„Продавам земеделска фирма с 360 декара дългосрочно наета земя“
Това е само една от десетките обяви в земеделските групи напоследък. И докато преди бяхме свикнали да виждаме такива предимно в сектора на животновъдството, то тази година вече има десетки реални обяви за продажба на земеделски стопанства в зърнопроизводството.
Процесът е логичен и за него предупреждаваме отдавна. Наскоро за проблема алармира и председателят на Комисия по земеделие в НС – Десислава Танева. Липсата на ликвидност при малките зърнопроизводители вече не им оставя друг избор освен да продават стопанствата си. А две-три години на пазара цари абсолютен хаос. Държавата като че ли е абдикирала от регулирането на процесите и отвреме навреме излива някъде пари, без да мисли стратегически къде и как. Най-пострадалият сектор от войната в Украйна – зърнопроизводството, беше оставен без почти никакво подпомагане. А това са наши български земеделски производители, които имат точно толкова право да разчитат на подкрепа от българската държава, колкото и всички останали. Защото разходите им растат като снежни топки, приходите – намаляват, а държавата и всички ние губим и последният стабилен отрасъл в българското земеделие.
Агробизнесменът Божидар Митов изчисли, че за заплатата на 1 тракторист или счетоводител в стопанството, а без тях вече не може, са необходими 5000 дка. Нещо непосилно за малките и средните. На няколко пъти през последните 2 години се вдигат осигуровки, производствени разходи, усложняват се изисквания, увеличава се бюрокрацията. А цените на продукцията падат и падат…
Рентите са друго перо, което вдига разходите до небето. И за това голяма вина имат тези, които взимат ДПФ на нереални ренти и съсипват бизнеса на колегите си. Как може един дребен и среден земеделец да даде рента от 100 лв/дка? „Как може един дребен български земеделец да си купи комбайн, за да може да жъне три култури – пшеница, царевица и слънчоглед? Та, той струва значително (по-малките машини са над половин милион, а големите, с три хедера, надхвърлят 1 милион). Има джипове по-евтини от единия хедер! Един комбайн работи 60-70 дни в годината и за 7-10 години се амортизира. Ама, нужни са още плугове, трактори и сеялки, брани и друг инвентар, за да се произвежда рентабилно зърно. Колко декара трябва да обработваш тогава, за да си рентабилен и да храниш семейството си?! Земеделието е тежка и скъпа работа“, пита и самият Божидар Митов.
Тези, които още не продават, вземат кредити, за да платят ренти. А това вече означава фалит. Намаляват разходите и спестяват важни мероприятия. Познат земеделец ми каза, че тази година вместо с 3 милиона лева оборотен капитал, ще се наложи да работят с 1 милион. А това в условията на силно конкурентен пазар, вече е фалит. Малките и средните не могат да оцелеят. Дори в зърнопроизводството. Потъват в кредити и се налага да продават.
Концентрацията на земеделието не е от сега. Това е обективен икономически процес. Но сега вече той ще стане неконтролируем, защото държавата отказва да го види и се оправдава с чисто пазарна логика. Може би, обаче не точно сега е времето да мислим за пазарната логика, а за защита на националните си интереси.
Тече бърз процес на фалити на малките и на концентриране на земята в големите. И когато те станат още по-големи, поминък по селата въобще няма да има.
На политиците, които седят по бюрата си в София, изобщо не им е ясно колко труд и колко декара трябва да обработва един фермер, за да изхранва семейство и служители, и колко е скъп този бизнес.
Всички сме се наслушали на красиви приказки за връщане на семейното фермерство и младите на село. Докато ги слушаме, реалността си се случва без да се интересува от приказки. Малките и средните земеделци фалират, разпродават и излизат от бизнеса. И не, това не е конспирация на зли сили. Просто обективна икономическа реалност, която очевидно ОСП и Стратегическият план не могат да спрат.
„Цял един живот, който си прежалил“. Това пишеше на една от обявите за продажба на земеделско стопанство.
Ася Василева
