Въпреки че вече година и половина на нейната територия се води опустошителна война, Украйна остава ключов играч на световния пазар на земеделски култури. Със своите 33 млн. хектара обработваема земя, колкото една трета от тази на целия Европейски съюз, страната разполага с големи площи от най-плодородните земеделски земи в света. Затрудненията с износа заради военните действия, опасенията за глобалната продоволствена сигурност и крехката „зърнена сделка“ с Русия напоследък накараха мнозина да се запитат кой всъщност контролира „Житницата на Европа“.
Темата стана актуална покрай протестите на фермери от Полша и други източноевропейски страни, включително и България, срещу вноса на земеделска продукция от Украйна, основно зърно и слънчоглед, която е по-евтина и подбива цената на местното производство. Варшава обвини Украйна, че нейни „олигарси са залели със зърно полския пазар, без да ги е грижа за местните фермери“, по думите на полския премиер Матеуш Моравецки, а прераканията накараха един от най-яростните поддръжници на Киев да спре да подкрепя нападната страна с оръжия. Според украинския вицепремиер по въпросите на европейската и евроатлантическата интеграция Олга Стефанишина дискусиите за износа на украинско зърно не засягат „украински олигарси“, които искат да продават зърно на полска територия.
Земеделската земя в Украйна обаче до голяма степен е концентрирана в ръцете на малцина местни едри бизнесмени както и на чуждестранни инвеститори, посочва доклад на калифорнийския тинк-танк The Oakland Institute. Големи агробизнеси и „корумпирани“ според проучването лица контролират над 9 млн. хектара, или около 28% от общата обработваема земя, докато останалата площ се поделя между над 8 млн. малки стопанства. Около 4.3 млн. ха земеделска земя се използват за мащабно производство, а от тях 3 млн. ха са съсредоточени в няколко фирми.
Девет от десетте най-големи земеделски компании в страната всъщност са регистрирани в чужбина – предимно в данъчни убежища като Кипър, Люксембург, САЩ, Нидерландия и Саудитска Арабия – макар да са притежавани или управлявани от местни съмнителни бизнесмени, някои от които са обвинявани в измами и корупционни сделки. Много от компаниите остават под контрола на украински предприемачи, макар напоследък да са станали публични, разкрива проучването, като западни банки и инвестиционни фондове държат част от техните акции. Собствениците обикновено работят чрез дъщерни дружества, които управляват местната дейност.
Според експертите причината за тази концентрация е зле извършена приватизация и корумпирано управление от началото на 90-те години. Роля обаче има и земеделската реформа, предприета през последните години.
Със своите над 582 хил. ха, регистрираната в Люксембург Kernel контролира най-много земеделска земя в Украйна, а компанията е най-големият производител и износител на слънчогледово масло от страната, показва анализът. Неин основател и председател на борда на директорите е Андрий Веревски, 16-ият най-богат човек в Украйна.
Втората по големина компания с 403 хил. ха е UkrLandFarming, основана от Олег Бахматюк, който беше 28-ият най-богат човек в Украйна през 2016 г., но загуби голяма част от земята и активите си с анексирането на Крим от Русия. Фирмата е специализирана в производството на зърно, яйца, мляко и месо. MHP, третият най-голям земевладелец с 360 хил. ха, е водещият производител и износител на пилешко месо в Украйна. Компанията е основана от настоящия си главен изпълнителен директор, Юрий Косюк, 10-ият най-богат човек в страната.
Топ 5 се допълва от Astarta на Виктор Иванчик, най-големият производител на захар в Украйна, преработвател на мляко и соя, както и Nibulon, която основно произвежда и изнася зърно, а нейният основател Алексий Вадатурски миналата година загина при руски ракетен удар. Не на последно място трябва да се отбележи и System Capital Management (SCM) – най-голямата финансова и промишлена холдингова фирма, контролирана от най-богатия човек в Украйна, Ринат Ахметов. Тя притежава редица селскостопански подразделения за производство на пшеница, слънчоглед, бобови растения, царевица и добитък.
Част от земеделските гиганти през годините са отворили капитала си за частни инвеститори и сега чуждестранни такива държат различно количество от техните акции. Няколко от тях като Kernel, MHP и Astarta са регистрирани на фондови борси в Париж, Лондон или Варшава. В повечето от компаниите с най-голям дял остават местните украински бизнесмени, които ги управляват. UkrLandFarming например е 100% собственост на своя основател Олег Бахматюк и няма други известни акционери. Основателите на Kernel, MHP и Astarta притежават съответно 42.6%, 59.7% и 41.2% от акциите на своите фирми.
Сред западните инвеститори, които имат дялово участие в украинските земеделски компании, изпъкват редица видни имена като Vanguard, Kopernik, BNP Asset Management Holding, притежаваната от Goldman Sachs NN Investment Partners Holdings и Norges Bank Investment Management, която управлява норвежкия държавен инвестиционен фонд. Големи американски пенсионни фондове, фондации и университетски фондове също инвестират в украинското земеделие чрез NCH Capital – базиран в САЩ фонд за частен капитал, който е петият по големина собственик на земя в страната.
Повечето от украинските агрофирми също така са получатели на дългово финансиране от западни финансови институции, като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Международната финансова корпорация (IFC), подразделение на Световната банка инвестиции в частния сектор. Тези институции заедно са отпуснали близо 1.7 млрд. долара само на шест от най-големите селскостопански фирми в Украйна.
До концентрацията на земята в Украйна се стига след приватизацията през 90-те години и по-скорошните реформи. След разпадането на Съветския съюз с подкрепата на международни институции като МВФ правителството приватизира голяма част от обработваемата земя в Украйна. През 2001 г. държавата спира този процес чрез мораториум, продължил до 2021 г. Неговото премахване и създаването на пазар за земя, който да отвори достъпа за бизнеса и чуждестранните инвеститори, е сред ключовите условия на западните финансови институции, за да получи страната достъп до финансиране.
Законът, с който се създава пазар за земя, е въведен през 2020 г. въпреки обществена съпротива и на фона на опасения, че той ще засили корупцията в селскостопанския сектор. Миналата година група фермери, академици и неправителствени организации призова украинското правителство да спре поземлената реформа и сделките със земя по време на войната и следвоенното възстановяване, „за да се гарантира националната сигурност и опазване на териториалната цялост на страната“. Опасенията са, че пазарът на земя допълнително ще увеличи количеството земеделска земя в ръцете на олигарси и крупни фирми. Последните вече са започнали да разширяват своя обхват. Kernel обяви плановете си да увеличи поземленият си фонд до 700 хил. ха, а MHP – до 550 хил. ха. За някои фирми се съобщава, че заобикалят ограниченията, като карат свои служители да купуват парцели и да ги отдават под наем на компанията.
Средствата на международните институции и инвеститори облагодетелстват едрите агробизнеси и свързаните с тях акционери, посочват анализаторите, докато малките украински фермери работят с ограничени земя и финансиране и много от тях сега са в риск от бедност. Фондът за частична кредитна гаранция на Световната банка за подпомагане на дребните фермери е едва 5.4 млн. долара – незначителна сума в сравнение с милиардите, насочени към големите компании.
Така на практика международните финансови институции субсидират концентрацията на земя и индустриалния модел на селско стопанство в Украйна, основан на интензивното използване на синтетични суровини, изкопаеми горива и масово отглеждане на монокултури предимно с цел износ, което носи екологични и социални вреди.
