата инфлация върху селекционната дейност, през последните месеци има и събития, чието влияние е позитивно. По думите му, такова е отварянето на квота за износ към съседна Турция на малки отбити телета и големи угоени животни, благодарение, на което пазарът се раздвижва-търсенето е повишено, а цената се покачва.

В последните няколко месеца имаме цена от 6 лв. за килограм живо тегло на 250- 300 килограмовите телета“, допълва Стоян Чуканов.

За момента търсенето е предимно на телета. Има интерес, но ние нямаме все още квота за износ на юници и това ще е следваща стъпка в нашите усилия. Засега, стопаните ни не са склонни да продават юници защото има потенциал за растеж на популацията и много от колегите от месодайното направление правят разширен ремонт и увеличават стадата си“, обясни той.

Според Стоян Чуканов, поради демографския срив и обезлюдяването на селските райони, месодайното говедовъдство има голяма перспектива за развитие, защото е единственият начин да се усвоява пасищният ресурс там. „Виждам потенциал в месодайното направление, защото имаме неусвоен пасищен ресурс, но това означава висока генетика, която да може да го усвоява, която да не изисква допълнително дохранване с концентрирани фуражи. Говорим за етап телета и крави, не етап угояване, там нещата са различни и това са друг тип стопанства. Технологията е друга и не трябва да смесваме нещата, не можем да си мечтаем, че сваляме животното от пролетното пасище и вече имаме мраморираност на месо му“, категоричен е говедовъдът.

Все повече се наблюдава и тенденция на пренасочване от млечно към месодайно говедовъдство. „Това е една изключително логична еволюция не за друго, а заради обезлюдяването на селските райони. За млечна ферма трябва много повече квалифицирана и отговорна работна ръка. Докато месодайното направление е един добър вариант, който изисква като количество по-малко работна ръка и особено когато животните са на пасища, оградени с електропастири. Дори някой от гледачите да пропусне своите задължения днес това не е фатално, докато при млечното направление е точно обратното, пропускът би бил фатален в буквалния смисъл- мастит при кравите, водещ до ремонт на животните“, поясни специалистът.

Относително по-лесната технологична организация на месодайното направление неминуемо води до пренасочване на стопаните и преминаване от млечно към месодайно направление. „Приходите и рисковете са съвсем различни, но след повишаването на цената на фуражите и ниската изкупна цена на млякото, не им излиза сметката“, допълва той.

Извършването на селекционна и развъдна дейност е свързано с разходването на доста средства, но членовете на Асоциацията се справят като са избрали инвестицията им да бъде финансова, времева или комбинация от двете.

В голяма част от случаите, колегите направиха времева т.е. те години наред подобряват генетиката чрез изкуственото осеменяване, което е чувствително по-евтино в сравнение с директното закупуване на породисти животни от чужбина. Не са изключения и стопаните, които подходиха по този начин, но инвестицията им беше по-скоро финансова и направена от такива, които всъщност диверсифицираха своите стопанства, имаха вече по-развито зърнопроизводство и направиха втората стъпка. Другия вариант за справяне със ситуацията е чрез поглъщателно кръстосване и чрез много търпение, и настойчивост вече имат трето-четвърто поколение животни, които са сформирани на базата на изкуствено осеменяване. Така, че и в двата случая от асоциацията отчитат много добри резултати.

За да подпомагат членовете си, от тази година асоциацията плаща за генотипизиране на животните в стадата им. „Едно е животните да се оглеждат само по фенотип и да бъдат преценени външно, друго е да имаме генотипизация и да можем да разгледаме резултатите, които са базирани на съвременните технологии. Така ще имаме по-дълбок поглед над различните стада, докъде са стигнали нашите членове в подобряването на продуктивността, защото основно акцентираме върху майчините качества и месодайната продуктивност, което е заложено и в развъдната ни програма. Смятам, че това ще е изключително полезно в една следваща стъпка, когато бихме могли да стимулираме помощ между членовете. Тоест, ако в едно стадо виждаме, че липсва определен компонент, той може да бъде привнесен от друго стадо-чрез разплодник или размяна на разплодници, за да може да оптимизираме още повече финансово работата на асоциацията и селекционната ни дейност“, разясни Стоян Чуканов.

Яна Дамянова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини