Каквото сабя покаже: Държавата не може да намери изход от мазната одисея

Но в много сектори тепърва може да е като в омагьосан кръг, защото фермерите все чакат едни компенсации, а те все не идват навреме

Държавата засега не може да намери начин как да се излезе от мазната одисея, в която изпаднаха производителите на слънчоглед и преработвателите му. Напротив…И днешната безпомощност все повече дава храна на отчаянието на земеделските производители  и ги изправя пред въпроса струва ли си за догодина да заложат на тази култура, ударена и от пазарни мерки и от климата.

Медиите все повече започват да бъдат въвличани в битката, като и маслобойните започнаха все по-често да се оплакват, че суровина няма и от това може да произлезе по-висока цена на олиото. Само че олиото  е борсова стока и цената й до рафта ще я определи пазарът.

По една от телевизиите Иван Ангелов, собственик на мощности за производство на олио в Стара Загора направи сметки, че тази година са засети 7,5 млн.дка със слънчоглед, което като площ е със 7% по-малко от миналата година, което не предвещава наличие на достатъчно суровина за тях.

Според него и качеството на слънчогледа тази година е изключително ниско, заради голямата суша, и в завода суровината влизала с много ниска масленост.

Да, тази година слънчогледът е разочарование за стопаните си като добив. А в Тракийската низина в райони като Пловдивския и Пазарджишкия  добивите на фермерите са изключително ниски – стигат и до 50-70 кг от декар, което ще е пълна загуба за производителите.

Що се отнася до забраната за внос на слънчоглед, наложена от  ЕС заради войната и последиците, тя е до 15 септември и преработвателите се надяват, че навярно ще падне и според тях е необходимо да падне. Но за решението може да се каже само едно – не се знае чий позиции ще надделеят в последния момент, но е по-малко вероятно това да са засегнатите държави, сред които е и нашата.

По-скоро на тях ще им се търсят някакви компенсации, за да преглътнат така създадената пазарна ситуация. При всички случаи на нашите преработватели няма да им достигнат около 1,5 млн. тона слънчоглед, за да захранят мощностите си, които са с голям експортен капацитет. А на нашите фермери ситуацията им ще е още по-лоша.

Според Яни Янев, шеф на Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти в България, чиято организация вече вижда колко е сериозно положението на полето,

изходът е българските фермери да бъдат компенсирани

и това е единственият начин да им се помогне. Защото и занапред всичко при тях ще зависи от климатичните условия. Тоест има сериозни опасения, че културата за следващата реколта може да остане с още по-малко площи, което е сериозно притенсение за масларите, признава той.

Преработвателите за пръв път така сериозно са загрижени за това на какъв хал са фермерите и че без да бъдат компенсирани няма да могат да останат сериозни техни партньори и да ги снабдяват със суровина.

Но…този, а и подобни кръгове между производството и преработката тепърва ще се оказват омагьосани и по други причини и държавата ще се чуди как да ги сглобява.

Земеделските производители няма да са губещи само от слънчогледа. Те споделят, че сметките им все по-трудно се попълват и намират баланса разходи-приходи.

Сега им предстои да обезпечат най-сериозната си работа – есенната сеитба. Тя е сезонна и срочна задача  и те не могат да чакат.

Но чакат и са

в неведение за втория транш на т.нар. украйнска помощ,

която предвиждаше 150 млн. лв. сега и още 63 млн. лв. до края на годината Парите трябваше да са по сметката на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) на 2 август или поне в началото на август, но…

Тепърва ще трябва да бъде одобрен бюджет от страна на правителството. Говори се между браншовете, че МЗХ готви проект на постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на ДФЗ за 2023 г. за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие от войната, както и за компенсиране на щети от неблагоприятни климатични събития – общо в размер на 170 млн. лв.

Предвижда се в държавния бюджет до края на годината да бъдат осигурени още 63 млн. лв. за изплащане в пълен размер на т.нар. втори транш по помощта за Украйна, в това са били уверени животновъдни организации, които го споделиха пред нас.

Всичко е в едно необозримо бъдеще време, което трудно върши работа на фермерите, защото за тях бъдещите месеци са много важни. Видно е, че през целия септември ще се говири само за пари и все ще се чакат едни пари.

Видно е  какво става и по света в това време

Според Министерството на земеделието на САЩ   националният нетен доход на земеделските стопанства ще намалее с близо 23% през 2023 г., който спад се дължи на редица фактори –  нарастващите цени на суровините, по-ниските добиви на култури и увеличаването на търговските ограничения.

Повишаването на цените на суровини като торове, пестициди и горива натежава силно върху производствените разходи на земеделските стопани. А по-ниските добиви, дължащи се на различни фактори като екстремни метеорологични условия и болести, също са допринесли за по-ниски приходи. И накрая, увеличаването на търговските ограничения, като санкциите, наложени на Русия, ограничават износа на селскостопански продукти и водят до по-ниски цени.  Очаква се и американските фермери да се сблъскат с трудна година, тъй като по-ниските цени на суровините и по-високите производствени разходи ще свият печалбите им.

Предизвикателствата, пред които са изправени всички фермери, ще имат отражение върху цялата икономика. Земеделските стопани са важни потребители на други стоки и услуги, а по-ниските им постъпления ще доведат до намаляване на търсенето.

Само че, ако в други големи аграрни държави като САЩ, правителствата имат силно роля в подкрепата на земеделските стопани и намаляването на вредните въздействия за тях, то у нас възможностите на държавата не изглеждат така оптимистични.

…Тук все се търсят и чакат едни пари, които ще се изплатят я през септември, я до Коледа, и все се търси бюджет. През това време спадът в нетния доход на земеделските стопанства продължава да си тече.

Така че очертава се българските земеделски производители тепърва да влизат в голяма битка и да се питат как да се справят с увеличени разходи и по-ниски цени на продукцията, което води до намалени печалби и затруднения при обслужването на кредитите.

И докато в САЩ четем, че се решава Конгресът да изготви нов законопроект за селското стопанство през есента, който да включва мерки за подпомагане на фермите срещу предизвикателствата /като програми и предпазни мрежи, и подпомагане на пълно застраховане на реколтата/, то у нас това е мъчна работа.

А намаляването на възможностите и печалбите на земеделските стопанства може да предвещава само едно: трудности при обслужването на кредитите, намаляване на инвестициите в земеделските стопанства, повишаване на цените на хранителните продукти за потребителите. И няма да е само олиото…

Обезпокоителни са и други браншове.
_________

Не искат да жънат слънчогледа и царевицата

Производителите очакват по-слаба реколта тази година заради жегите и сушата. Някои от зърнопроизводителите се отказват изобщо да жънат продукцията.

В Русенска област първите добиви от продукцията възлизат на около 200 – 300 кг за декар, а изкупната цена на слънчогледа е много ниска, съобщават производителите.

Те казват, че се говори за 600 лева за тон, като в същото време продукцията от слънчоглед на румънските фермери се изкупувала а 850 лева за тон.

Там се оплакват, че няма търсене и на царевица.

Диана Ванчева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини